знам, че тази тема сме я чесали хиляди пъти, но този път искам да поговорим за нещо по-специално - за смъртта като "дар" за хората
какво всъщност представлява този дар? какви приемущества крие? добро или зло е смъртта покосяваща хората едва на първото им столетие за тях?

Защо след сътворяването на съвършените елфи Еру дава живот на толкова несъвършените хора? Какво е "подобрението", еволюцията в тях - родените да умрат и има ли изобщо такова.

Иска ми се да надникнем в "големия замисъл" на създателя...

няма

Правото на избор, и тук правя връзка с Хиперион на Дан Симънс. Дара за хората е, че им е даден живота да правят с него каквото те си решат. Вярно е, че в началото Илуватар ги напътства, къде директно ( с унищожаването на Нуменор), къде индиректно (с желанието му елфите да им помагат докато "възмъжеят"). Но с времето ролята им все повече и повече си остава в техни ръце.
Не съм сигурен защо Еру решава да създаде по несъвършенни същества но моята интерпретация е, че тъй като елфите са създадени по образ и подобие на земния (арденския) вид на маярите и по този начин те са ограничени в развитието си, макар да са много по-силни от хората.
Незнам дали сте чели "Края на детството" на Артър Кларк но аз намирам много връзки между двете книги що се отнася за разликата между 2 раси.

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

Редактирано от Gandalf на 07.05.03 13:08.

Смъртта е дар, поне за мен, защото осмисля живота. Безсмъртието размива този смисъл. Как можеш да изпитваш желание за нещо, да се стремиш към нещо, ако имаш вечността пред себе си. Винаги можеш да си кажеш-утре, след сто-двеста-триста години мога да направя същото, защо сега да правя каквото и да било. Смъртта те кара да цениш живота, времето, което ти е дадено. Имаше нещо подобно в една книга на Саймък, може да бъркам заглавието, май се казваше "Кукла на съдбата".
Освен това смъртта ти дава почивка- представяш ли си да живееш вечно като един и същи човек?! Ще си омръзнеш, предполагам. :-))
Честно казано, съжалявам елфите- да бъдат безсмъртни. Бррррррр!

Обичам това. Как хората се сърдят за нещо, което им е дадено като най-добър подарък :))))

Именно заради свободния избор и заради силата на хората да извадят и развият именно онези качества, които ги водят към "добро" без по рождение да са такива. Всъщност те са всякави - във всеки човек има всичко, негово е решението кое от това всичко ще вземе на въоръжение.
Но пак се отплеснах, аз по тази линия взех, че установих, че Арагорн е по-силен от Мелкор - не физически, разбира се :)))

Да се върна на въпроса ти.
Елфите са прекрасни, справедливи, най-красиви, поемат ги от "малки" и ги подготвят бавно и величествено да минат през Дните на Арда.
Докато хората се борят всеки ден за да утвърдят себе си. Борят се всеки ден да бъдат такива каквито са. Защото сами коват съдбата си. Всеки ден избират себе си и изграждат себе си.
Епохи такъв живот би бил непосилен. Ето защо хората могат когато се уморат да си отидат.

Нещо има, което не разбирам (ех, как звучи: ето едно нещо, което дори аз не разбирам :))))) Ето какво вестоносците казват на нуменорците:

"вашият истински дом не е нито тук, нито в Аман, нито където и да било в Кръговете на Света"
Какво означава това?

А дали е еволюция... Ами не би трябвало :) Защото наличието на еволюция би изключило наличието на Еру :))))

мдаа
Хората са надарени да творят, защото чрез творчеството си, те се опитват да постигнат "вечността". Не елфите а хората, са тези които развиват архитектурата, литературата и другите изкуства. Елфите НЕ развиват нищо - те си стоят на едно застинало ниво и съвсем резонно се оказват в "миналото ...

няма

Божественото начало не изклюва последваща еволюция :) особено в случая, когато всички предпоставки са налице - хората. Елфите например не могат да еволюира. Хората могат. В началото те са много по-близо до елфическия род (т.е. до самите валаари), живеят дълго могъщи са (в сравнение с живелите по-късно хора). С времето сякаш се отдалечават от извора, който ги е създал и поемат по-своя път. Според мен от тук насетне идва едно единствено нещо - еволюцията!

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

хм...

Еволюцията изисква нещо, което да се променя, процес на съществени изменения, като целта е по-добри качества и характеристики за оцеляване, развити по време на приспособяването.
А Еру ги създава такива каквито са, с всичко, от което имат нужда за да се развиват.
(Бог създава човека, а не една маймуна ходила, ходила, па взела та се изправила :)

А всъщност въпроса беше, че еволюцията предполага всяко следващо нещо да е по-съвършрнно от предходното. Т.е. от еволюционна гледна точка дали хората са наистина "подобрени".

В развитието на толкиновоте люде има по-скоро развиване на една цивилизация, отколкото еволюция на вида.

Мисля, че не хората и елфите са просто различни видове :) Т.е. Еру ги създава с различни цели, а не като 2 версии на един и същ продукт.

Въпреки, че факта, че помежду си съдават годно за размножаване потомство, май показва изрична намеса на Божественото желание, а не на нормалните генни закони :)

Безсмъртието си е живо наказание. В една книга имаше едно, което се казваше "съществото, осъдено да живее". Беше съгрешило, милото и единственото, което искаше беше да умре. Накрая му издействаха смърт от боговете и то беше много щастливо.

Така че смятам, че безсмъртието си е наказание.

:: Let me dream of a real existence ::

Безсмъртието е наказание как смятате че прекарах 3000 години в живот на земята?

3000 години могат да бъдат доста приятни! :) я опитай да дадеш по-градивно мнение. Според теб какви предимства има безсмъртието и обратното какви отрицателни черти. И остави настрана умората от изживените хиляди години. За това сам и Толкин казва. Опитай се да разсъждаваш върху нещата казани във властелина и Силмарилионът!

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...