|
Пък и не съм чак толкова редовен посетител на клуба, това може и да е минало оттук. Но аз сега попаднах на него... Хем е готино, хем е гадно.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН
Ден първи:
Убити назгули: 4. Бива.
Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.
Още не съм Крал.
Ден четвърти:
Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.
Ми още не съм Крал.
Ден шести:
Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Мно'о яко!
Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.
Абе, не съм Крал.
Ден десети:
Сори, ама заебах малко писането. 'Баси тъмницата е в Мория. Нек'ъв Балрог има тука.
И днеска не станах Крал.
Ден 11:
Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.
Леголас май е по-готин.
Ако бях Крал дали щеше да си пада по мене?
Ден 28:
Фродо напоследък 'почна мно'о да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.
Не съм Крал.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.
Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.
Взех душ. Еха!
Ама още не съм Крал.
Ден 32:
Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.
Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.
Май тоя Леголас е обърнал резбата.
Тц, не съм Крал.
Ден 33:
Убити орки: хиляди. Супер яко.
Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.
Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е абсолютен педераст.
Почвам да се съмнявам и в Гимли.
Лека ти пръст, Боромир.
Не съм Крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.
Ден 34:
Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм педераст в тоя филм?
Хаха, кой го казва...
Мамка му, още не съм Крал.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС
Ден първи:
Отидох на съвета на Елронд, и разбира се бях най-красивия там. Съгласих се да последвам един дребосък до Мордор, за да хвърли Единствения в някакъв вулкан. Много важна мисия - златния пръстен е толкова безвкусен.
Ден четвърти:
Боромир ме дразни адски. Защо трябва постоянно да носи тоя щит, голям като сателитна чиния. Качихме се на Карадрас, ама тези задръстени хора, дето не могат да ходят по снега, настояха да се върнем обратно.
Определено аз съм най-красивият член на задругата. Само така Леголас!
Ден шести:
Толкова е тъмно в мините на Мория, че не мога да се среша както трябва. Опасявам се че косата ми се е оплела.
Орките са толкова глупави.
Все още най-красивия в задругата.
Ден десети:
Гандалф падна в сянката. И май ми излиза пъпка на носа. Много сериозна ситуация, защото елфическите пъпки не се махат най-малко 500 години, пък и повече.
Все още най-красивия, като изключим проклетата пъпка.
Ден единадесети:
В Лотлориен. Подозирам че Галадриел е по-красива от мен.
Сигурен съм че ми е копирала прическата. Имах същия вкус преди около 1 000 години. Тъпанарка! Аз пък се изкъпах в нейното огледало-фонтан и тя се вбеси.
Реших да не се връзвам на думите, че космите ми й задръстили канала. Нито един кичур от моята коса не е падал от 800 години, защо да започва сега?
Все още най-красивият.
Ден 30:
Цялото това висене в тия лодки ми ебава майката на кожата.
Арагорн явно започва да намира Фродо за привлекателен. Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Все още най-красив.
Ден 33:
Боромир се поддаде на изкушението на пръстена. Толкова е досадно. Аз обаче не мога да се поддам, щото си имам всичко което искам, тоест перфектна коса и стегнат задник.
Получавам много странни писма от някоя си Пенка, която иска да прави неприлични неща с елфическата ми мъжественост. За късмет обаче, аз имам супер яката елфическа способност да виждам надалеч, и мога да избягам ако я вида че идва.
Ден 35:
Боромир е мъртъв. Абе, гадна смърт, но защо толкова цапа?. В крайна сметка Арагорн го целуна, докато умираше. Трябва ли човек да бъде прострелян от сума ти стрели, за да получи това което иска? Боромир определено не е по-красив от мен. Умът ми не може да го побере. Я по-добре пак да се нацупя.
Фродо тръгна към Мордор със Сам. Дребосъците се поддържат един друг. Много сладко.
Сигурен съм че Гимли ме сваля. Толкова е нечестно. Той ми е висок до кръста, и така може да види моите предимства, но тези плитки и този голям шлем са толкова отблъскащи.
Предвиждам мрачни времена напред, много мрачни.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА БОРОМИР
Ден 1:
Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се пра'и на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи... Баси, май се поувлякох.
Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен... меч.
Опаа..
Ден 3:
Шибан Пръстен, шибан поход, шибана задруга.
Ден 4:
Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча Рога на Гондор в...
Шибан Пръстен.
Ден 5:
Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.
Ха ха ха.
Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 6:
Арагорн още залита по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фрооодооо." "Боромир, нека аз понося Фродо."
Ебаси как му се слага.
Ден 10:
Защо Арагорн не си пада по мен?
Ден 11:
Изведох Фродо от Мория.
Кат' че ли ми хареса.
Надявам се да не стана извратеняк падащ си по хобити като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи... Мери и Пипин също са сладки...
Между другото, Гандалф умря.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.
Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфски педал. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.
Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.
Шибан Арагорн.
Ден 33:
Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, да му еба майката. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щех да си го гушна, но ме фрасна тъпака.
Арагорн да го духа. Ха!
Ден 35:
Убиха ме орки.
Шибани орки.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ФРОДО ТОРБИНС
Ден първи:
Чувствам се много по-добре в дома на Елронд след тази дълга и приятна дрямка. Сам хубаво ми изтърка гърба и ме изкъпа в елфическата бълбукаща баня. Ах, платоническата, братска любов е толкова прекрасна. Само не схванах що трябваше да ми смуче пръстите на краката, но съм убеден че е било свързано с елфическата медицина.
Ден трети:
Съгласих се да занеса Единствения до Мордор. Като се замисля - тъпо от моя страна.
Ден четвърти:
Арагорн и Боромир се сбиха, щото не можеха да решат кой да ме носи през Карадрас. Арагорн блъсна Боромир в една преспа сняг, той пък го ухапа по ухото. Сигурно пръстенът им действа по-сериозно, отколкото си мислех.
Ден шести:
Събудих се и открих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми.
Сигурно заради пръстена и неговият проклет зов.
Ох, както и да е, Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Ден десети:
Днес Леголас, погали бедрата ми с лъка си.
Направо съм шашнат - не знаех, че и той желае пръстена.
Явно наистина е предмет с безмерна сила.
Ден единадесети:
Гандалф ми показа много странен номер с шапката си. Явно островърхата шапка не е само за фасон.
Чудя се дали пръстена влияе и на него или той просто си е особен.
Ден 24:
Най-сетне малко спокойствие. Твърде е тъмно в мините на Мория и Арагорн не може да ме пощипва, както му беше станало навик.
Гандалф падна в сянката. Много ми е кофти за островърхата шапка.
Ден 27:
Толкова е красиво в Лотлориен. Галадриел е също много красива. Предложих й Пръстена, но тя каза "Не, нещо друго искам от теб, Фродо Торбинс", и след това прокара ръка по панталона ми, като се опита да я вмъкне вътре. Затова й дадох другите си панталони, след като толкова си пада по тях. Явно има някакъв недостиг на панталони в Лотлориен.
Ден 30:
Цял ден се търкалям в лодката и се чувствам скапан. Мери, и Пипин ми предложиха групов масаж. Прекрасно е да имаш толкова загрижени приятели. Радвам се, че Пръстена не им действа, въпреки че не беше нужно толкова да ми масажират гърба и... някои други части на тялото ми.
Дано Пипин си спомня че сме братовчеди? Нали?
Нали?
Ден 33:
Боромир се пробва да вземе пръстена. Сигурен съм обаче че искаше и да се повъргаляме. Хвана ме шубето - все пак Боромир е доста голям.
Ден 36:
Всички продължават да ми се натискат. Писна ми, тръгвам към Мордор.
Сам също ще дойде. Хубавото е, че ще можем да продължим с онези прекрасни, платонични, братски масажи на краката, в които Сам е толкова добър.
Тъжен съм, че трябва да зарежа останалите. Особено че идеята да пусна на Гимли не е толкова лоша. Сплетените плитки и големият шлем са много възбуждащи. Ох, кого ли заблуждавам, той никога нямаше да ме хареса.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ СИВИЯ
Ден 1:
Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина?
Ден 2:
Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах.
Ден 3:
Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин.
Ден 12:
Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми.
Ден 13:
Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките.
Ден 14:
Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа.
Ден 16:
Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл.
Ден 19:
Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя.
Ден 20:
Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня.
Ден 21:
Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар.
Ден 23:
Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си.
Ден 25:
Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах.
Ден 26 :
В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен.
Ден 27:
Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха!
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА НАЗГУЛ №5
Ден 1:
Току що отворих коледното ми подаръче от Саурон. Много, много, много красиво пръстенче!
Ден 1 000 967:
Отново получих кутия бонбони за Коледа като бонус от Мрачния владетел. Както обикновено Саурон е изял всички карамелчета и ми е оставил само тези с ягодов крем. Как презирам живота си на долен роб.
Все още съм безплътен.
Ден 1 001 056:
Много е скучно в Барад-Дур. Няма какво да се прави, освен да решаваме кръстословици с орките. Много е гадно, щото орките знаят само черният език на Мордор. Пробвайте се вие да напишете "Аш Назг Гимбатул" и ще видите какво имам предвид.
Ден 1 001 102:
Подозирам, че Саурон се подготвя за нещо. Видях го да си слага спирала за мигли с брокат. Подозирам, че той ще е много щастлив като си възвърне физическата форма, и ще може да се облече отново.
Ден 1 001 105:
Да, Саурон определено се подготвя за нещо. Нареди ми моментално да заловя един хобит и неговия близък приятел, който по някакъв начин се е добрал да Единствения.
Предложението на Кралят-Чародей от Ангмар да дадем обява във вестника и да чакаме някой да се обади, беше отхвърлено.
Ден 1 001 106:
Дадоха ми чисто нова и бърза кобила. Ама не за да я таковам, разбира се.
Жестоко!.
Кофтито е че още съм безплътен.
Ден 1 001 107:
Снощи бях много близко до пипването на носителя, но главният назгул щеше да умре от смях докато наблюдаваше как носителя на пръстена и другите трима се гушкаха заедно.
Подозирам че Гандалф го е избрал за носител повече заради големите му сини очи, отколкото заради героичния му дух.
Ще му наваксам аз на този перверзен хобит и неговия харем от дребни гаджета в Брее. С нетърпение чакам да се напием след това с останалите.
Ден 1 001 109:
Шибан Арагорн! Шибан Исилдур и всички негови наследници. Поколения от перверзници, падащи си по хобити, които не са полезни на никого. Сина на Араторн обарва носителя. За да забравя провала на задачите от Саурон, прекарах цяла нощ пиейки в Брее. Хората тук са много осведомителни.
Питиета: 10 Май Тай (тогава забодох ханджията на пръчицата с черешката).
Убити: 17 човека. Много сме яки!
Ден 1 001 115:
Следя наследника на Исилдур и групичката от хобити вече шест дена. Арагорн определено сваля носителя. Сам ще го утрепе, ако му се пробва.
Ден 1 001 116:
Малко се поувлякох, искайки и аз да гушна Носителя на пръстена. Себичното копеле Арагорн превъртя и ме подпали. А и Сам се опита да ме убие, но забелязах че съм ударен в колената с тиган доста по-късно.
Ден 1 001 119:
Днес срещнах елфическото гадже на наследника на Исилдур. Докато се заливах от смях при мисълта, че Арагорн - хобито сваляча, си има "приятелка", бях отнесен от потока на реката.
Конят е мъртъв, бронята ръждясала. Трябва да се върна в Мордор за да ме оправят.
Не, не такова оправяне.
Абе, ти да не си падаш по духове? Шибани перверзници...
Ако някой се интересува, това е в "Клуб за попържни", темата е "Тайните дневници - време е за истина"
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!
|
