Всъщност става дума за илюстрациите на Туве Янсон към финладското (струва ми се) издание на "Хобитът". За тези които не знаят - Туве Янсон е детска писателка (и илюстратор между другото) и има едни много прекрасни и странни приказки за Мумин троловете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има ли къде да се прочетат приказките в интернет?

Ами тук можеш да намериш една приказка: www.freewebs.com/solley/thetale.htm
А тук още една: www.geocities.com/pooh_bear_sf/fillyjonk.html
За съжаление, българското нет-пространство не изобилства от произведения на Туве Янсон, а тя е наистина великолепна детска писателка.

Not all those who wander are lost...

...обидих се аз на предположението, че мога да не знам коя е Туве Янсон....
Аз имам 3 нейни български книжки и 2 на английски, ако някой се интересува.

"...а мама и татко ще плачат докато се удавят и от цялата работа няма да излезе нищо друго освен едно голямо нищо и само хиените ще вият в нощта..."

Аз си мисля, че повечето хора тук (или поне половината) не са я чували.

Аз за съжаление съм чел само една нейна книжка... Всъщност като бях малък ми четяха от нея. Издание на "Народна култура" струва ми се. Наскоро гледах, че са издали 2-3 нейни книжки ама все още не съм стигнал до купуването им.

Спомням си преди няколко години бях попаднал на едно детско по Cartoon Network по нейните приказки за Мумин... и бяха използвали нейните илюстрации за анимацията... накефих се тотално...

Къде го Снусмумрик?

Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...

А малката Мю и сестра и Мюмлата?
Аз съм чела Омагьосана зима и Невидимото дете.
Отраснала съм с тези книжки....

The winter is coming...

Небето беше почти черно, а осветеният от луната сняг - ярко син.

Морето спеше спокойно под ледената покривка, а дълбоко в земята сред корените на дърветата всички малки животинки и насекоми чакаха пролетта. Но до нея оставаше много време - новата година едва едва беше започнала.

Там където долината плавно преминаваше в планина, в снега се беше сгушила една къща. Тя напомняше причудлива снежна преспа и изглеждаше много самотна. Съвсем близо между заледените брегове се виеше черна, като въглен река, бързото течение не й позволяваше да зъмръзне никога. По моста нямаше следи, никой не беше минавал и през преспите около дома.

В къщата беше топло. В печката бавно гореше огън. Пробиващата си през заснежените прозорци лунна светлина осветяваше белите чаршафи, които покриваха мебелите през зимата. А в гостната, където гореше печката, цялото семейство муми троли спеше дълъг зимен сън.

П.П. Извинявам се за нескопосания си превод, ама я нямам на български .

IF JADEN THEN
GOTO BIRARIA

Редактирано от Gallandro на 31.01.03 11:43.

В една спокойна, безоблачна вечер в края на април Снусмумрик вече се озова толкова далеч на север, че по северната страна на възвишенията още лежаха снежни петна. Цял ден бе вървял през непокътнати местности, а над себе си чуваше непрестанно виковете на прелетните птици. И те като него се прибираха от юг. Вървеше леко, защото раницата му беше почти празна и нямаше какво да го тревожи. Радваше се на гората, на времето и на себе си. Утрешният и вчерашният ден бяха еднакво далеч, а сега слънцето блестеше яркочервено между брезите и въздухът бе прохладен и мек.
"Такава вечер заслужава една песен", мислеше си Снусмумрик. Една нова песен, в която да има една част очакване и две части пролетна тъга, а останалото да изразява безмерното му блаженство, че може да се скита, да е сам и да му е хубаво, когато е сам със себе си.
Тази мелодия се въртеше под шапката му от няколко дни, но той не се решаваше да я извади наяве. Тя трябваше да улегне, да се превърне в такова весело убеждение, че когато докосне устната хармоника, всички звуци веднага да скочат по местата си. Ако прибърза да ги извади, те можеха да се заинатят и песента му да излезе само полухубава, а можеше и да му мине настроението и вече никога нямаше да успее да ги улови както трябва. Мелодиите са сериозни работи, особено ако трябва да станат хем веселички, хем тъжнички. Но тази вечер Снусмумрик вярваше в своята песен. Тя съществуваше, беше почти готова и щеше да стане по-хубава от всички, които беше измислил до сега. А когато пристигне в Муминската долина, ще я изсвири седнал на моста над реката и Муминтрол веднага ще каже:
- Чудесна е! Ужасно чудесна!

Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...

Пролетна песен... Най-любимата ми приказка. следвана от Филифьонката, която вярваше в бедствия и Хемулът с градината...

Ти-ти-ооооооооо...

Благодаря ти. Ще отида.