Статиите за филма / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Аз продължавам да влача разни неща от клуб "Кино" :)))
в случая - един ентусиаст е преписал ужасната статия от "24 часа". ако някой я е изпуснал - струва си да се прочете. Ето я и темата ( прекъсвана от коментари на преписващия):

Ето го и победителя

феноменалната статия на вестник "24 часа" презентираща премиерата на "Властелинът на пръстените- Двете кули" получава наградата, малоумие на 2003 година!!!

Чудовищата удариха крепостта на хората.

Гигантска война избухна във втората част на "Влъстелинът на пръстените"

Пълчищата чудовища затрополяват към крепостта Хелмс Дийп, една от последните твърдини на човеците от Средната земя. Във втората част от трилогията "Властелинът на пръстените" - "Двете кули", Саруман се готви да унищожи всичко човешко и зелено, за да се възцари тъмната енергия на Саурон.
Саруман прави гаф, като вдига фашистки лозунги срещу "всичко зелено". Възмутени от поголовната сеч на събратята си, вековните дървета ще тръгнат барабар с корените си към крепостта на Саруман. Що труд бе хвърлил белокосият магьосник да издълбае земята, за да произвежда орки и оръжие. Всичко отива по дяволите! Дърветата наречени енти, като гигантски призраци нахлуват в долината на Саруман и пускат бента. потопът поглъща и орки, и подземия. Понеже ШЕФЪТ на Саруман- Саурон, също командва от кула, извисила се сред огнено поле, някои намекнаха, че режисьорът Питър Джаксън напомня за нюйоркските кули, рухнали на 11 септември 2001 г.
Потопът заедно с битката при крепостта Хелм Дийп са наистина зашеметяващи сцени. Дори скептикът полузаспал при вътрешните вълнения на съществото Ам- гъл, се стресва и забива нокти в дланите си. Екшъните са величествени! /Ама как се изкзал урода, а?/
Крепостта Хелм Дийп защитава народа на крал Теоден от 10 000- та армия на урукхаите, още по зловещи същества от орките. Крал Теоден е нова фигура в трилогията. Върху държавицата му Рохан е хвърлил око Саруман по пътя към световно господство. Битката с енциклопедична точност показва как са се МАРИЗИЛИ в средновековието.
на краля помагат хубавецът Арагорн, джуджето Гимли и русокосият стрелец Леголас. Те са третата част от задругата, рацепила се в краяна първия филм. Останлите също са се загубили помежду си.
Фродо и Сам вървят към царството на злото Мордор. Пътят им показва Ам- гъл, бивш хобит, умиращ да гепи вълшебният пръстен от Фродо. Това пътешествие напомня на уестърн, само че двамата хобити драпат пеша из чукарите като алпинисти. Въпреки това то е най- досадната част от "Двете кули". Ам- гъл се вживява в борбата със злото в себе си и преиграва като посредствен артист, на когото са му дали шанс за последна изява. НЕ ВИДЯХМЕ ЛИ ТОЗИ НОМЕР НА РАЗДВОЯВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА НА ДОБРА И ЛОШО СТРАНА ОЩЕ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ В СЕРИАЛА ЛЕГЕНДА "тУИНПИЙКС"?
Третата групичка на задругата е запълнена от хобитите Мери и Пипин. Те са пленени от орките, но в една битка успяват да духнат. Обаче приключенията им с дърветата етни са за предучилищната възраст.
Като се махнат досадните кадри, които точат филма до три часа, гледките са страхотни! Може би Джаксън ще удари повече от $850 млн., колкото бяха приходите от "Задругата на пръстена". Лентата разпространява "Алксандра филмс".

Покъртително, а? Много ми е интересно, що за животно е писало това ревю? Едно ли е било? Мъж ли е, жена ли? Ходи ли? Има ли деца? Ще се обиди ли ако го заплюя? Това че са го назначили на работа, значи ли че шефовете му са по тъпи и от него? Не му ли е мъчно за него си? Дали е наполовина толкова противен колкото изоканото му творение? Може би си викате, че съм твърде суров? Не съм бе, ето ви още доказателства:

Голяма роля прави уродливия Ам- гъл, който е бил хобит, но лакомията и властолюбието са го деформирали. Това е първият компютърен персонаж, създаден върху основата на жив актьор, Анди Съркис. Всяка сцена с него е заснета три пъти- с двамата хобитии и Съркис, облечени в бяло трико, с двама хобити, които говорят към празното пространство, и веднъж със Съркис облечен в костюм, който записва всяко негово движение. След това този запис се наслагва върху компютърния образ на Ам- гъл. Ентите са горски пастири- коктейл от дървета и духове. Те се движат, говорят и мятат камъни, когато е нужно. Армията от урукхайци е създадена от Саруман. 10 000 озверели чудовища нападат с тарани и стълби крепостта на Крал Теоден.

Герои и актьори:

Илайджа Ууд все още носи пръстена като хобита Фродо. Като му призлява от време на време и забелва очи, да се чудиш как хиената Деми мур го е харесала за гадже! Във втория филм Фродо защитава позитивната тема на благородството- каквото и да прави съществото Ам- гъл срещу него, хобитът отговаря с великодушие и опрощение. В края на първия филм Гандалф Сивия (Йън Маккелън) изчезна в бездната пред очите на приятелите си, докато се дуелираше с огнения дракон Балрог. Сега се връща да помогне на Арагорн и крал Теоден.
Лив Тайлър нежно се гушка в обятията на Виго Мортенсен. Обачеелфската принцеса Арвен го прави в халюцинациите на обичния си Арагорн. Баща й ще я навие да забрави любимия си, който така или иначе ще умре пред безсмъртните и очи. Арагорн на Виго Мортенсен играе изключително важна роля във втората лента. Негова е и любовната сцена с племенницата на крал Теоден (Миранда Ото). Тя върти меча не по зле от мъжете.

Коментарите от вас.... аз затъпях докато го преписвах...

20 причини
да гледаме
“Двете кули”

Втората част от трилогията по Дж. Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените” – “Двете кули”, е на път да се превърне в един от трите най-гледани филма на всички времена. Триумфът й по световните екрани е толкова мащабен, че това вероятно ще стане втората продукция в историята на киното, успявала да надхвърли световен боксофис от 1 милиард долара (първата, разбира се, е недостижимият душманин на носните кърпички “Титаник”).
Но толкова ли велик филм е “Двете кули”? Не става ли въпрос за някакъв раздут мит, за някакво преекспонирано прехласване на фентъзи-маниаци и кинокритици?
Не. Ни най-малко. “Двете кули” е филм, от който и най-големият скептик и враг на фентъзи-епосите излиза с увиснало чене, и на който и най-заклетият критикар е трудно да намери недостатъци.
Тук ви предлагаме поне 20 причини да гледате “Двете кули” през 2003 година – в очакване на “Завръщането на краля”, който ще сложи точка на най-мащабната екранизация на литературно произведение, правена някога:

1. В поне 10 престижни класации “Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин е обявена за най-великата книга на всички времена.

2. Екранизациите на Питър Джаксън са първите и единствени засега филми, които не просто се гледат, а се ИЗУЧАВАТ. На екрана се случват толкова много неща, има толкова много детайли, втори, трети и още по-задни планове, че дори и няколко прожекции няма да са ви достатъчни, за да обгърнете всичко с поглед. В “Двете кули” обективът на камерата е отворен още по-широко от “Задругата на пръстена”. Ще видите много повече от Средната земя. Ще видите Мордор, Рохан и всички тези места, за които само сте чували в първата част.

3. Всичко изглежда абсолютно истинско, омагьосващо реално. Няма и помен от дразнещо демонстративните компютърни ефекти на изцяло дигиталните “Епизод I” и “Епизод II” на Лукас, нито от детинската приказност и самоцелна зрелищност на “Хари Потър”. Похарчени са милиони долари за кадри, чиято единствена функция е да те убедят, че се намираш не в Нова Зеландия от края на ХХ век, а в сърцето на Средната земя преди много, много години. Компютърни ефекти са били използвани в краен, ама наистина в краен случай. Цяла армия от творци – включително специалисти по средновековни оръжия, скулптори-каменоделци, лингвисти, шивачи, гримьори, ковачи, световно известни актьори и над 26 хиляди статисти са имали обща цел: да превърнат една амбициозна мечта в реалност.

4. В “Двете кули” има повече екшън от “Задругата на пръстена”. Тук вече не се губи излишно екранно време за обрисуване на персонажите – с тях просто се случват драматични и съдбовни неща. Въведени са и десетина нови герои, които се вписват неусетно в цялостната фабула и само допълнително подсилват напрежението около Фродо и разпадналата се Задруга на пръстена.

5. За разлика от последните два епизода от джедайската поредица на Лукас, или от първите два филма за Хари Потър, тук АБСОЛЮТНО ВСЕКИ положителен герой е охарактеризиран така, че да ти стане скъп на сърцето. Дори само с отделни реплики или жестове Питър Джаксън е успял да породи толкова много симпатия и състрадание към всяко от добрите същества на екрана, че сърцето ти се свива дори само при хипотетичното допускане, че някое от тях би могло да загине. Трогателното самохвалство на джуджето Гимли, елегантната храброст на елфа Леголас, разкъсваща душата вътрешна борба у Амгъл, любовната драма на Арагорн, хобитянското простодушно мъжество на Сам, Пипин и Мери, достолепието на краля на Рохан Теоден – всичко това е представено толкова убедително и същевременно ненатрапчиво, че ти става болезнено свидно. Така гледането на “Двете кули” се превръща в свръхемоционално преживяване, в нещо като катарзис, какъвто рядко обсебва киносалоните.

6. Съществото Амгъл е първият изцяло компютърен филмов герой, чието присъствие на екрана не те дразни (за разлика от Джар Джар Бинкс или духчето Доби, сещате се от кои филми). Художниците на продукцията и актьорът Анди Съркис са превърнали някогашния хобит, обсебен от маниакална страст към своето “безценно” - пръстена, в най-обаятелния противоречив образ, появявал се в киното напоследък. Ако Амгъл не получи номинация “Оскар” като поддържащ персонаж (колкото и революционно да е това за представите на старците от Киноакадемията), това ще бъде буквално пладнешки обир за “Двете кули”. Шизоидно раздвоеният вътрешен монолог на това същество е наистина незабравим: “We must kill nassssty hobbits and take back The Precious." "No! Master Frodo is good! He protects us!”

7. За всеобщо облекчение, Гандалф Сивия (Иън Маккелън) отново е тук. След епичната си битка с Балрог той се е преродил като Гандалф Белия и припомня на Арагорн, че съдбата му е да обедини народа на Рохан с оцелелите в последната твърдина на хората – Гондор. Изпълнението на Маккелън е изключително богато на нюанси – мъдрост и самоирония, умора и храброст, бащинска доброта и сарказъм. Подготвяйки се за ролята на живота си, отличеният с британско рицарско звание актьор прекарал часове наред, гледайки интервюта на писателя Толкин и опитвайки се да го имитира във всичко.

8. Ентът Дървобрад -гигантското ходещо дърво-пастир, е по-стар дори от Гандалф. Той е едно от най-древните същества в Средната земя. Отначало Дървобрад се противопоставя на хобитските опити да го въвлекат във война с бившия му съюзник Саруман и неговата крепост Мордор, но може би все пак е склонен да размисли...

9. Арагорн (Виго Мортенсен) е прекрасен, казват половината от всички зрителки. Останалата половина се кълнат същото, но по адрес на Леголас (Орландо Блум). Ако си жена, която има сърце, а не каменна буца в гърдите си, просто няма как да не се влюбиш в някого от двамата.

10. Лив Тайлър.

11. В колосалната битка при Шлемов дол хиляди воини от Урук-хай връхлитат върху роханската непристъпна крепост. Половинчасовият батален епос е сложна комбинация от кадри с реални актьори, миниатюрни фигури и уникален софтуер на WETA Digital, който придава на всеки дигитален герой съзнание и собствена воля. “Използвахме тази програма до известна степен и в “Задругата на Пръстена”, но при битката в Шлемов дол я прилагаме с пълна сила - особено когато 10 000 дигитални урукхайци нападат замъка в долината”, коментира Питър Джаксън.

12. “Двете кули” е един от малкото 3-часови филми, които се гледат на един дъх, без нито за миг да доскучеят. Дори и в някои моменти да чувстваш, че фабулата тъпче на едно място, ти оставаш все така омагьосан от всичко, което се раздипля пред очите ти. Забравяш не само за цигари и физиологични нужди, но и за всичко останало от реалния свят.

13. Джон Рис-Дейвис прави гениална роля като джуджето Гимли. Самият актьор бил душата на компанията по време на дългите снимачни месеци в Нова Зеландия. Рис-Дейвис е дал гласа си и на друг герой в “Двете кули” – ента Дървобрад, който също като Амгъл е компютърно създаден образ.

14. Операторската работа на Андрю Лесни е величествена и същевременно “незабележима”, в най-добрите традиции на Бергман. Тя представя най-драматичните събития на екрана сякаш през окото на Бога.

15. Музиката на Хауърд Шор е заредена с емоции и драматизъм, но не привлича прекалено внимание върху себе си (за разлика от повечето филмови композиции на живия класик Джон Уилиямс, например).

16. Не ви ли се иска да видите с очите си какво ще сполети гадната крепост на злото Мордор, която толкова много ни стресна в първата част? Изобщо има ли нещо, което е способно да се опълчи насреща й?

17. За снимките на този филм са похарчени повече пари, отколкото Международният валутен фонд е склонен да отпусне за страна като България за цяла година нейно съществуване.

18. Питър Джаксън и неговите съавтори Фран Уолш, Филипа Бойънс и (за втория филм) Стивън Синклер са успели виртуозно да интерпретират основните темите на Толкин за битката на доброто срещу злото, на природата срещу индустрията и на другарството срещу силите на покварата. “Опитахме се да почетем тези теми и доколкото ни е възможно да останем напълно верни на една книга от 1000 страници”, казва Джаксън. Босовете на “Ню Лайн Синема” Робърт Шей и Майкъл Лин напълно споделяли предаността си към темите от книгата и не пестили бюджет. “Историята за “Двете кули” е съотносима към днешния ни ден, точно както е била и преди 50 години”, отбелязват Шей и Лин. “Толкин никога не е губил от поглед разрушителните и съблазнителни аспекти на властта. Както и идеята, че една личност – или хобит, без значение колко е малка или незначителна, може да промени историята”.

19. Казахме ли нещо за главния герой Фродо? Ако дотук не сме, това си е жива обида към талантливата изява на Илайджа Ууд и на всички онези, които са се постарали да го превърнат от някогашното дете-звезда в трилъра “Добрият син” в един истински хобит, натоварен с много съдбовна мисия. За този актьор ще е доста по-трудно да скъса с Фродо, отколкото бе за Ди Каприо да ни накара да забравим любовчията от “Титаник” или за Антъни Хопкинс да се дистанцира от д-р Ханибал Лектър.

20. Ако не гледате “Двете кули”, ще ви се губи съществена част от преживяването на може би най-грандиозната кино-приказка, създавана някога. Всъщност, ако не гледате или вече не сте гледали този филм, най-вероятно въобще не обичате киното и е много вероятно да сте напълно неграмотен човек. И със сигурност не притежавате способността да обичате, мразите и мечтаете.

ФАКТОЛОГИЯ

- В снимките на трилогията “Властелина на пръстените” (заснета наведнъж с бюджет около $310 милиона) са били ангажирани над 2400 души

- Образът на Амгъл/Смийгъл е компютърно генериран, но режисьорът Питър Джаксън настоявал на снимачната площадка той да присъства реално, доколкото е възможно. Ето защо актьорът Анди Съркис, който озвучава героя, водел диалози с останалите актьори пред камерата, а впоследствие върху него е наслагвана дигиталната анимация

- Дебютантът Орландо Блум първоначално се кандидатирал за ролята на Фарамир и дори бил одобрен. Впоследствие обаче получава ролята на елфа Леголас

- Бойният вик на орките при атаката на Шлемов дол е озвучен от 25 000 крикет-фенове, събрани на стадион в Нова Зеландия. Лично режисьорът Питър Джаксън е режисирал крясъците им. Самите декори за битката са били строени в продължение на 7 месеца. Баталнияг епос е бил в продължение на 3 месеца, като машините за изкуствен дъжд са работили почти непрекъснато

- Питър Джаксън си е дал епизодична роля в битката при Шлемов дол – като един от хората, хвърлящи камъни от кулата. Децата му също участват – като две хлапета сред бегълците от Рохан

- Виго Мортенсен (Арагорн) си счупил палеца на крака, ритайки един шлем в епизода с изгорените орки