От къде имаш тези проценти? Наистина, силата на въздушното съпротивление ще се увеличи около 4 пъти при 40 км/ч в сравнение с 20 км/ч. Формулата сигурно е нещо подобно: F = (c*q*V^2/2)*S, където q - плътност на въздуха, V - скорост на тялото, S - челно сечение(където възниква съпротивление при движение). c трябва да е коефициент, който до достигане на звукова скорост вероятно е почти постоянна величина. Но, това че силата на въздушно съпротивление се увеличава така стремително, още нищо не значи...
С предавка може да спечелиш сила, но не и мощност. Помисили каква мощност се развива в задачата: P = V*F = 426*50 = 21,3 kW = 28,9 к.с. Това е доста за човек, особено ако в продължение на 10 min се е приближавал до това състояние. Така че, дори да нямаше въздушно съпротивление, велосипедист не може да се движи по този начин.

Oznachava, che ne mozhe taka da ya prenebregnesh. Ti namalyavash silata ot 100 na 50 N i tova e konstantno. No kolkoto po-byrzo karash koleloto, tolkova po-golyama e silata na triene. Znachi ne mozhe prosto da ya tretirash kato 50N ili izobshto kato konstanta.

Dobre, neka silata si q sapasq 100N i da se dvija vuv vacuum. 6te dostigna li dva puti po-visoka ot spomenatata skorost sa su6toto vreme?

Чей са, за кво шсе използва тая мощност? За поддържане на постоянна скорост при липса на триене??? Нещо май бъркаш понятията.

Не мисля, че бъркам понятия. Мощността е диференциал на работата(енергията) по време. Казано по разбираемо за да извършиш дадена работа(или да придобиеш някаква енергия) трябва да поддържаш определена мощност за някакво време. Тук триенето няма пряка връзка. За да ускориш тяло с фиксирана маса в среда без триене за определено време, ти трябва да поддържаш някаква средна мощност през цялото това време. Тя може да не e една и съща през целия период на движение, както е и в конкретната задача. Точно тук е разковничето, че ако поддържаш тази толкова малка сила(5 кгс), ще развиеш невъзможна за човешки организъм мощност(макар че, за кратко човек може да развие приблизително такава мощност - при скок или друго рязко движение). Но, ако няколко минути си се доближавал до тази мощност по линеен закон(скоростта тук се изменя линейно - V=at), то посмъртно не би могъл да издържиш.
За да се поддържа дадена скорост при липса на триене или други външни въздействия не е необходимо каквото и да било. Не знам какво и как си разбрал.

Редактирано от Sargon lll на 27.05.05 10:50.

Напротив, бъркаш, и то колкото си искаш. Още когато казваш в началото "един велосипедист може да развие СИЛА от 100Н. Аз пък щи кажа че той може да развие и сила от 1000Н, поради гравитацията с която натиска земята. ОБАЧЕ ако приемем че велосипедистът може да натиска ПЕДАЛИТЕ със сила 100Н, със 60 оборота в минута, 0.5м полезно действие на оборот, ще стигнем до мощност. То ако ставаше дума само за сила, още Архимед щеше да премести земята, ма не му намерили подходящ лост.
Така във вакуум, при липса на триене във велосипеда и при достатъчен брой предавки велосипедистът ще си увеличава линейно кинетичната енергия и съответно ще си увеличава скоростта с (почти) квадратен корен от времето. А да видим дали ще се сетиш защо "почти". Това пък, между другото означава че ускорението му ще клони към нула но няма да попречи да развие приозволна скорост.

без думи

Чудех се дали въобще да отговарям. Но, все пак ще се опитам.
Значи по тези въпроси явно има две мнения - на специалистите и учените, както и твоето собствено. Тази задача не съм я измислил аз, взех я от една книга с подобни на нея. Там подробно се обяснява, че причината не е в триенето. Мисля, че беше "Парадокси и софизми", но не знам автора. Беше руска, преведена.
А, сега нека да интерпретирам твоите думи.
В случая със задачата ставаше въпрост за "теглителна сила" като цяло, действаща на движещата се система. Но, нека приемем, че става въпрос за сила, упражнена върху педала.
Когато кракът натиска педала, ъгълът на предаване на силата не е постоянен и има загуби от реакции в главината на средното движение. Но, нека приемем, че няма такива и тази сила създава постоянен по стойност въртящ момент. И, нека силата е 1000Н(десет пъти повече от споменатата в задачата - 100кгс). Тогава въртящият момент е В = СД = 1000.0,30 = 300 Нм(приемам дължината на ствола на педала 30 см).
Превръщам ъгловата скорост от об\мин в 1\сек: Ъ = Пи.60\30 = 6,28 1\сек.
Тогава развитата мощност е М = ВЪ = 300.6,28 = 1884 вата.
Нека цялата постъпила, развита от велосипедиста мощност, да е отишла за движение на велосипеда(КПД не се мери в метри, безразмерен е).
А сега, мисля че скоростта след десет минути каране беше ок. 400 м\сек. Тогава енергията на системата е Е = маса.скорост^2\2 = 75.400^2\2 = 6.10^6 джаула.
Ето го накрая и времето: време = енергия\мощност = 6.10^6\1884 = 3185 сек = 53 мин.
От горното следва, че дори да няма загуби от триене и велосипедистът да е блъскан с допинг(доста здрав за теглото си), не може за десет минути да се достигнат 400 м\сек.
Сега ще те светна за още нещо. С предавки можеш да спечелиш сила или скорост, но не и двете едновременно. Защото ще получиш нещо повече дори от вечен двигател. И, при правене на разчети в първо приближение триенето често се пренебрегва. Наблюдава се и един интересен ефект - триенето във връзки(примерно въртящи) обикновено намалява с увеличение на скоростта. С това се обяснява нарастването на КПД на по-силно натоварен редуктор.
Долният абзац нещо не го схванах. Ако системата, която се движи, е във вакуум и няма никъде загуби от триене или каквото и да било съпротивление(входящата мощност = полезната мощност) при постоянна приложена сила скоростта ще се изменя линейно, а енергията - експоненциално. И, при постоянна сила ускорението е постоянно и не клони към никъде.