...истина.

Следва:

Ако правилото: "Всяко правило си има изключенията" е истинно, то следва че правилото: "Всяко правило си има изключенията" също има изключения, от което следва, че някои правила НЯМАТ изключения, т.е. има такива правила (най-малко едно), които нямат никакви изключения (абсолютни са).
(*) (виж най-долу):
Ако се окаже така, че нито едно от тези правила нямащи изключения не е правилото: "Всяко правило си има изключенията" , което всьщност не може и да бъде поради (1) (виж по-долу), то доказваме, че има поне едно правило без изключения (абсолютна истина), т.е. има поне едно правило, в което НЕ можем да НЕ сме сигурни, защото то няма да има никакви изключения (абсолютно е).
Същото може да се докаже аналогично, ако правилото: "Всяко правило си има изключенията" е неистинно. Ако правилото: "Всяко правило си има изключенията" е неистинно следва директно, че има правила, които да нямат изключения. Останалото доказваме по-същият начин, както по-горе.
...
Т.е. и в двата случая:
1) "Всяко правило си има изключенията" е истинно.
2) "Всяко правило си има изключенията" е неистинно.
, които изчерпват всички възможни варианти, стигаме до един и същи извод, а той е, че:
Във вселената има ПОНЕ две Абсолютни (независима от субекта) истини.
(Едната вече я намерихме и тя гласи: "Има поне две абсолютни истини" ("Има поне две правила без изключения")).
...
Оставяме на читателя да намери другата истина (или истини).

ПП. Авторът вярва, че всъщост има само една ДРУГА абсолютна истина. Т.е. той вярва, че има само две абсолютни истини.

*******************************************************************

(1) Частен Случай:
Ако даже едно от правилата, които НЯМАТ изключения се окаже правилото: "Всяко правило си има изключенията", то ще следва отново, че всички правила имат изключения, но тогава ще следва, че И правилото: "Всяко правило си има изключенията" също ще има изключение, от което ще следва, че НЕ всяко правило има изключения, от което ще последва противоречие с условието (парадокс).
От горния параграф следва, че от всички правила, които НЯМАТ изключения, нито едно не може да бъде правилото: "Всяко правило си има изключенията", защото ако е, следва парадокс, а ако не е - не следва парадокс.

(*) - Изречението съдържащо логическите елементи: "нито едно (нещо1)... не е (нещо2)" да се разбира в смисъла на българския синтаксис, т.е. - "всички елементи (нещо1) са различни от елемента (нещо2)".

Хм .... още на третия ред ме отказва да го чета.
Просто защото ... ако твърдението "Всяко правило си има изключения" е истинно, следва че правилото "Всяко правило си има изключения" също има изключения, което значи, че твърдението "Има поне едно правило което няма изключения" е истинно. Така стигаме до две противоположни и едновременно истинни твърдения:
1)"Всяко правило си има изключения"
2)"Има поне едно правило което няма изключения"
Тоест стигаме до парадокс още в началото на разсъжденията върху които градиш тезата си.

:-)
...
Това е отбелязано в (1) в случай, че считаме първото като парадоксално. Т.е. при каквито и да е случаи на интерпретация (казваме че има парадокс или "допускаме", че няма, въпреки да има), все стигаме до един и същи извод, а той е - има поне две абсолютни истини.

Говорим за различни неща.
Ти доказваш, че за правилото "Всяко правило си има изключения" (за кратко правило 1) е невъзможно да е едно от правилата, които нямат изключения, защото се стига до парадокс.
Само че тези правила не си ги доказал, че съществуват, а ги ползваш в доказателствата по-нататък.
Имаш :
1)"Всяко правило има изключения" - истина
2)Има поне едно правило без изключения" - истина

Не може и двете да са истини, тоест правилата,които нямат изключения не могат да съществуват, ако правило 1 е истинно. А ти ги приемаш за съществуващи и с тяхна помощ, доказваш, че правило 1 не е от тях.


Това твое умотворение ли е или на някой друг?

Редактирано от TRlGGER на 03.11.03 19:55.

Напълно съм съгласен с теб. :-)
Но според мен не се разбираме правилно, защото ти си мислиш, че аз смятам "Всяко правило си има изключенията" за истинно. Аз просто давам И варианта, от който следва парадокс, даже и условието да е парадокс (т.е. ако някой се "заяде", че условието само по себе си не е парадокс, няма как да се заяде по-нататък, защото от "истинността" на "Всяко правило си има изключенията" следва друг, доста по-ясен парадокс).
Т.е. аз се опитах да покажа, че правилото: "Всяко правило си има изключенията" не може да е истинно, поради парадоксалността си.
Т.е. излиза, че правилото: "Всяко правило си има изключенията" не може да не е неистинно, от което следва, че има поне едно правило, което да няма изключения, от което и следва, че има поне една (друга истината, че има поне една (друга...) абсолютна истина) абсолютна истина.
:-)

Ами, аз си го изумотворих.
М/у другото много ти благодаря, че дискутираш тия неща с мен. Аз ги считам тия неща по-скоро като логически "гимнастики" :-)

Абе имах да ти казвам нещо, ама си забравих мисълта. А пък и нямам много време сега, но ще драсна няколко реда скоро.

Според мен грешиш в следното: приемаш, че "вярно" и "невярно" изчерпват всички възможности за твърдението: "Всяко правило си има изключенията". Мисля, че истинна е всъщност третата възможност: "Всяко правило си има изключенията" е безсмислено твърдение (т.е., нито вярно, нито невярно), защото е вътрешно противоречиво, както беше вече показано.

ima 2