Сократ имал ученик, когото обучил и в края на обочението му казал, че ученикът ще се издължи след като спечели първото си дело. Минало време, но ученикът не се издължава. Тогава Сократ отишъл при него и му заявил, че ще го даде подсъд, за парите които му дължи :
- Ако спечелиш делото, ще ми върнеш парите по силата на нашата уговорка, а ако го загубиш, ще си получа парите по силата на съдебното решение-рекъл Сократ.
- Няма да получиш никакви пари! Ако спечеля делото, няма да ти платя по силата на съдебното решение, а ако го загубя няма да ти платя по силата на нашата уговорка-отвърнал ученикът.

Кой от двамата е прав и може ли Сократ да си получи парите?

ami towa e paradpoks- nqma otgowor i dwamata sa prawi

ne e nujno da se ti4a dostata4no e da se tragne na wreme

Tova e lubimiat mi paradoks a moje bi i edin ot nai-starite(mejdu drugoto az go znam za Protagor no tova niama znachenie).Parvo iskam malko da komentiram pak posle shte otgovariam.

Samiat paradoks se poluchava pri kombinaciata na dvata glavni "faktora" :
ugovorkata m/u dvamata i za kakvo se vodi deloto .Interesno naprimer e kak i dvamata izvartat neshtata v svoia polza kato se saobrazaiavat samo s edinia faktor.Primer: kogato uchenika pecheli deloto se saobraziava samo sas tova za kakvo se vodi deloto a imenno za parite i prenebregva ugovorkata sas Sokrat a pak kato zagubi se saobraziava sas ugovorkata a ne s deloto.Pri Sokrat e sashtoto i tochno v tova e paradoksa kogato edinia se upovava ne ednoto to drugia se zashtitava s drugoto.

Zabelejka :Paradoksa ne e v tova koi triabva da specheli deloto a kakvo sledva ot spechelvaneto ili zagubata na deloto - dali uchenika triabva da dade pari ili ne i tai kato moje da dokajem che i triabva da dade i ne triabva da dade znachi stigame do paradoks

......... no zashto da niama reshenie

Reshenie :
Az shte predloja edno reshenie i se nadiavam da se saglasite s nego (vsashtnost se nadiavam da ne se saglasite za da posporim )

Niama spor che reshenieto ot deloto triabva da e v polza na uchenika (vse pak toi oshte ne e spechelil delo i e nevinen) taka che toi triabva da specheli deloto i tai kato deloto e za parite toi ne triabva da plashta.No pak Sokrat triabva da go sadi otnovo i togava reshenieto ot deloto shte bade v polza na Sokrat zashtoto uchenika shte e spechelil veche parvoto si delo.

Zabelejka :Estestveno ima oshte mnogo da se iziasni, no tova shte go napisha vav sledvashtoto mnenie kakto i shte napisha neshto zatova koi prav koi kriv

Vsashtnost tozi paradoks ne se izcherpva s tova koeto kazah samo che ako poglednete koga sam go pisal shte razberete che se nalagashe da liagam i
niamah vreme da napisha neshto po-podrobno no se nadiavam che vsichki shte vzemat uchastie v tazi tema i shte iziasnim neshtata.

ту би континуед

Хмм.......всъщност може и да няма никакъв парадокс ако се погледне по следния начин :
Върху ученикът има двойна тежест - морална /уговорката/ и съдебна /делото/.
Така, че според мен следва :
1. Ако ученикът спечели делото тогава той, по силата на моралната тежест /уговорката/ трябва да плати.
2. Ако загуби делото, тогава по силата на съдебната тежест пак трябва да плати.

Парадоксът идва от там, че решаващия е поставен винаги в положение да избира една от двете тежести, а не да ги разглежда заедно.
Въпросът кога ще се спечели делото в случая е ирелевантен.

всичко е вероятност

Vsashtnost paradoks ima.Prav si zatova che vsichko idva ot tova che toi izbira
edna ot dvete tejesti (kazal sam go i v parvotot mnenie).No v sluchaia v koito si posochil ti pak izbirash koga i kade da prilojish edna ot tejestite.Ti kazvash

1. Ако ученикът спечели делото тогава той, по силата на моралната тежест /уговорката/ трябва да плати.
2. Ако загуби делото, тогава по силата на съдебната тежест пак трябва да плати.

....no az pak kazvam drugo

1. Ако ученикът спечели делото тогава той, по силата на съдебната тежест не трябва да плати.
2. Ако загуби делото, тогава по силата на моралната тежест /уговорката/ пак не трябва да плати.


.... razbirash li ti pak si si izbral edin ot dvata varianta.

Мисля, че Сократ не може да си получи парите. Въпросът е защо.

СОКРАТ дава ученика си под съд, а не обратното. И ще загуби делото. Ученикът не е давал никого под съд - той нито печели, нито губи дело. Само търпи върху себе си изхода от делото (в случая благоприятен за него). Така че няма да плаща по силата на съдебното решение. Така ми се струва...но не съм много сигурна...

Ако Сократ живее в България и сега -ще си неме мутра и до тук с ученика и дълговете.Ебаси номера а!?

Tchuvstvam se dlyjen da se vklutcha:
Ami pyrvi nikoi ne kaza toia neprokopsanik utchenika spetchelil li e vetche delo ili ne (triabva da spetcheli pone edno). Ako ne e spetchelil, koeto e interesnia variant (drugia e iasen) znatchi bi triabvalo da spetcheli tova delo i posle vetche chte triabva da dade parite. Ili kazano drugo iatche sydiata chte mu prisydi pobedata, a v dopylnenieto chte go zadylji da plati. Makar tche s taia koruptzia v sydebnata sistema...
Pozdravi.

Първо нескопосникът досега не е печелил дело (не обърнах голямо внимание на даденото уловие зaщото го знам този парадокс ,но наистина не е споменато че тои все още не е печелил дело ,но като и да е ти си знай че досега нито е печелил нито въобще се е захващал с дело.Иначе според мен си прав за това че сега решението от делото трябва да е в негова полза и при следващото дело със Сократ вече да бъде принуден да плати .Сега това може малко грубо да прозвучи но искам да ти кажа че не са ми такива намеренията.Искам само да ти кажа че ако ако си чел и другите мения щеше да видиш че аз съм казал напълно същото относно темата може да го видиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Prav si.
Pozdravi.