глей ся, темата ми беше замислена единствено като (сравнително добронамерена) шега, напълно извън контекста на това, което съм захванал да пиша, просто лек бъзик щот ми хареса лафа за кохезията на текста ... обаче сега си давам сметка, че вече ник-а ми е прекалено натоварен с това, за което пиша и от това как пиша ... от тук насетне дори и само пръст да покажа (и то дори не среден) това ще се свърже със сюжета на романа ми и със стила ми, или по-скоро с острата ми липса на такъв, ще почнат препоръки да ходя да чета, напомняния за иван с чертата и прочие ...

а инак, дейността по саботиране на самолети и убиване на хора е досадна и изтъркана, да ... обаче какво от заобикалящата ни реалност не е вече описано и заснето хиляди пъти ... дори и в най-чисто литературното произведение трябва все нещо да става, нали така ... че само с една гола кохезия накъде?

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

аа ясно, ок :)

сори, не разбрах шегата, но не заради романа ти, а защото не ми звучи толкова смешно кохезията, май първия път като чух този термин и аз нещо се подебавах дали случайно нямат и вискозитет текстовете, но вече съм му свикнал на термина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако не беше той, щеше да е някой друг
някой друг физик от белгия с пет милиона страници
единственото нещо, което ми допада в дарксайд е, че се забавлява докато пише
изключвам това какво излиза като краен резултат - в процеса на измисляне той се забавлява предобре.
това е похвално
без майтап

че кой не се забавлява докато пише? ти не се ли?

за дарки ясно, че се забавлява - какво иначе ще накара човек да изпраска 1500 страници за 3 години в свободното си време без да има ясни изгледи да получи и пробит евро-цент за тях?

аз не съм толкова убеден, че ще се намери някой друг - много сеирджии станахме в този клуб, а клоуните са кът.