Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:23 19.09.20 
Култура и изкуство
   >> Литература
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема тия дни/каквото и да означава тованови  
АвторErich (Нерегистриран)
Публикувано17.05.06 18:52



тия дни ми е едно такова гадно. нищо не ми се прави. сесията идва, това усещане са го изпитвали милиони пичове и пички на 19. довечера има парти в амор, омг и аз ще отида. не щото съм пич, а щото трябва. тия дни даже жените по улицата не ме впечатляват. всъщност... впечатляват ме, но ми се струват по-недостижими от обикновено, нахлузили черните ботушки или каквото са там върху дънките маршируват си по евлоги или по графа и светът да свърши на тях им е през... току що смених моторхед, група, която никога не съм слушал, но я пуснах щото ми се доспа, та смених моторхед с малер. в крайна сметка рано или късно трябва да се асоциирам с бащицата, най-големия мъртъв почитател на малер. като го пуснах се стреснах, че е пинк флойд, шайн он ю. обаче си се оказа малер, шайн продължаваше по друг начин. не ми се и чете. преди месец лягах и ставах посреднощ с потен буковски в ръце, не смятах, че има нещо по-важно от него. а може би има? не знам. мейлър също е много добър макар и аматьор. и какво ебаси значи аматьор. той сам се нарича такъв в предговора към голите и мъртвите. (за едната бройка да напиша голите и тъпите, това е едно мое стихотворение, което много харесвам и е посветено на колегите ми от юридическия факултет) дяволски не разбирам какво значи аматьор. може би това, че се е скъсал от четене на толстой? аз не съм прочел нито ред от толстой с изключение на пиесите му като бях на 13 и нищо не разбрах ама буквално ме изкефи една за малкото дяволче – има едно издание от 50те г. в 14 тома това се падаше 11 том) помня и първото изречеине на ана каренина и то не защото е впечатляващо, а защото го срещнах в някаква друга книга. слушам малер и не вдявам. може би просто е по-дълбоко отколкото си мисля. да си стои така. като айсберга на хемингуей. не знам защо все ме избива на имена като пиша нещо за дира, че е поза – поза е несъмнено, но вече наистина не съм такъв. не че хемингуей не е добър, напротив именно затова го споменавам, но що да не напиша нещо, което ще забие в земята буквално снеговете на килиманджаро? ще го направя, мхм.
нищо не може да ми хване окото. притеснявам се да не стана педал. наистина се притеснявам, не че мразя педалите – не. (боже ако не ги мразя мога да стана като тях, омг?) просто искам да съм си съвсем нормално стр8 хлапе та дори да трябва да се обръщам след мадамите, които кой знае защо се въртят и около славейков.
пробвам да пиша нещо по-дълго. дотук съм изкарал 40ина уърдовски страници и съм горе-долу доволен. в него става въпрос за живота ми в последните месеци, за някои неща, които са ми се случили или които съм се постарал да ми се случат.
днес прочетох изцяло темата за годишните награди на дира понеже разбрах, че съм бил номиниран ) стана ми приятно, видях познати никнеймове, хора, с които би ми било приятно да се видя и се чудих какво да направя, че да се отбележа във форумното битие. помислих дали да не пусна произволна “глава” от книгата, но в последния момент се разколебах, (малер става все по-окей текстът си тече) нищо няма да е същото, изкоренено от контекста. реших да натракам нещата, които ми се въртят в главата сега, точно сега – 17 май 2006 г. един слънчев следобед след като съм се наспал и светът не е толкова гаден. текстът за такива общи неща винаги е повод да си изговоря това, което ми е в акъла въобще – за писането, за моето писане, за това, което чета, за да се уча на писане, реших наистина да “седна” да чета и да гледам по-внимателно... преди лягане прегледах хеш ойл на м. николов. бях го чел като 11класник в часовете по френски и тогава определено ми се струваше забавен. сега не е. не е достатъчно рязък, лафовете му не ме грабват много много и въпреки, че не е “моята гъба” както вероятно ми се изразил той, е добре, че има и това в BG. Пробвах да чета и “фрагменти от стая”, пак негова книга, но съвсем не го разбрах и не ми хареса. вероятно съм глупав, но си мисля, че има още доста какво да дяла в стила. не знам как хемингуей е тренирал дисциплината и писането си, не знам как става тая работа да седнеш да пишеш точно когато се усещаш, че нямаш съвсем нищо какво да кажеш, че просто седиш и си съзерцаваш ноктите на краката под масата с компютъра и те мързи да излезеш на балкона да видиш софийската вечер. софийските вечери са готино нещо. да пишеш за нищо вероятно е най-трудното нещо въобще.
та основната идея е, че ми е писнало от всичко. не знам и слабо ме интересува дали това се случва на всички, които са почти на 20. интересува ме какво ще е следващото голямо нещо. нещо, което не съм видял досега? за по-малко от година СУ ми писна до болка. съмнявам се и чукане в кенефите да ми оправи трайно настроението. кефените на су смърдят неакадемично! леле от време на време предпочитам да ида до фег и да се изпикая, защото тях ги чистят доста често. един път една чистачка ме заля с вода и ми стана кофти, но чистачките... навремето имаше една – аз идвах в 7 и се просвах на някоя счупена пейка, тя пристигаше и почваше да ми обяснява за милостта на бог. милостта на бог толкова рано сутрин? че тя нямаше никаква милост към мен!
мисля, че едно пътуване в египет ще ми се отрази добре. лил ще ме разбере. наскоро едно момче от друг форум отиде до египет, аз смятам, че той е пълен идиот, но той отиде. аз още не съм и това не е хубаво. и съвсем не е честно. мисля, че честно трябва да се изтрие от речниците. щото вярно или не – само неуспелите се оплакват. горе долу така звучеше края на “голите и тъпите”. много исках старците да чуят това стихотворение на четенето в софийската градска библиотека, но те си бяха тръгнали. ебаси гадните тъпи мъртви копелета. и ебаси петте есета за холокоста едно след друго. знам за холокоста достатъчно, а пет наградени есета на тема холокоста направо... they brought me holocaust.
томас улф има едно огромно “есе” за писането, което се нарича “историята на един роман” или нещо такова. има го в “гражданско неподчинение”. то не е лошо само че стилът на улф не струва. той изсипва, налива с фуния хиляди думи на ден, вероятно това е дисциплината, за която се чудех малко по-горе. това са потоци от думи, които убиват. представях си, че улф е красив. оказа се дебел нещастник. това съвсем ме довърши и моментално заебах “паяжината и скалата”. толкова думи на едно място за едно и също нещо са върховно творческо безсилие да намериш точното изречение. несъмнено са дисциплина , но и творческо безсилие. в крайна сметка, които изпишеш всичко сред плявата ще се намира и точната дума, но висчко останало е шибана плява.
аз съм доста недисциплиниран в писането си. не се гордея с това, може би не правя нещата така, че да ми се случват още повече и още по-хубави. а аз заслужавам още по-хубави неща, защото съм свестен човек и май единственото, от което имам нужда не е любов. напротив. “просто искам някоя кучка, с която да се еба” – каза един колега оня ден. и беше адски прав без вероятно дори да е искал да бъде. човек се уморява. аз се уморявам от задълженията на параграфите и неписаните правила, които ни чукат, било по главите било другаде когато се опитваме да се реализираме. аз за какво съм? за чий баща ми и майка ми са си губили времето...? за да създадат смела работна ръка, поредна производителна единица в строя или за да прекарвам деня си като мързелив пич, да, мога да живея добре и без чехов, вероятно и без достоевски, може би трудно, но без буковски или хенри милър или хайнрих мюлер или дори фанти, единственото, което искам ще е бира, спрайт и сладолед в кутия. казабланка. всички други възможни отговори на въпроса “за чий сме тук” са излишни. защото хората или се посвещават до безмозъчност на производителността, на благото на обществото или си отиват в пещерата и почват да чукат евтини курви. или просто курви. и да, искам да си я карам хубаво. защото виждам машините по мрачните коридори в су. виждам вперените погледи зад очилата, вперени по-скоро в миналото, каквото и да значи това, по-скоро мъртви, каквото и да значи това. не искам да съм мъртъв, не съм сигурен, че наистина знам какво значи жив. просто предполагам, че жив е това, което съм в момента. ако жив означава да живея живот, сходен с този на буковски, не – няма да стане. няма да издържа, а и българия няма да е мястото, където ще оживея. системата ще ме изяде. имам слаб черен дроб. не съм палил цигара, няма и да го направя. като бях малък черният ми дроб приличаше на круша. това е щот съм чернобилско дете. да му еба майката на чернобил. преди 80тина години – изгубено поколение (в безкраен празник хемингуей много забавно пише за гъртруд стайн), сега чернобилско... доколкото помня, майка ми и баща ми се женят на датата, на която избухва оная гадост преди 20 години. винаги са ме дразнили тоя тип изказвания, леко патетични, които трябва да смълчат аудиторията и после някой да се изцепи “е, верно ли бе” и разказващия да сведе скромен поглед измрънквайки “мхм”. най-сетне и аз имам такава смълчаваща реплика. хяхя. сори, това беше тъпо. всъщност, първо правило: “никога не се извинявай на читателя.” второ правило няма.
върху коя жена е умрял вазов ли? да, вероятно върху евгения марс. ху кеърс? навремето в училището, в което учех беше и внучката на евгения марс и заемаше някак ъв пост в администрацията. излезе биография на баба й и тя ми я подари. не знам, на мен не би ми било приятно да ме чука иван вазов, съвсем никак, но явно навремето е било модерно. винаги е модерто да те чука ментора ти. тази гадна дума ментор. модерно и нормално е това да се случва. иначе евгения марс е “пъъъъъъъъъъъъъървата бъъъъъъъъъъъъъъъъъългарска пииииииииииииииииииисаааааааааааааателка”. и какво от това. да си първи не е като да си “най-добър” (каквото и да означава това). това щях да го пиша в темата за вазов, но реших, че е добре всеки който иска да ме има – да е на едно място, в комплект. казват, че вазов бил добър в леглото, до смърт направо. и аз съм добър. разликата е там, че единия от нас е мъртъв и всички много добре знаем кой. оставете ги тия работи за патриарха, той просто е необходимото зло.
ако това го наричате логорея добре. ако го наричате комплекси също. за мен просто е едно упражнение. защото дисциплината е важна.



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Erich]  
Автор Okaян яcтpeб (жар пиле)
Публикувано18.05.06 11:31



Хм, разклатените деветнадесет не са като сладките шестнадесет.
На шестнадесесет светът е по-ясен, по-подреден. Или поне такова е усещането. Имаш чувството за предстоящност - веднъж да завърша, си казваш, и тогава - дръж се за палците, общество!
Не че шестнадесет са кой знае каква прелест, даже според мен хич не бяха бамбуча, но пък деветнадесет съвсем ти вземат акъла. А и преди сесия винаги те налягат черни мисли. Това - от личен опит.
На изпита ми по литература се беше паднал Вазов. Много ми се щеше да напиша, че Вазов sucks, даже ей така заради бунта, щото всички обясняваха какъв Велик Вазов е той. Мечтата ми беше да се падне Гео Милев. Не се падна, разбира се. Мечтите рядко се сбъдват. И може би така е по-добре.
За Вазов изчетох 70 сантиметра критика - смяташ ги като сложиш книгите една върху друга, а не една до друга. И пак не го заобичах, въпреки хилядите изчетени възхвали. Как пък един не го изкритикува? Може би не е "моята гъба".
Ти в кой факултет си?
В юридическия факултет колегите се скъсваха да слушат чалга. Боже! Как да не напишеш "голи и тъпи"? Сега не знам какво слушат юристите, но едва ли е по-различно.
Вървя си оня ден близо до едно голямо кръстовище и спирам на светофара. Отгоре се задава бързо бързо една кола, не помня марката, но не беше Голф. Чува се силна музика. Очаквам да е ар енд би или чалга. Shine on your crazy diamond. Представяш ли си? Някой си кара, надул Флойд! Имало Господ на музиката явно, имало Сила Небесна на Нечалгарите! Без малко да тръгна към река Йордан.
Последно чух тази песен близо до ЦУМ, изпълняваше я някакъв уличен музикант на китара. Но беше преди години. Оттогава човек може да я чуе само на собствения си компютър, но то не е същото.
На деветнадесет разсъждаваш за смисъла, после вече не. Поне при мен протекоха така нещата. Какъвто и да е смисълът, не ми е дадено да го схвана, така че се наслаждавам на безсмислието.
Ако на деветнадесет някой ми беше казал, че е спрял да разсъждава по тези въпроси, щях да реша, че е остарял. Ако тогава някой ми беше предложил да съзерцаваме заедно облаците, вместо да говорим за смисъла, щях да му се изсмея и да си тръгна. На деветнадесет човек е високомерен.
Вчера със сина ми хранихме мравките. И им давахме трошици от мънички кифлички. На мравките трябва да им даваш съвсем съвсем миниатюрни трошици, не че иначе няма да се справят, но като си решил да подаряваш, защо да затрудняваш този, на когото даваш? С птиците е по-различно - те ядат дори пуканки. На деветнадесет се чудех защо родителите ми са ме създали, къде е смисълът от това? Сега си мисля, че е било, за да се науча да давам малки, съвсем мънички трошици на мравките.



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Okaян яcтpeб]  
Автор Лил ()
Публикувано18.05.06 12:13



На 19 години бях хубава и глупава. Добро съчетание, значително по-добро от обратното. Опивах се и от двете: и от хубостта си, и от глупостта си. Не исках да се лиша нито от едното. Още повече, че всички, и жени, и мъже като ме видеха, очакваха да съм несериозна и глуповата и аз гледах да отговоря на очакванията на хората, да съотвествам на образа си в техните представи. Не си спомням какво слушаха юристите по това време в СУ, защото не се интересувах от музика (нали бях глупава), освен от такава, на която се танцува. Обичах да танцувам, а още повече обичах да ме гледат как танцувам. Ексхибиционизъм в чиста форма, но тогава това не ми идваше на ум.
На изпита ми се паднаха “Гераците” и се провалих с гръм и трясък, защото никога не бях учила българска литература. А и да бях учила, сигурно пак щях да се проваля. Това, че никога не бях учила българска литература, български език и българска история се оказа много добро развитие на нещата за мен. Започнах да ги чета, когато вече не бях чак толкова глупава и възприятията ми минаха не през гледните точки на учителките или учебници, а през моите собствени очи. Това направи част от българската литература интересна и струваща си да се прочете, а част от нея – скучна и слаба. Също както и всяка една литература, която четях и която чета. Вазов определено е от втория тип, нищо лично.
Определено 19 годишните са склонни към депресия, особено когато са умни и търсещи. Това е наказанието да не си блажено нищ духом. когато си нищ духом, просто си седиш и чакаш какво ще ти се случи или просто гледаш да прекараш някой богат духом. Депресията идва от скука, а за да се спрасиш от скуката просто трябва да направиш някой глупост. Премерена глупост, рабзира се, но на 19 трудно се уцелва мярата. Постепенно с всяка година човек се научава да премерва и дозира глупостите, които прави, така че те само да го гъделичкат, но не и да го преобъщат.
Щеше ми се да завърша с нещо от типа на Ястребовото, как съм направила нещо малко, но много символично и дълбоко. Обаче не съм. Правя хиляди малки неща, но никое от тях не е нито дълбоко, нито символично. Това малко ме натъжава, но се сещам за него само когато чета такива текстове в дира или някъде другаде. А аз рядко се натъжавам и рядко чета такива текстове. Все пак си останах повърхностна, макар и да не съм чак толкова глупава вече.

Редактирано от Лил на 18.05.06 12:18.



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Лил]  
Автор eзepo (само жива)
Публикувано18.05.06 13:47



На 19 се омъжих. Мислех, че любовта е най-важното нещо...и сега мисля така.
Доста преди това проумях , че да можеш да оцениш красотата и глупостта и много по-голямо наказание, отколкото да ги притежаваш.
Юристите слушат много неща и Запа, и Мейдън...Не обичам оБОБщенията.
Все едно ядеш боб- чорба...атмосферата става тягостна.
С меланхоличният човек в мен понякога трудно се справям, но ако го убия съвсем ще заприличам на "човекът, който се смее".
Обичам мравките, всички животни обичам...Като бях на 17, на 9 септември избягах от къщи и спах в гората само с едно одеало- разни невидими жаби и дъждовници щъкаха наоколо, а аз храних една оса с карамелен бобнбон- държах го в устата си известно време, за да пусне сок и осата смучеше от него.
Сега съм същата като на 19, само дето дъщеря ми е по-виксока от мен...
Край на глупостите



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Okaян яcтpeб]  
Автор (терореро)
Публикувано18.05.06 13:54



Много топло написано, много меко, много... не мога да си намеря точните думички.
Онзи ден, събота, решавам да пия кафе навън, и отивам тука в едно адски тузарско кафене, чета вестник, грее слънце, топло е, тиха улица. И изведнъж идва няква супер луксозна кола, обаче не видях марката, просто изключих и отвътре дъни музика, ама сигурно се чува чак в Каспичан, паркира до мен, до моята маса, на улицата, и аз се обръщам да видя кой слуша това, защото се чува "Стронг инаф" на Шер, а аз си падам, така да се каже, и виждам едно дете, да е било на не повече от 20, момиче, изчака съвсем спокойно да свърши парчето, свали касетофона от таблото, заключи колата, пусна алармата и изчезна. Красота, някак си, но не мога да го опиша така, както ти, в смисъл явно днес ми е студено)
Ох, тези мравки.

П. С. Сигурно ще се върна поне още два пъти, но се сетих за първото изречение в онази омагьосана книга "Любовникът" - "На 16 години вече бях стара..." Пропуши ми се хашиш, нищо, че досегашните ми опити да пуша такова нещо не доведоха до никакъв резултат. Сигурно съм стара вече...

Редактирано от yф на 18.05.06 13:59.



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: yф]  
АвторMaлkaтa Mю (Нерегистриран)
Публикувано18.05.06 15:00



Ха!
Вие да не сте се наговорили нещо,
или такова ви е настроението преди дъжда, а?
На 19 киснехме с приятели по разни кафенета,
дрънкахме си най-големите глупости на света, дето тогава ни се струваха
адски важни, и понеже никой не работеше тогава просто решавахме и
отивахме някъде според сезона. И си пишехме писма -
понякога си ги предавахме на ръка като се виждахме вечер,
друг път си ги пускахме по пощата. Намерих цяла купчина
преди година-две като разчиствах. Накъсах ги на парченца,
преди да ги изхвърля. Това се случва с адскиважнитенеща
след известен брой годинки.

Ерих, по екраните върви "Фактотум"
Филма се носи бавно като блус в лятна нощ,
марш на кино



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Maлkaтa Mю]  
АвторDoc Holliday a.k.a. Erich (Нерегистриран)
Публикувано18.05.06 15:43



знам го наизуст тоя филм вечер.
хубав е.



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Okaян яcтpeб]  
Автор Dark Side (of the moon)
Публикувано18.05.06 15:44



На осми декември в годината, когато бях на деветнадесет години, бях събрал след вечерна проверка няколко авери, също приети за студенти да отбележим бъдещия си празник. Не, не е това, което си мислите, нямахме никакво намерение да пием каквото и да било! В канцеларията, за която отговарях имаше радио. Старо, лампово, от онези на високите крака, на които като им отвориш капака, вътре откриваш грамофон. Вадеше ебати саунда! По Хоризонт течеше празничен концерт по случаи светлия празник. В един момент пуснаха Амония Авеню на чичко Алан Парсън. Така го надухме, че сигурно се е чувало чак на плаца! Не ни пукаше, бяхме на 19 и следвашата година, живот и здраве, щяхме да сме излелзли от БНА и вече в СУ. За зла наша участ един от замовете на командора на полка се беше върнал за нещо до канцеларията и не могъл веднага да влезе, защото от силната музика късно успяхме да определим ритниците му по вратата като такива. Следващия ми жив спомен е как машинката на събудения от сън бръснар - новобранец хищно се забиваше с ядосано бръмчене в едносантиметровата ми прическа, на която не и достигаха само няколко седмици за да престане да боде и да стане достойна за сресване.
В ареста нямаше достатъчно място на наровете за всички, но затова пък локвата на пода беше хванала ледена коричка и почти не миришеше на Амония Авеню.



There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.


Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: Erich]  
Автор (терореро)
Публикувано18.05.06 16:11



Eрихчо, тоа стил, копеуе, е много заразителен, тия дни, като съ дисциплинирам ште пусна в тоя клуб, е верно, няма да е много милостиво Идин отговор, в същия наклон... мда, да се чудиш кво било лайф стайл писането, ето това е, горното де.



Тема Re: тия дни/каквото и да означава тованови [re: yф]  
Автор NUT (ot ada)
Публикувано18.05.06 16:32



мда
мн добър лайф стайл има момчето:)
а и мисълта му е доста ритмична...като картина оцветена с музика




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.