Пияна зора седи в сянката на едно дърво, взира се в лакираните си нокти и се опитва да убеди света, че истината се крие в една пещера на две преки оттук.
Тревожно бесило тревожно се олюлява под тежестта на люлеещия се на него мъртъв палач.
Нечия съдба глупаво се хили срещу фотообектива пред себе си, опитвайки се да се направи на по-щедра и мила, отколкото е.
Група иманяри усилено копаят в стремежа си да открият словесно съкровище, закопано някога, от някого, някъде тук.
Безжизнена бездиханност безочливо безпокои безинтересното безоблачие.
Скимтяща цивилизация вдига лапа за поздрав.
По-встрани се търкаля изстиналият труп на времето. И неговият час е ударил.
Снежнобял сняг засипва кървавочервената кръв, изплувала от морскосиньото море. Гълъбовосиви гълъби примамват жабешкозелени жаби, припичащи се на слънце. За лимоненожълтите лимони няма да говоря - те сега спят.
Група потупвания по рамото безцелно газят из блатото, търсейки пътя към отсрещното малодушие, довеждащо до отчаяние.
Френският език е задължителен, дори за малолетните.
Никога никъде никой нищо, пише на една стена в една стая.
Семейство автобиографи се тъпче с палачинки и ягодово сладко.
Пренебрегната гениална простота се усложнява с надеждата да се хареса някому.
Строителни работници довършват стълбище. Всичко наред ли е, пита осемнайсет годишно момче. Да, отвръща един от майсторите, изолирал съм стъпалата с най-добрия изолатор - смъртта.
Груб следобеден сън се съвокуплява с горната случка и се превръща в спомен, записан в СТРАНИЦИТЕ. Малко по-късно ще бъде последван от опит за изолация, продължаващ и до днес.
Контрабандисти на чувства се прокрадват през безчувствената реалност.
Безразсъден храбрец бърка в кофи с нищо, провокиран от СТРАНИЦИТЕ.
Високодисперсна система коагулира от удоволствие, че е високодисперсна.
Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха, ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин нечакан радост плаха...
Опит за обич. Неуспешен, както винаги.
Оцет, вкиселяващ живота на околните.
Опит за лошо. Успешен, както винаги.
Не бягайте, моля, не е заразно за вас. Вие имате имунитет.
Привидно весела тъга, привидно груба нежност.

Това ми се случи преди три години, в една кофти нощ. За мен не е толкова важно харесва ли ви или не. Важно е друго: опитах се да покажа нещо; вие видяхте ли го? Какво точно видяхте? Моля ви, кажете ми!
Ще ви бъда много благодарен, наистина - каквото и да е мнението ви.

Бях заслепен от ярката тъмнина, но все пак тишината се чуваше отчетливо.
Комплименти!

Видях дъга на полюса‚
видях на сивото цвета‚
видях и себе си там нейде
да си играя със света‚
но не видях очите ти‚
не успях да зърна аз душата ти.
Къде си ти във този хаос?
В редиците на твоето съзнание?
О не‚аз знам‚че то е
плод на твоето въображение.
Видях аз много ще ти кажа‚
и без да молиш ще покажа‚
видях и грях‚падение прозрях‚
бях чиста‚бях добра‚
бях лоша‚бях сама.
Играеш си ти с думички прекрасни‚
и съчиняваш светове неясни.
Играеш си със моето съзнание‚
оставяш го за миг в недоумение‚
а после то се смее‚мисли‚миг яростно реве‚
че то не знае‚красотата как да разбере.
Нима това е улица позната?
О не‚мисля това не е на земята.
Но дее?Искам в този рай да горя‚
и в ада му псалми да чета.
О‚искам аз горещо‚повярвайте ми моля‚
но тук не става дума за мен и мойта воля.
Прекрасно е‚приятелю‚
обърка ме‚писателю.
Но май ти си видял‚онази дума-идеал
"реалност"казват и‚макар с неясни очертания
тъй популярна е из наш'те поколения.
И молиш да ти кажа‚какво виждам във това?
Аз виждам себе си‚
аз виждам другите‚света...

Сгря ми душата!

Какво мисля ли?
Интелигентен си - спор няма
Мързелив си
Объркан си
Много си чел
Много си и учил...Но не си учил това, което ти се е учило.
Иначе не би се възхитил от собствените си открития,
които филолозите учат така или иначе в учебниците...

Намирам писанията ти за постинтелектуална простотия...
Но не е лошо

за безцелни упражнения. Нещо като драсканиците по края на листа, когато ти е скучно в час. Интересно ти е да ги правиш в момента, а след това изхвърляш листа без дори да ги погледнеш втори път.

Ви много за откровеността.

Но не е лошо, приятелю
Ние с добро сърце ти го казваме:))

Какво, по дяволите, означава "постинтелектуална" ?