|
|
|
|
|
Здравейте, от къде идва наставката "-ар" за лица (господ-ар, дърв-ар...)?
Благодаря.
| |
|
|
|
Заемка е от латинската -ариус.
| |
|
|
|
Добре, значи и иранската наставка "-ар" е заемка от латинския, и всичко е ОК.
| |
|
|
|
Нямам познания по ирански езици. Дай пример?
| |
|
|
|
И аз не знам персийски, а и сега съм на мобилна версия, и телефона ми изобщо не може да разпознае арабицата... Но е лесно да се провери че в източните индоевропейски езици, този суфикс съществува... В хинди:
злато - sona, златар - sunaar, може да провериш в преводача... По-късно ще дам още информация, защото сега не работя добре с телефона.
| |
|
|
|
Не разбирам тезата ти, хинди не е персийски език. Твърдиш, че наставка -ар в българския идва от хинди ли?
| |
|
|
|
В отговор на:
Не разбирам тезата ти, хинди не е персийски език. Твърдиш, че наставка -ар в българския идва от хинди ли?
Я по леко де... Какви са тия прибързани разсъждения... Никъде не съм твърдял че наставката "-ар" е от индийски произход, а попитах дали наставката в индийския също е от латински произход... Не е редно да има такава дискриминация... Нашата наставка да е латинска, а индийската, не , по какво се съди че нашата е латинска? А не е стара славянска наставка?
| |
|
|
|
В отговор на:
попитах дали наставката в индийския също е от латински произход... Не е редно да има такава дискриминация... Нашата наставка да е латинска, а индийската, не , по какво се съди че нашата е латинска? А не е стара славянска наставка?
Някъде вече Ви бях писал, уважаеми княже, че езикът хинди съвсем не е меродавен в такива разсъждения. Дори циганският език е по-меродавен от хинди. А най-меродавен е санскрит, разбира се.
Та на въпросът: ако лингвистите бяха намерили такава наставка в санскрит или в авестийски или в балтийски или в германски (в гръцки няма), можеха да допуснат, че разглежданата славянска наставка е наследена, а не е заемка от латински.
Но реалността е друга - няма. А от друга страна, латинската наставка пасва отлично към славянската. Имайте пред вид, че тя звучи -АР сега, ама само преди хиляда и петстонтин години в звучала -АРИ- (сравнете: на латински нотАРИус, на славянски златАРЬ < златАРИус), затова крайното -Р доскоро е било меко, затова и досега се членува в мекият вариант: златарЯт, овчарЯт, пъдарЯт.
Е, ако намерите наставка -АРИ- в санскрит или в авестийски, случаят може да се преразгледа. Дотогава си остава така: славянската наставка -арь е заемка от латински (романски).
И още един довод: наставката -АРЬ се среща често в южнославянските езици, тези които са били подложени на по-силно влияние откъм романсът. Ами помъчете се да преведете тези думи на руски или на полски: златар => ювелир (?), zlotnik; овчар => пастух, pasterz; пъдар => полский сторож, ??; козар => козопас, ??.
Редактирано от christo_tamarin-68881 на 22.03.16 12:07.
| |
|
Тема
|
 Re: Наставка "-ар" - произход
[re: Dean Dimov]
|
|
| Автор |
Zo (Troglodyt) |
| Публикувано | 03.07.16 16:24 |
|
|
На прима виста се сещам за „педар“, което на персийски е баща и е сродно с латинското и гръцко патер, пак на персийски „брат“ е бародар, а майка е модар, сродно с матер.
Но разбира се има разлика, това не е същата наставка -ар, а са просто думи завършващи на -ар.Редактирано от Zo на 03.07.16 20:44.
| |
|
|
|
Дълга история...
В края на ледниковия период, тук е било фрашкано с извънземни.
Те имат едни огромни космически кораби с размерите на Луната. Наричат ги 'AR".
Та, 'ар', във много езици има значението на нещо страховито и господстващо.
'злат-ар' = господаря на златото.
'овч-ар' = господаря на овцете.
и т.н.
Така си мисля - щом тази наставка я има в много езици, значи има общ произход и той едва ли е латинския език.
| |
|
| 
|
|
