|
|
|
|
|
Здравейте! Тъй като сега се завихри иранската теория за нашия произход, бих искал да ви попитам:
От къде произлиза частицата за бъдеще време "ще"?
От къде произлиза членуването "-ът", "-та", "-то", "-те"?
От къде произлиза личното местоимение "аз"?
| |
|
|
|
Отговорите и на трите Ви въпроса не излизат извън рамките на славянщината.
В отговор на:
От къде произлиза частицата за бъдеще време "ще"?
В старият славянски език нямало общ начин за образуване на бъдеще време. Или поне сега такъв не ни е известен.
По начинът за образуване на бъдеще време съвременните славянски езици се делят на две групи: руско-полско-чешко-словенска и българо-сърбо-хърватска.
В българо-сърбо-хърватската група бъдеще време се образува по гръцки модел. Същият модел се използва и в английски, например "they will win" (ще победят) буквално значи "те искат да победят". Същото е и в български, и в сръбски, и в гръцки. През 19-ти век още се употребявали и други по-архаични форми, които са нормални в съвременният сърбо-хърватски: "ще да победят", "щат да победят", "щат победи", "победи щат".
"Щат" се пише с А, но там се чува Ъ: щът. Това е форма на старият глагол ХЪТЕ:ТИ, който има значение ИСКАМ. Старото значение на този глагол е загубено само в български, където той е заместен със ИСКАМ. Глаголът ХЪТЕ:ТИ се спряга така:
(Аз) ЩА (щъ), (ти) ЩЕШ, (то, тя, той) ЩЕ, (ние) ЩЕМ, (вие) ЩЕТЕ, (те) ЩАТ (щът).
Във всичките тези форми началното ХЪ- е изпаднало във всички български диалекти.
Точно тези форми и досега се употребяват, но предимно в отрицателни изрази: ЩЕШ-НЕ-ЩЕШ, ЩАТ-НЕ-ЩАТ.
В отговор на:
Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
най искаме свобода
с човешки правдини.
(freedom along with human rights - that's what we want).
Както писах, през 19-ти век горните форми се употребявали все още за образуване на бъдеще време, но сега се употребява само формата ЩЕ (3 лице, ед.ч.), която се е превърнала в частица.
Обаче, при образуването на "бъдеще време в миналото" все още се употребяват спрягаемите форми (аз ЩЯХ ДА ДОЙДА, ти ЩЕШЕ ДА ДОЙДЕШ, ...), макар че в много диалекти и в този случай се употребява частицата ЩЕ (ЩЕ ДОЙДОХ, ЩЕ ДОЙДЕШЕ, ..).
| |
|
|
|
Отговорите и на трите Ви въпроса не излизат извън рамките на славянщината.
В отговор на:
От къде произлиза членуването "-ът", "-та", "-то", "-те"?
В старославянски имало поне пет различни показателни местоимения:
=> ТЪ, ТА, ТО, ..
=> Сь, Сia, СЕ, ..
=> ОНЪ, ОНА, ОНО, ..
=> ОВЪ, ОВА, ОВО, ..
=> и, ia, е, ..
В съвременните славянски езици, както в диалектите, така и в стандартните езици, има следи от всичките тези показателни местоимения.
Европейските езици, в които има членуване, използват за определителните членове стари или съкратени форми на показателните местоимения. Така прави и нашият език. Стандартният български език използва местоименията ТЪ, ТА, ТО, .., но по диалектите се срещат и другите местоимения.
А ако става дума за самата идея за членуването, първият европейски език, който е прихванал тази идея, е бил гръцкият, и другите европейски езици, включително нашият, са я прихванали тази идея пряко или косвено от гръцкият.
| |
|
|
|
Отговорите и на трите Ви въпроса не излизат извън рамките на славянщината.
В отговор на:
От къде произлиза личното местоимение "аз"?
Произходът е славянски и индоевропейски.
Сродни думи в другите индоевропейски са ego (латински, гръцки), ich (немски), ik (холандски), I (английски), jag (шведски), и т. н.
Да почнем например от латинското ego. Сатемизацията в славянският език променя G във З/Z (освен в славянски, сатемизация става в балтийските, в иранските, в индийските езици, в арменски, т.е. в така наречените сатем-езици, докато в останалите индоевропейски езици, в кентум-езиците, няма сатемизация). Началното Е в латински е дълго, в славянски също ще да е било дълго и закономерно е дало гласната Ят, която в началото на думата закономерно се променя в IA-. Крайната гласна -О се редуцира в Ъ. И тъй, стигаме до "IAЗЪ". Това е истинската форма в старият славянски език: IAЗЪ.
Крайното Ъ впоследствие изпада във всички съвременни славянски езици.
Формата IAЗ се среща в много съвременни славянски диалекти. Например, в "македонскиот литературен jазик, но не само там, още и в словенски.
В повечето съвременни славянски диалекти съгласната З/Z е изпаднала от произношението и местоимението звучи просто "IA".
В повечето стари славянски диалекти гласната А- не се допускала в началото на думата. Ако думата трябвало да започне с А-, добавяли йот преди това А-. Това е обширна тема, която би могла да се озаглави "протези в старославянски". Как да е.
Най-старите славянски писмени паметници са написани на диалект, който не спазвал строго протезирането на А, и допускал думи като АГНЕ (вместо JАГНЕ) и АЗ (вместо JАЗ). От този особен старославянски диалект произлиза съвременният български език.
| |
|
|
|
В отговор на:
Тъй като сега се завихри иранската теория за нашия произход, ..
Така наречената "иранската теория за нашия произход" няма абсолютно никакви лингвистични основания. Привържениците й да търсят доводи другаде, не в езикознанието.
| |
|
|
|
Благодаря за компетентниа отговор! Точно това очаквах да чуя!!! защото точно тази "иранска теория" за нашия произход твърди че "аз" и "ще" са думи от иранския... Което не се базира на никакви научни данни. Много по логична ми се струва тракийската теория за произхода на езика ни (както и на другите славянски езици), но това е по-дълга работа, за което ще пусна матерял по-натам...
| |
|
|
|
„аз“ съществува точно със значението „аз“ в , но това не прави произхода ирански, той си остава общ индо-европейски.
Също се вижда, че на талишки ти е те.
tettares zy8oi kwmis8entwn
| |
|
| 
|
|
(Troglodyt)