|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Нечленуваното "детенце"
|
|
| Автор |
kiivi (vihreä) |
| Публикувано | 07.02.12 04:25 |
|
|
Опитвам се да проследя откъде се взе това чудо в българския разговорен език.
Само за онагледяване на феномена - няколко произволни форумни примера:
Дано се оправи детенце.
(в смисъл на: Дано се оправи детенцето.)
Ако и при детенце е такова положението, бих те посъветвала... [еди-какво си]
(в смисъл на: Ако и при детенцето (ти) е такова положението, бих те посъветвала...)
... на мен лично ми се очертава да си гледам детенце до втората година...
(в смисъл на: на мен лично ми се очертава да си гледам детенцето до втората година)
Пожелавам на детенце... [еди-какво си]
(в смисъл на: Пожелавам на детенцето...)
Ако синият цвят на тези изречения ви се струва прекалено искрящ - прави сте, точно така си е. А пък на мен тази дума "детенце", като я прочета или чуя (второто - изключително рядко), ми действа по същия избождащ очите/слуха начин, макар че не я пишат/казват с искрящи цветове.
В моите възприятия ли е грешката или тук действително има нещо ненормално?
Защо хората почнаха да предпочитат да не членуват думата "детенце"?
Откъде се взе тая мода?
И кога? Аз за първи път я забелязах преди може би 3 години.
По едно време си мислех, че е някакъв диалект, но всъщност на живо съм я чувала от познати от София и Ст. Загора, а тези два региона не бих ги сложила под общ езиков знаменател... Във всички случаи за жени иде реч обаче; от мъже не съм я чувала - странно! (Оттам си направих и извода, че трябва да е мода, а не диалект)
Та... някой има ли наблюдения върху тук описания феномен на нечленуваното "детенце"?
| |
|
|
|
Звучи доста дразнещо. Може би се опитват да го изравнят с 'мама'. Когато детенцето, ако може да говори, говори за майка си, не членува. "Мама ще се прибере късно тази вечер.", а не "Мамата....". Но каквато и да е причината звучи досадно и прилича на глезене.
| |
|
Тема
|
 Re: Нечленуваното "детенце"
[re: kiivi]
|
|
| Автор |
gazibara () |
| Публикувано | 08.02.12 01:29 |
|
|
На мен ми звучи като едно от две неща, а може да са и двете еновременно:
1. майка ми, баща ми, баба ми, леля ми и т.н. роднински наименования по правило не се членуват с кратките притежателни местоимения. Та оттук по аналогия "детенце ми", после "ми" изпада. В много езици (неиндовропейски) делимо притежание и неделимо притежание се изразяват по различен начин. Не е възможна подобна аналогия, защото бг. никога не е имал контакти с такива езици (не знам в турски как стоят нещата), но интересно е, че така - нечленувано - човек говори само за собственото си дете, майка, баба и т.н.
2. замяна на личното име на детенцето с думата "детенце". На български личните имена не се членуват.
| |
|
Тема
|
Re: Нечленуваното "детенце"
[re: gazibara]
|
|
| Автор |
kiivi (vihreä) |
| Публикувано | 08.02.12 04:25 |
|
|
Добри предположения! Когато аз за първи път се бях замислила върху произхода на това "детенце", ми хрумна второто - че с него заместват името на детето. Тогава ми хрумна също, че е софийски начин на изразяване, заради една моя лична случка:
Преди време ми дойде на гости една роднина - тогава новоизлюпена софиянка, а сега вече се брои едва ли не за коренячка - с детето си. Казах на дъщеря си: "Идете с Румито да си играете", а роднината ми се сопна: "Тя не е Румито, Руми е!" Е, много ясно, че Румяна е Руми на галено и много ясно, че имена не се членуват, но това значи ли, че "Ането" на А. Каралийчев и "Мимето" на Асен Босев са написани неграмотно?! Не й го казах това, разбира се, на моята роднина, просто оттогава всеки път разсеяно я питам: "Какво прави Румито?" Ами тъй де, да й се не види и роднината превзета, много бързо беше забравила как допреди 20+ години и тя за всички беше Герито, а не Гери!
Та покрай тази случка ми стана ясно, че софиянци държат галените имена да не се членуват. А ако е вярно, че думата "детенце" замества името, по тази логика би следвало произходът й да е софийски. Но последното едва ли е така - както вече казах, и от старозагорки съм го чувала. Освен ако не е станало вече повсеместно явление.
По първото предположение - ако "детенце" се употребява аналогично на "майка", "леля", "баба" и т.н. - реших да проверя дали пък не използват и варианта "детенце ми". И - каква изненада! - използват го! Няколко резултата от Гугъл:
Детенце ми е на 3 години (5 месеца / 11 години...)
Детенце ми става точно на 3 годинки.
Кат искат да се тровят, да ходят на терасата, но детенце ми няма да диша това. (за цигари става въпрос)
Детенце ми е в добро училище.
Детенце ми е болно.
Детенце ми се опита да пее в един хор.
Детенце ми е там.
И т.н., и т.н. - все с притежателното "ми"... Странна работа...
Което е още по-странно обаче, е последната ми находка:
С детенце ми и снахичка ---> пояснение към снимка в сайт за запознанства (или такъв някакъв сайт).
От тази снимка ми станаха ясни две неща:
1) погрешно съм си мислела, че феноменът "детенце" е присъщ само на съвсем, съвсем млади майки. О, напротив!
2) феноменът "детенце" е с тенденции да се разширява. Вече е налице феномен "снахичка", да се готвят скоро и другите роднини
| |
|
|
|
В отговор на:
Та покрай тази случка ми стана ясно, че софиянци държат галените имена да не се членуват
глупости на търкалета. кой знае къф комплекс е избивала роднина ти.
| |
|
|
|
Хаха, роднина ми Абе то за цялата рода отдавна е ясно, че избива комплекси с тази нейна префърцуненост
Обаче за галените имена продължавам да държа на това, което написах по-горе В София се казва: "Иди при Дени и я питай", "Ще се обадя на Ани", "В един клас съм с Роси" и т.н., а не нормалното за изтока "Иди при Денито и я питай", "Ще се обадя на Анито", "В един клас съм с Росито" и т.н.
Което не мисля, че е лошо де, даже може би така е правилно, не знам - все пак собствени имена наистина не се членуват, сигурно това важи и за галените...
| |
|
|
|
Аз май не познавам хора които да членуват Ани, Дени и подобни. От къф зор се членуват?
| |
|
|
|
Зависи от кой край си. Аз например онзи ден видях Анито, която ми е много добра приятелка
Защо се членуват - представа нямам. Ако някой знае откъде е тръгнало - да казва.
| |
|
|
|
Сега като се замислих, не съм сигурен, може и аз да ги членувам, просто не използвам галени имена толкова често и за това така да си мисля.
| |
|
|
|
рядко съм чувал да ги членуват, но в никакъв случай не ми звучи провинцялно, за разлика от мьекането например
а иначе за дете, май от роднинските само то е прието да се членува
иначе, майка ми, баща ми, чичо ми, баба ми, брат ми ...
по тая логика би следвало да е дете ми, интересно защо децата ги членуваме
хм май тъст, тъща, свекър, свекърва може и така и иначеРедактирано от ~@!$^%*amp;()_+ на 09.02.12 01:21.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
