Защо се пише с Я, като се касае за глагол от е-спрежение? Нали е: "Той се къпЕ." Значи е е-спрежение. Според мене при тва спрежение нема мекости в 1. л. ед. ч. Та защо е къпЯ?

мие-мия
вие-вия (като вълк)
бие-бия
Ама некои си мислат, дека си се "къпат" и ово е истината.

мие-мия
вие-вия
бие-бия

тия три глагола са мноо силен аргумент (иронично казано).
нали има И преди А. не моа да е миА. само зарад тва е Я.


кво ше каеш за:

ебе-еба
пере-пера
сече-сека

и по същата логика

къпе-къпА

аз виждам в речника че е къпЯ, но не моа разберА (разберЯ хаха) защо

Епа, Коле, нема нЕкакво правило.
Езикът не ти е математика - всичко да е по правило.
По принцип, глаголите от първо и второ спрежение завършват на а/я в първо лице единствено число. Няма друго правило, което да определя кога е "а" и кога "я". Дори от това правило има изключниея: "ям" е от I спрежение: "яде", а "знам"/"зная" също се спряга в първо спрежение.


----
бял подпис на бяло поле

Просто защото трите спрежения в сегашно време не са нито цялата, нито най-добрата истина. Без да навлизам в подробности:

къпа-х: стари (!) глаголи с минала основа на -а, на която не пада ударението. Такива глаголи в сегашно време са от І спрежение (къпе). Сегашната им основа се получава като се махне гласната от миналата основа и се добави палатализация:

къпа- => къп-ь-

Към така получената сегашна основа добавяме окончанията за І спрежение сегашно време:

къпь-а, къпь-еш, къпь-е, къпь-ем, къпь-ете, къпь-ат

В българските диалекти палатализацията пред предните гласни е и и няма смисловоразличителен характер, а в голяма част от диалектите и книжовния език дори не се проявява фонетично (разбирай слухово и/или писмено):

къпя, къпеш, къпе, къпем, къпете, къпят

Въпросната палатализация е стара (предшества І палатализация), тъй като кгх => чжш (както и сз => шж):

плаках-плача (от *плакьа)/плачеш (*плакьеш), лъгах-лъжа/лъжеш, с х не се сещам, писах-пиша/пишеш, рязах-режа/режеш

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

Мдаа, сега забелязвам, че не му е чиста работата на къпането, колкото и да е странно. И все пак - не е единствено изключение:
къпе
щипе
трепе
капе
...
тук има и други:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

т.е. коренът на ума всъщност е (бил) къпь и зарад тва къпя вместо къпа?

В случая не може да се говори за някакъв универсален корен. Сегашната основа е мека (къпя), а миналата твърда (къпах). Така е било и в миналото.

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

лошо.

предлагам сегашно да го напраим така:

аз/я/яс се къпем
ти се къпеш
той/он се къпе

ние се къпеме
вие се къпете
те/они се къпат

и проблемът е решен

е да сте му мислили навремето, сами си докарахте ордите селяни от изтока, сега езичето ви ще отиде в историята хи хи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите