| 
	
 | 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     "Ага", "оглу", "бей"... 
 | 
 
 |  
| Автор | 
lapland.fairy (very elfish) |  
| Публикувано | 25.01.10 23:35 |  
             |  
           | 
            
           
  Как се пишат тези титли/звания - с главна или малка буква? 
 
 Когато се използват самостоятелно е ясно, че са с малка - напр. Както кажеш, ага.
 
 Но когато се слагат след собствено име? Хасан оглу или Хасан Оглу? Или пък слято - по аналогия с Денкооглу?...
 
 Някой знае ли правилото? Благодаря предварително!
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Ага и бей малка буква. Не е оглу, а е оолу и е редно да се пише слято с името - Хасаноолу (син на Хасан или Хасанов).
 
 Редактирано от Kossoman на 26.01.10 08:49. 
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: "Ага", "оглу", "бей"... 
[re: Kossoman]
 | 
 
 |  
| Автор | 
Khosrow (Парвиз) |  
| Публикувано | 26.01.10 10:57 |  
             |  
           | 
            
           
  Напротив, Ага и Бей с голяма! Защото са титли, а иначе обръщението "бай" може и с малка, макар да е същото като "бей". Иначе за оглу си прав, то се пише след думата и затова се залепя за нея.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Бей не е титла, на български се превежда като господин. Ага също не е титла, а уважително обръщение. Не виждам основание да се пишат с главна буква, но ако много настояваш - няма проблем. 
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Малка поправка:
 
 или "оолу", но тогава и "аа"
 или "оглу", но тогава и "ага",
 но не и "оолу" и "ага"
 
 И двете думи съдържат, наричаното сега "проходно" или "юмушак g" (меко g), което в по-стария турски (в осмаския) се е четяло, но сега (в модерния турски)е загубило фонетична стойност. Затова текстовете от Възраждането са пълни с аги и -оглувци, но стане ли въпрос за съвременно произношение, аа и оолу са задължителни. Вероятно има периоди на преход, в които при едната дума g-то се е четяло, докато при другата вече не, които не е задължително да се застъпват с края на нашето Възраждане, но тъй като това са бавни и неравномерни в зависимост от място и социална група процеси, предлагам, ако се търси нормиране на този въпрос да се използва предложената по-горе схема.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Абсолютно си прав. А какво ти е мнението за главните букви?
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Работата е там, че и аз бях стигнала до извода, че всички тези думички се пишат с малка буква, а пък "оглу" - слято. Как тогава обаче ще се казва  посланикът на Азербайджан в Русия:
 Полад Бюл-Бюлоглу
 или
 Полад Бюл-Бюл Оглу,
 или както си е на руски:
 Полад Бюл-Бюл оглу
 ??
 Ха сега де. Просто ми изглежда неестествено в името да има чуждоезикова съставка с малка буква... Да взема да го побългаря ли? Полад Бюл-Бюл - младши ми се вижда по-естествено. Ама как е правилно все пак?
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Полад Бюлбюлоолу се казва човекът. Руснаците могат да си го пишат както си искат.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  За главните букви съм съгласен с теб: трябва да се третират като "г-н" и "бай", т.е. да се пишат с малка буква. "оолу" и "оглу" винаги трябва да са заедно с основното (бащиното) име. Иначе си има и самостойна дума "ogul" (g-то трябва да е с обърната шапчица), която значи "син" и може да се каже "Denko oglu", което значи "син на Денко"; когато обаче се казва "Denkooglu" и ако, разбира се, се налага превод, то най-близкото би било "Денков".
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Прав си за Бюлбюлоглу, наистина така се пишел човекът! Но той се оказа лесен пример - бащино име + о(г)лу. Обаче ако няма бащино име? Полина Оглу например; или още по-завъртените като Люфтияр Муслим оглу Иманов или Хасан бей Оглу - тогава как? 
 
 За "бей" приемаме окончателно, че е с малка буква, нали така? Като Джевдет бей. Включително и за Хасан от предишния абзац ли обаче?
 
 И "ага" като "бей" - с малка буква (Ахмед ага), ама как пък се пише правилно името на злощастната Неда Ага-Солтан?
 
 (Всики примери са от нета, т.е. имената реално си съществуват.)
  
           
  
             |   |  
  |   
 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
 |  
 |   
 |