Винаги съм се питал защо думата за "9" в балто-славянските езици е толкова различна, спрямо останалите индоевропейски езици (включително и индо-иранските)- ennea, novem, nove, neuf, nine, neun &/c. - приликата между последните е повече от очевидна, както и приликата с праиндоевропейския корен:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ясно.Нали по същата причина Ненка е станала Денка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отлично, благодаря за този линк!
Вероятно обаче мутацията е станала на много ранен етап, щом като я наблюдаваме във всички салвянски езици и дори в балтийските? Аз лично обаче не се сещам за други подобни примери на дисимилация (конкретно с "н" и "д"), ако някой се сеща да посочи. Примерът с Ненка и Денка приемам за дебелашка шега...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е шега просто по-кратко изразява твоя въпрос или о-скоро твоето недоверие ,че съществува масов такъв преход.За н в д и аз не се сещам но за т в н се сещам.Не баш точно но в родопски говори и май македонски членуваното "та" преминава в "на".А пък т в д е вече срещано по-често.Та си мисля ,че н-то е преминало първо в т,а после в д но това е само предположение.

"На" и "та" си съществуват успоредно в някои говори при това с различен смисъл и тук няма "преминаване" на каквото и да било в каквото и да било. Също както има и трета форма за членуване "-ва", която съществува и в книжовния македонски. Корените търси в показателните местоимения (жокер: този, онзи, овой /диалектна/).

'Once unquestioning obedience, once fully enslaved.' (W. Whitman)

Редактирано от Simplicissimus на 27.10.09 02:07.

Въпросът е за корените на корените.Както виждаш в този и онзи имаме преход от т в н.А от д до т е само една стъпка.Разбира се съвсем не е близко до акъла което породи и твоето учудване ,а също и моето.Но разделението на езиците се дължи точно на такива алогични приумици иначе до ден днешен доста хора щяха да мелят на така наречения индоевропейски.Всъщност е доста трудно един език да се задържи в дадени рамки и това съвсем ясно се показва от изобилието на трудно проходими планини у нас.Селища на един хуй разстояние геометрично имат съвсем различен говор от някои доста по-отдалечени но интензивно комуникиращи по между си.Разбира се с навлизането на така наречените масмедии,а преди това на масовите училища нещата се урегулират малко от малко но звукоизвличането не се учи от тях,а от местен носител на езика поради което и до ден днешен е доста по-различно във великотърновско и сливенско отколкото в софийско.Така,че конкретно на твоя въпрос причината е отделянето на балто-славяните от другите индоевропейци за доста голям период от време на доста голямо растояние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите