За последното си твърдение (че "да отида" е нсв. вид на "ида") не съм съвсем сигурен. Но кой тогава е глаголът от свършен вид, съответстващ на "ида"? Или може би "ида" е от свършен и несвършен вид в зависимост от контекста, например:
- ида, ида (нсв. - подобно на "идвам, идвам")
- ще ида до хлебарницата (св. - подобно на "ще отида до хлебарницата")

В момента нямам нужните пособия под ръка, та ми е трудно да проверя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Ей сега си идвам, скъпа.

И съобщавам на приятелите си на масата:

- Трябва да си отивам.

идвам, идваш, несв. и дойда, св. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори.

отивам, несв. и отивам, св. Движа се в определена посока или с определена цел.

Съвременен тълковен речник на българския език
Издателство ЕЛПИС
1995

Разг. Отивам някъде. пише в твоя речник

Да, де! Разговорно е така, ама тук нали си говорим за книжовен български език?! Дано млади журналистчета да влизат тук да се ограмотяват, че от ден на ден се увеличават глупостите, които дрънкат.


Най се дразня когато объркват думите "цифра" и "число".

или ида и отида.всъщност отида е обратното на ида от.т.е. свързано е с цел.всъщност след отпадането на падежната система това са си почти синоними макар и в някои контексти ида да значи приближаване,а отида-отдалечаване.май в руския където падежите са запазени глголите изискваха съответния падеж и поради тази приочина там по-ясно може да се види разликата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за падежите къде го прочете? Според мен тук те са "не при чем".
Руският език има изключително нюансирана система от глаголи, изразяващи движение - имаме познатата ни от българския семантична дихотомия "перфективност/имперфективност" (свършеност/несвършеност), но също така и непознатите за езика ни (както и за всички останали южнославянски езици) дихотомии "еднопосочност/разнопосочност (включая многократност)" и "автономно движение/движение чрез превозно средство".

Какъв е случаят с глагола "идти"?
Имаме имперфективна форма "идти" с перфективен еквивалент "пойти". Но това са само форми за еднопосочно движение.
За разнопосочно имаме "ходить", в строгия смисъл на думата май без точно съответстваща перфективна форма като използваме "пойти" (ако греша нека бъда поправен).
А когато става дума за еднопосочно движение с превозно средство имаме "ехать" (нсв. вид), както и "поехать" (св. вид), но за разнопосочно/многократно движение с превозно средство имаме "езидть" (случаят е подобен на този с "ходить").

Ето каква съпоставка с българския намираме в "Практическа руска граматика" (Гочева, Е., Л. Гочева. С., 2006):

- В българския език съществува само една двойка глаголи, която изразява еднопосочност или разнопосочност: отивам/ходя
- В българския език при употреба на глаголите за движение няма значение дали се ползва превозно средство.

Сравнете:
Те всяко лято ходят на море. / Они каждое лето ездят на море.
Донесохме ти подарък от Варна. / Мы тебе привезли подарок из Варны.


В южнославянските езици, последните две дихотомии липсват, като в сръбския/хърватски/босненски дори липсва разграничението, което ние имаме между "ходя/отивам", например (примерите са мои):
- Днес отивам на лекар. / Данас идем код доктора.
- Всеки ден ходя на лекар. / Сваког дана идем код доктора.

Предполагам положението в украински и белоруски е сходно с това в руския. Как стоят нещата в западнославянските езици не знам, но се надявам някой тук да е запознат - ще е интересно да се съпостави.
Иначе, интересно е, че в немския също се прави разлика между движение "пеша" и "с превозно средство" - cf. "gehen" vs "fahren". Предполагам, че и в останалите езици от групата (без английския) е така - ако има хора, владеещи някой/някои от скандинавските езици - нека кажат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както вече казахме глаголите "ида" и "идвам" са различни.

Примерите в началото на темата са с глагола "ида", а не "идвам". Съответно, тълкованието е за "ида".


Моят речник е електронен от софтуеъра "Полиголт 7".


----
бял подпис на бяло поле

точно така при нас поради отмирането на падежната система глаголите са се изпомешали и са станали синоними.в немския и руския има падежи и за това глаголитемакар и не изцяло поддържат някакво значение и не са взаимозаменяеми.а също ми е интересно словашкия и словенския южнославянски езици ли са или повече западнославянски?всъщност си мисля,че има само две групи славянски езици-източни и западни и докато нашия е от източната група то сръбския е към западната независимо от това,че са близки като география

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а изразът "цифра време" дразни ли те?

tettares zy8oi kwmis8entwn

точно така при нас поради отмирането на падежната система глаголите са се изпомешали и са станали синоними.в немския и руския има падежи и за това глаголитемакар и не изцяло поддържат някакво значение и не са взаимозаменяеми.
За мен все пак не е ясно как правиш тази връзка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите