което е заето с точност от латинското призношение на Caesar тогава - кезар.
По-скоро се е произнасяло и на латински - 'кайсар'.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа, гръцките полиси на изток още през 1 век секат монети в чест на римските императори, където последните се именуват 'кайсарос'. Ето юдейски монети от времето на Тиберий /1 в/:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 07.10.09 23:32.

Имах предвид славянското произношение. Ако славоговорещите по нашенско бяха научили титлата от гърците, те щяха да я заемат като "кесар", тъй като гръцкия прави snapshot на името цезар още от 1 в. и го запазва непроменено до 1453 г. По времето когато славоговорещите по нашенско хипотетично биха заели титлата, към 600 г., те вече са можели да произнасят съчетанието "ке" и "ге", доказателство за което е че са успели да заемат думата "ангели"например.
200-300 години по-рано, "ке" е било непроизносимо в славянския език, както сега примерно е непроизносимо "th". Затова думата "кейсар" им се е чула горе-доллу цЕАсар, така както на един славоговорещ днес think му се чува като "тинк"

Доколкото ми е известно в класически латински се произнасяло "каесар"... Така поне са ни учили. Може и да е грешно.

Редактирано от Simplicissimus на 08.10.09 00:54.

мене са ме учили така:

1. каезар
2. кайзар
3. кезар
4. цезар

германските и славянските езици са с общ корен, много обичам да гледам физиономията на някое доморасло "полиглотче", обясняващо разпалено как френския и английския били много близки, когато му кажа че българския и английския са всъщност по-близки от френския и английския

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бая трябва да се напъне човек за да намери нещо подобно, ако въобще има. ние сме от дребните народи, които не са оставили много следи в световната историята, колкото и да се бунтуват зиезистите срещу тоя факт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен в румънски има доста ългарски заемки и в албанския. Има малко в турския (патика, баштина), още по-малко в гръцкия, най-вече като топоними и диалектни думи. Има и в унгарския (пентек-петък, сомбот-събота, пещ откъдето и Будапеща).

Не само "славянските и германските езици са с общ корен", но въобще всички индоевропейски езици са с общ призход (дори българският и папяментуто ако щеш). А иначе, наистина германската езикова група, като че ли е най-близка до балто-славянските езици (без да броим разбира се тохарските езици, които са изчезнали отдавна). За това свидетелстват и някои доста подобни думи (гост - Gast, гроб - Grab, восък - Wach &/c.).

Изпускаш обаче дребния факт, че в английския са навлезли огромен брой думи с латински произход - кои взети директно от латинския, кои от френския - което означава, че френският и английският споделят огромен брой думи (в някои проучвания съм срещал дори стойности по-високи от 70%, що се отнася до думите от латински произход!). И българският е възприел доста интернационализми (основно от латински произход), но процентите в случая едва ли са 70...

А за граматическата близост между френсия и английския - тук вече може да се поспори, макар пак да се открояват някои общи черти (донякъде заради влиянието на френския върху английския, донякъде заради откровеното германско влияние върху френския, което французите така умело премълчават (дори повече отколкото румънците премълчават влиянието на българския върху езика им

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Simplicissimus на 17.10.09 21:44.

Проблемът с унгарските думи е, че никак не можем да бъдем сигурни, че произходът им е баш български а не например сръбски или словашки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите