Колко видове звук Л има в българския книжовен език и в българските диалекти?

Според мене в литературната норма има различни 3 "л"-та

Люляк
Ловеч
Левски

Veritas odium parit

Има две л-та.

Едното твърдо, другото меко:

меко: люляк, Левски
твърдо: Ловеч


В пернишкия говор обаче л-то по принцип е твърдо.

Ето ти и няколко теми с доста изписано по въпроса. В последната има и съвети за коригиране на неправилния изговор:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tc-tc-tc на 27.09.09 16:41.

Има две л-та.

Едното твърдо, другото меко:

меко: люляк, Левски
твърдо: Ловеч



два различни твърди "л": "л" в Ловеч, различно от "л" в Левски

меко "л" - люляк .... Льевски, Льенче (ако си селяк от Източна България)

Veritas odium parit

Редактирано от gioni на 27.09.09 18:33.

Твърдото е пред: а, о, у, ъ
Мекото е пред: ю, ь, я, е, и


Пред Е и Ю е едно и също Л в книжовния език. Не говоря за селяците от източна България.

А селяк от Западна България как произнася Л?

------------------------
Слушай беззвучието...

Твърдото е пред: а, о, у, ъ
Мекото е пред: ю, ь, я, е, и


Пред Е и Ю е едно и също Л в книжовния език. Не говоря за селяците от източна България.




Нямаш слух.
Ще ти там един нагледен пример - думата "Лес", изкажи я на български, после я изкажи на руски. Едно и също "л" ли чуваш, езикът ти по един и същи начин ли се извива? Ами не .... на руски се чува Льес (това е мекото "л", почти същото като "л" в люляк и лято, както и "л" пред "е" и "и" в повечето източнобългарски диалекти - "Льенче, Льефскьи, Льекар"), на литературен български е друго "л", различно от "л" в ЛюЛяк, Лято, но също така различно и от обикновеното твърдо "л" в Лопата, Луна, Лъки, Лада

- Обикновеното твърдо "л" в лит. български е в позиции пред гласна, "ъ", както и когато е пред съгласни или в края на думата, също и в повечето случаи пред гласни "о", "у" и "а" - лъжа, калта, кал, локомотив, луна, ласка. Никога не се среща пред гласни "е" и "и"

- Мекото "л" се среща понякога пред гласни "о", "у" и "а" - Кольо, льульак (люляк), льато (лято)

- Третият вид "л" (както искаш го наричай, но е съвсем различно от "л" -то в люляк) се среща само и винаги пред звучни "е" и "и" - лес, лисица.

Veritas odium parit

Зависи от къде точно е, но в много райони е различно от произношението в литературния език. Всъщност не исках да обидя никой, а да подтикна към звукови асоциации.

Veritas odium parit

Повтарям:

Твърдото е пред: а, о, у, ъ
Мекото е пред: ю, ь, я, е, и


Пред Е и Ю е едно и също Л в книжовния език. Не говоря за селяците от източна България.

И добавям: Ти нямаш слух.

Ти си повтарай колкото си искаш, ама от това нищо смислено нема да произлезе. Тропай си крак като неква пикла "няма па" другаде, дезинформацията ти никому не е нужна.

Гиони, от Българските звукове на Вл. Жобов: "Мекото л в българския език най-често се изговаря като палатизирана алвеодентална съгласна т.е. Lj."

Пак той определя твърдото л като алвеодентална ламинална съгласна, а при л-то пред предни гласни "има изместване върху горния край на алвеолите, което, съчетано с по-високото положение на средната част на езика, води до значителна разлика във втория формант" тоест

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Zo на 29.09.09 15:30.