Историја на македонскиот јазик . / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

Петър Драганов е руски филолог, славист. По произход е българин от Бесарабия. Следва история и филология на университета в Санкт Петербург. По покана от Българската екзархия, от 1885 до 1887 г. работи като преподавател в Солунската българска мъжка гимназия.

Бугарин а всепак РУСКИ ФИЛОЛОГ ?

АКАДЕМИК БЛАЖЕ РИСТОВСКИ МАКЕДОНИСТОТ ПЕТАР ДРАГАНОВ (2)

Дисертација по македонската тема

Слушајќи го гласот на својата совест и пораката на својот учител Ламански, кој меѓу другото го известил дека Советот на С. - Петербуршкото словенско благотворно творештво објавил конкурс за научен труд, предлагајќи му да напише „дисертација по македонската тема“, Петар Драганов решил да го провери степенот на основаноста на српските и бугарските претензии за јазикот и народноста на тамошното македонско словенско население.
„Се обратив кон учениците од Солунската кирило-методиевска гимназија (првенствено од пониските класови) да ми достават по два примерока од својата поезија и проза. Тоа беа ученици, кои, поради својата невиност, уште не можеа да се занимаваат со политиката гатајќи за иднината на Македонија, но кои среде дворот на гимназијата, далеку од инспекторите, сосема спокојно си разговараат на своето сопствено прогонувано наречје“.

Во 1888 Драганов го напишал Предговорот кон првиот дел и веднаш му го испратил на Ламански, а истовремено и самиот тргнал за С. Петербург за да му ги предаде на својот учител и другите делови од веќе завршениот ракопис на оваа „Македонска антологија“. Подготвената „подробна споредбена граматика на македонскословенските наречја и говори“ тој сакал да ја отпечати во „ Руски филолошки весник“ и да го заврши етнографскиот дел што веќе се печатеше.
На 20 декември 1889 год. Драганов му го испратил на познатиот славист и редактор А. Н. Пипин својот необјавениот прилог „Најновите мистификации на С. И. Верковиќ и нивната заштита во Историски весник“. Праќајќи му го на Пипин овој прилог, Драганов дава објаснување: Вие опстојно го имате разгледано ова прашање во Вашата „Историја на словенските литератури“, но Вашиот преглед треба да се смета за неполн. Си дозволувам да се надевам дека Вие ќе ги искористите моите укажани забелешки за литературната дејност на Верковиќ и за литературата што ја предизвика тој. „ На крајот Драганов му најавува на Пипина дека „деновиве“ ќе дојде во С. Петербург и ќе се сретне со него за да ја дознае судбината на својата статија. Од сето ова може да се заклучи дека П. Драганов е еден од првите што станале против мистификациите што ги растурил Верковиќ со своите“веди“, коишто притоа биле поддржани поради разбирливи причини од бугарската наука. Тој веројатно и самиот се обидел да направи проверки на теренот при патувањата низ Македонија и до Пловдив, како и преку своите ученици, тој всушност е еден од првите небугарски истражувачи што се обидел на теренот да ги провери „ведите“, па во овој поглед да го изрази и македонското гледиште.
Зборникот на Драганов е единствениот труд од овој домен што го презентира македонското народно творештво под македонското национално име – речиси се до Ослободувањето. Токму затоа и беше пречекан со разбирлива жолч од страна на претендентите, при што беа ангажирани и некои Македонци. Таквиот сестран напад веројатно имал придонес за натамошната судбина на другите два тома, иако имаше во Русија и некои мошне ласкави одзиви. Напразно Драганов, при својот престој во С. Петербург (1896-1904) , и „третпат“ му се навратил на зборникот и уште еднаш го „прегледал и одново го дополнил“.

Драганов пред руската јавност го поставил македонското национално прашање со целата сериозност, не само пред словенската туку и пред европската научна мисла. По неговите статии и книги за Македонија се разгореле најбурните дискусии во славистиката и во политиката за карактерот и судбината на македонскиот народ и македонскиот јазик.
Како млад и надежен славист останал во Петербург и ги подготвил магистерските тези на професорите В. Јагиќ и В. Ламански. Во јануари 1885 година Драганов бил промовиран за магистер по словенска филологија и историја на Петрбуршкиот универзитет. Дошол во Македонија како оформен научник - славист. Согледал и сопствена смисла за ова доаѓање. Одамна го мамела недостатно познатата татковина на Кирилометодиевата писменост и култура. Особено кога (по Берлинскиот конгрес) интересот за вистината на Македонија и на Македонците рапидно нараснал - не само во политиката туку и во науката - со многу фатални заблуди и елементарни непознавања.
Уште веднаш забележал дека наученото на универзитетот не било во согласност ни со инструкциите на Егзархијата ниту, пак, со реалната состојба во новата средина. Заради своите истражувања, патувал по Солунско, Велешко, Скопско, одел на Света Гора. Воспоставил врски со многу луѓе од сите краишта на етнографска Македонија. Веднаш му го свртеле вниманието распалените национални пропаганди во Македонија. На својот ментор Ламански му ја испратил опфатната статија за социјално-економскиот состав на родителите на учениците во Солунската гимназија, при што извлекол заклучок дека поголемиот дел од учениците потекнуваат од ситниот трговско-занаетчиски слој и од чиновништвото во Македонија, како и сирачиња што биле наполно зависни од Егзархијата. За интелигенцијата и за тамошната граѓанска класа Драганов вели дека или се грчела или пак „си седела понастрана, не сакајќи да ризикува со мешање во големата бугарска идеја“.
„Долго пред српско-бугарската битка, јас решив на самото место да го проверам степенот на основаноста на српските и бугарските претензии за јазикот и народноста на тамошното македонско словенско население. А по почнувањето на воените акции помеѓу обата родствени претенденти кај мене уште повеќе ми се затврди таа намера. Моите ученици од гимназијата - повеќе од 300 души - беа само Македонци од апсолутно сите краишта на македонската провинција и меѓу нив немаше ни еден Бугарин дојден отаде границата (од Бугарското Кнежевство, од Источна Румелија и дури ни од Одринскиот вилает) и ни еден Србин дури ни од Косовскиот (Приштинскиот) вилает, и притоа Македонци доста лошо ја совладуваат современата бугарска литературна реч“. Македонија на опашката на Бугарија и на Србија секогаш ќе биде елемент на општ пожар на Балканскиот Полуостров, ако не и во цела Европа. За Русија и Русите треба да бидат важни мислењата за Македонија не на оние Македонци што, откинувајќи се од својата народност одамна наживо им се продале на Србите или на Бугарите, туку само на оние Славомакедонски што ги поставуваат интересите на својата навистина прогонувана народност највисоко од се, зашто таа се прогонува не само од Турците од Австро-Унгарија, туку пред се од браќата Бугари и Срби.

Всъщност, виждам македонския език като 1. изражение на регионализма (пекюлиаризма) в лингвистиката; 2. пример на политически направлявано разделение ("форсирана етногенеза"), като 1 и 2 в повечето случаи се сливат.

Регионализмът обикновено се изявява при политически сътресения, отслабващи ролята на историческия "център". Така, когато Франко бе на смъртен одър в Испания преди 35 г., там кодифицираха наречия като андалус и гайего, каталанският език стана официален (и доминантен! ) в Каталония (макар той да е реално съществуващ несъмнено отделен език), правиха опити за създаване и на други езици (мурсеньо), испанският език престана да съществува и стана просто "кастилски", наравно с останалите.

След падането първо на империята, а после и на Менгисту в Етиопия също кодифицираха куп езици, различни от амхарския -- еритрейски, тигриня, тиграй, ге`ез и куп други.

След Октомврийската революция в Русия (впосл. СССР) също изникват нови езици. Не става дума за неруски езици, а за (произволно) беларуски, украински, осетински, няколкото тюркски средноазиатски езици и мн. др.

След Втората световна война из Югославия възникват неизвестни дотогава (на световната езиковедска общност) езици като македонски и бошански. През времето на конфесионално-религиозно-етническите войни в Югославия (1991-1996 г. et seq.) на същата територия възниква още един език без исторически устои -- черногорският (който всъщност е самата основа и историческа памет на сръбския език).

Има куп други примери, с които мога да Ви отегча -- разделянето между датски и норвежки, разграничаването между индонезийски и малайски...

В случай с Македония, политическото сътресение, отслабило ролята на историческия "център" е многоетапно и пълзящо (Берлинският договор 1878 г., Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни 1912-1918 г., Втората световна война 1940-1944 г., поражението на България и поставянето й в сервилно отношение спрямо Югославия 1944-1947/8 г., разломът СССР-Югославия 1947/8-1956 г.).

Като "исторически център" (чието влияние изчезва в Македония) приемам България. Хипотетично, но все пак интересно би било да се запитаме -- като какви биха се самоопределили македонците през 1878 г., 1912 г. и т. н. Едва ли като македонци! Виж, днес, те определено са македонци и никой не им отнема това право, наред с правото на галеанец да се нарича галеанец или това на тигринец да държи, че езикът му не е амхарски.

Рецептата за създаване на подобни нови езици е лесна -- засилва се местното и частното за сметка на общото, внасят се чуждици от други източници, понякога изцяло или частично се сменя писмеността, мени се интонацията и изговора, та "сабрите" да се отличават по тях от предишните носители на езика, вдъхва се гордост в говорещите на новия език... Подобни процеси, усилили за жалост раздяла с македонския, протичат и в българския език след Освобождението, Съединението, между Войните и след Девети септември.

Политически-направлявани разделения (по принципа divide et empera) има безброй в историята. (Вас ли, най-вероятно бивш югославянин, да Ви убеждавам..?) И понастоящем виждаме куп такива в активно (Осетия от Грузия, Украина и Беларус от Русия) или замряло положение. В случая с Македония, близостта на Сърбия със Запада и дефицитът от приятели на България между Войните (1918-1939 г.) и след Войната (до ок. 1991 г.) естествено подпомагат възникването на македонски език и народност и гоненията срещу българския език и признаците на българска народност из югославска Македония.

Що се отнася до македонските език и народност, неприемливото от българска страна не е съществуването им (с дребни изключения българите днес не гледат на Македония като част от етническия си ареал, а държавата е престанала да тъжи за Македония от няколко поколения: не се бойте от завоевателски настроения у нас; да не говорим, че не бихме могли и да си ги позволим!), а анти-българският им заряд. От македонска страна продължават обиди, отричания и присвоявания на история, които са твърде болезнени за българите. Естествено, тия неща са двояки и често се усещат и от Вашата срана на границата в огледален вид. Безплодно и отегчително е да ги изброяваме. Разлика има в реакциите на двете страни. България е умерена като уморен слон, а Македония изглежда някак си напориста и неистово креслива като нервно дете.

От българско гледище, македонският език и народност са възникнали като буфер срещу по-широко българско влияние на Балканите, под военно-политическия натиск на вече несъществуващата преди и следвоенна Югославия и стоящите зад нея Велики сили (както Запада, така и СССР). Инак, че езикът е сроден с българския, едва ли има съмнение -- обърнете се към езиковеди в която и да е "неутрална" страна; да не говорим, че отида ли в Македония, неминуемо ме карат да си говоря по български, вместо да се старая да наглася думите си по македонски, и ме разбират отлично... Иронична истина е, че из България има наречия, доста по-дивергентни от стандартния български език, отколкото македонския е различен от българския! Идете в торлашкия край, из шопско, из Родопите и сам ще се уверите, че няма нищо ново под слънцето, и че всички различия, които изтъквате между двата езика, съществуват и в интегралното тяло на българския; даже в Охрид интонацията на македонския в някои отношения силно наподобява интонацията на търновския говор. С това никак не искам да нараня усещането на македонците, че са отделен народ, че не са част от българския народ. Напротив -- винаги уважавам домакините си, никога не диря (и не влизам в) спорове по откровено отегчителната национална тема. Такива спорове са любимо занимание на прослойки хора от двете страни на границата, към които не се числя.

С антибългаризма си горите мостовете! При един траен обрат на преобладаващите през 20 век условия, не е чудно за Македония да стане изгодна една трайна политическа, военна, търговска, културна и дипломатическа преориентация към България. Става дума за реалности -- НАТО, Европейски съюз, глобализация, отваряне на граници...

Става дума и за вътрешни Ваши реалности като ръстът на албанското население, който скоро може да се превърне в заплаха за държавата Ви; уви, тя почива на някои не особено съвременни и не особено издържани в световен план устои (срв. схващането за "държавнотворчески народ", отслабнало след 2001 г., но все още най-дълбоко залегнало в популярния разказ за държавноста).

Става дума и за враждата за името с Гърция, която едва ли ще преодолеете сами.

Уви, погледнато от България, Вие се самоизолирате и антибългарският заряд (изразяван най-често в ревнивото отстояване на македонския език) е част от щита, с който се самоизолирате. Не е зле да се запитате, дали това самокапсуловане не е в полза на Сърбия, която иска един ден да разчита на Македония като на единствена останала вярна провинция от бившата Югославия. Не е зле и да се запитате -- не е ли натрапчивото и влиятелно гръцко вето срещу Вас също в полза на Сърбия? Не Ви ли тика то в обятията на същата Сърбия, която едно време Ви третираше като "Южна Сърбия" и Ви отнемаше правата на език и народност? Със сигурност, Вашето самокапсуловане не е в полза на самите Вас, а обслужва чужди интереси!

Не редя празни приказки: дълги години България бе разглеждана заедно с Румъния от Европейския съюз, макар често да водеше Румъния (да -- сега нещата са обърнати наопаки). Така ли искате да Ви разглеждат един ден -- като най-близък съюзник на страната, причинила балканските беди от 90-те години и спечелила си НАТО за враг (при това тикани зорлем в тая си позиция от Гърция -- кажи-речи единствен донякъде-съюзник на Сърбия извън стара Югославия)? Или като приятел на България -- държава от ЕС и НАТО, донякъде аналог на Молдова и отношенията й с Румъния?

Както става дума по-нагоре в темата, решението е Ваше и Вие имате свободен избор.