Историја на македонскиот јазик . / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

Всъщност, виждам македонския език като 1. изражение на регионализма (пекюлиаризма) в лингвистиката; 2. пример на политически направлявано разделение ("форсирана етногенеза"), като 1 и 2 в повечето случаи се сливат.

Регионализмът обикновено се изявява при политически сътресения, отслабващи ролята на историческия "център". Така, когато Франко бе на смъртен одър в Испания преди 35 г., там кодифицираха наречия като андалус и гайего, каталанският език стана официален (и доминантен! ) в Каталония (макар той да е реално съществуващ несъмнено отделен език), правиха опити за създаване и на други езици (мурсеньо), испанският език престана да съществува и стана просто "кастилски", наравно с останалите.

След падането първо на империята, а после и на Менгисту в Етиопия също кодифицираха куп езици, различни от амхарския -- еритрейски, тигриня, тиграй, ге`ез и куп други.

След Октомврийската революция в Русия (впосл. СССР) също изникват нови езици. Не става дума за неруски езици, а за (произволно) беларуски, украински, осетински, няколкото тюркски средноазиатски езици и мн. др.

След Втората световна война из Югославия възникват неизвестни дотогава (на световната езиковедска общност) езици като македонски и бошански. През времето на конфесионално-религиозно-етническите войни в Югославия (1991-1996 г. et seq.) на същата територия възниква още един език без исторически устои -- черногорският (който всъщност е самата основа и историческа памет на сръбския език).

Има куп други примери, с които мога да Ви отегча -- разделянето между датски и норвежки, разграничаването между индонезийски и малайски...

В случай с Македония, политическото сътресение, отслабило ролята на историческия "център" е многоетапно и пълзящо (Берлинският договор 1878 г., Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни 1912-1918 г., Втората световна война 1940-1944 г., поражението на България и поставянето й в сервилно отношение спрямо Югославия 1944-1947/8 г., разломът СССР-Югославия 1947/8-1956 г.).

Като "исторически център" (чието влияние изчезва в Македония) приемам България. Хипотетично, но все пак интересно би било да се запитаме -- като какви биха се самоопределили македонците през 1878 г., 1912 г. и т. н. Едва ли като македонци! Виж, днес, те определено са македонци и никой не им отнема това право, наред с правото на галеанец да се нарича галеанец или това на тигринец да държи, че езикът му не е амхарски.

Рецептата за създаване на подобни нови езици е лесна -- засилва се местното и частното за сметка на общото, внасят се чуждици от други източници, понякога изцяло или частично се сменя писмеността, мени се интонацията и изговора, та "сабрите" да се отличават по тях от предишните носители на езика, вдъхва се гордост в говорещите на новия език... Подобни процеси, усилили за жалост раздяла с македонския, протичат и в българския език след Освобождението, Съединението, между Войните и след Девети септември.

Политически-направлявани разделения (по принципа divide et empera) има безброй в историята. (Вас ли, най-вероятно бивш югославянин, да Ви убеждавам..?) И понастоящем виждаме куп такива в активно (Осетия от Грузия, Украина и Беларус от Русия) или замряло положение. В случая с Македония, близостта на Сърбия със Запада и дефицитът от приятели на България между Войните (1918-1939 г.) и след Войната (до ок. 1991 г.) естествено подпомагат възникването на македонски език и народност и гоненията срещу българския език и признаците на българска народност из югославска Македония.

Що се отнася до македонските език и народност, неприемливото от българска страна не е съществуването им (с дребни изключения българите днес не гледат на Македония като част от етническия си ареал, а държавата е престанала да тъжи за Македония от няколко поколения: не се бойте от завоевателски настроения у нас; да не говорим, че не бихме могли и да си ги позволим!), а анти-българският им заряд. От македонска страна продължават обиди, отричания и присвоявания на история, които са твърде болезнени за българите. Естествено, тия неща са двояки и често се усещат и от Вашата срана на границата в огледален вид. Безплодно и отегчително е да ги изброяваме. Разлика има в реакциите на двете страни. България е умерена като уморен слон, а Македония изглежда някак си напориста и неистово креслива като нервно дете.

От българско гледище, македонският език и народност са възникнали като буфер срещу по-широко българско влияние на Балканите, под военно-политическия натиск на вече несъществуващата преди и следвоенна Югославия и стоящите зад нея Велики сили (както Запада, така и СССР). Инак, че езикът е сроден с българския, едва ли има съмнение -- обърнете се към езиковеди в която и да е "неутрална" страна; да не говорим, че отида ли в Македония, неминуемо ме карат да си говоря по български, вместо да се старая да наглася думите си по македонски, и ме разбират отлично... Иронична истина е, че из България има наречия, доста по-дивергентни от стандартния български език, отколкото македонския е различен от българския! Идете в торлашкия край, из шопско, из Родопите и сам ще се уверите, че няма нищо ново под слънцето, и че всички различия, които изтъквате между двата езика, съществуват и в интегралното тяло на българския; даже в Охрид интонацията на македонския в някои отношения силно наподобява интонацията на търновския говор. С това никак не искам да нараня усещането на македонците, че са отделен народ, че не са част от българския народ. Напротив -- винаги уважавам домакините си, никога не диря (и не влизам в) спорове по откровено отегчителната национална тема. Такива спорове са любимо занимание на прослойки хора от двете страни на границата, към които не се числя.

С антибългаризма си горите мостовете! При един траен обрат на преобладаващите през 20 век условия, не е чудно за Македония да стане изгодна една трайна политическа, военна, търговска, културна и дипломатическа преориентация към България. Става дума за реалности -- НАТО, Европейски съюз, глобализация, отваряне на граници...

Става дума и за вътрешни Ваши реалности като ръстът на албанското население, който скоро може да се превърне в заплаха за държавата Ви; уви, тя почива на някои не особено съвременни и не особено издържани в световен план устои (срв. схващането за "държавнотворчески народ", отслабнало след 2001 г., но все още най-дълбоко залегнало в популярния разказ за държавноста).

Става дума и за враждата за името с Гърция, която едва ли ще преодолеете сами.

Уви, погледнато от България, Вие се самоизолирате и антибългарският заряд (изразяван най-често в ревнивото отстояване на македонския език) е част от щита, с който се самоизолирате. Не е зле да се запитате, дали това самокапсуловане не е в полза на Сърбия, която иска един ден да разчита на Македония като на единствена останала вярна провинция от бившата Югославия. Не е зле и да се запитате -- не е ли натрапчивото и влиятелно гръцко вето срещу Вас също в полза на Сърбия? Не Ви ли тика то в обятията на същата Сърбия, която едно време Ви третираше като "Южна Сърбия" и Ви отнемаше правата на език и народност? Със сигурност, Вашето самокапсуловане не е в полза на самите Вас, а обслужва чужди интереси!

Не редя празни приказки: дълги години България бе разглеждана заедно с Румъния от Европейския съюз, макар често да водеше Румъния (да -- сега нещата са обърнати наопаки). Така ли искате да Ви разглеждат един ден -- като най-близък съюзник на страната, причинила балканските беди от 90-те години и спечелила си НАТО за враг (при това тикани зорлем в тая си позиция от Гърция -- кажи-речи единствен донякъде-съюзник на Сърбия извън стара Югославия)? Или като приятел на България -- държава от ЕС и НАТО, донякъде аналог на Молдова и отношенията й с Румъния?

Както става дума по-нагоре в темата, решението е Ваше и Вие имате свободен избор.