Казус -- в подготвяно печатно произведение авторът цитира, примерно, следното:

"Практическо Изученiе на Французскый языкъ по Олендорфова-та Метода", поблъгарилъ С. Зафировъ, Второ Издание, Книжарница-та на Хр. Г. Дановъ, Пловдивъ, Русчукъ, Велесъ, 1875

(данните цитирам дословно и добуквено от източника на цитата).

Въпрос -- как следва да се изпише цитираният труд (в препратки под черта, в списъка ползвана литература)? Според съвременния български правопис или тоя на оригинала?

(Всъщност, "питам" малко нечестно, защото имам лично становище, пък и се досещам за уви-"правилния" отговор. Всъщност, по-интересни са ми мненията на съклубарите...)

Редактирано от ckипaджиятa на 27.05.09 18:42.

Източниците се изреждат в края на публикацията с номерация по реда на срещането им в текста

Преобладаващ е международният стандарт, в който литературният източник се отбелязва с поредна цифра в квадратни скоби, съответстваща на номера на срещане или на подредбата на цитираните източници по азбучен ред. Понякога се ползват цифри като суперскрипти (но могат да се объркат със знак за степенуване).

Съвременните редактиращи програми (напр. Word) автоматично преподреждат номерата в квадратните скоби и в списъка на източниците при разместване, вмъкване или изтриване на пасажи с цитирани източници. Това спецовете по предпечатна подготовка го знаят срещу заплащане.

От научна гледна точка е честно да се цитира заглавието на източника в оригинала, който авторът е ползвал и съответните подробности относно автора, издателя и годината. Най-честно е да се спомене и страницата на цитата в съответното издание.

ЗАБРАНЕНО Е ПРЕЦИТИРАНЕТО: когато авторът цитира нещо, което не е чел, а само го е срещнал цитирано в следващ труд. Научната етика изисква цитирането на истинския източник, който авторът е ползвал, но с това много често се спекулира. Пример за научна измама: чел съм В. Златарски, който цитира Зонара и в своята публикация правя цитатна релация директно на Зонара без да споменавам В.Златарски, а директно преписвам заглавието на гръцки, както го е цитирал В.Златарски...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Д-p OxБoли на 27.05.09 20:43.

Още по-интересно става, ако цитираш в работа на чужд език, където са ти казали всичко да е транслитерирано с латиница... ;) Иначе, нещо ме кара да си мисля, че сме на едно и също мнение по въпроса.

Това за транслитерацията е пълно безумие. Един французин да се убие не ще може да намери първоизточника, ако заглавието му е на български или гръцки, но транслитерирано, защото е издадено без резюме (абстракт) на някакъв западен език.

Сега затова се изисква всяка публикация да се прави с резюме, включващо английски или друг западен превод на заглавието, автора, както и да се вписват съответните ISBN, ISSN и/или URN номера. При цитирането може да се ползва именно преведеното заглавие от абстракта.

За по старите издания, които са правени без резюме на западен език остават три алтернативи:

- да минат в забвение до следващо евентуално преоткриване;
- да бъдат преиздадени в превод или поне съпътствани от резюме на английски език;
- да бъдат цитирани на съответния език със съответните азбуки. Последното се олеснява от факта, че съвременния печатарски процес не третира буквите като символи, а като изображения, т.е. по принцип никой издател, който ползва компютерна предпечатна подготовка, не би трябвало да го смущава български, гръцки или китайски текст.

Докато в съвременните текстообработващи програми човек може да си добави каквито иска шрифтове, то много от сайтовете с форуми и блогове не могат да възприемат повечето от международните азбуки и показват цифри и диези (много от тях обновяват арсенала си с кодове, но не и дирът, уви!). В такъв случай е необходимо транслитериране - като няма риба, и ракът е риба...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за мненията. Всъщност, вълнува ме не толкова латинизирането (макар то да съставлява сроден и немалък проблем), колкото това дали да се запази оригиналния правопис или не.

Необяснимото старание всичко да е на съвременен правопис според мен води до изопачаване на първоизточника (както и в някои случаи до затрудняване на евентуалното му дирене из библиотеки). Дори ако приемем, че вече нестандартни в езика ни букви като i, ы, "широко ъ" и "двойно е" изправят полиграфа пред затруднения, доколко е оправдано променянето на оригиналното "французскый" на "френски", "поблъгарилъ" на "превел на български" и "метода" на "метод" (вкл. смяна на рода от ж. на м.)?

Тия мисли ми идат на ум след завършване на ред преводи на английски, в които българският автор цитира обилни руски източници отпреди Първата световна война. Споделих с редактора, че (напр. и произв.) "Туган-Барановский, М." следва да е "Туганъ-Барановскiй, М.". Отговорът бе, че сегашното изписване било меродавно. Контрирах, че при тоя подход възниква парадокс -- сегашното изписване в родната на учения Украина е "Туган-Барановський, М.", а в родната на писателя България то е "Туган-Барановски, М." (както го бе и изписал авторът; забележете -- и двете различни от сегашното руско изписване). Резултатът бе ледена, безмълвна и (смятам) неаргументирана упоритост да се изпише името по сегашному и туй-то...

По аналогия, приемайки становището на редактора, как следва да цитираме "Григоръ Пърличевъ"? "Григор Пърличев" или "Григор Прличев", както е по съвременен македонски..? По-нататък и по същата логика, как следва да цитираме съвременен македонски труд за Пърличев -- "Пърличев" или "Прличев", както е в оригинала? И т. н. и пр.

Та, кой е виновен и в какво? Редакторът в изопачаване или аз в престараване?

Редактирано от ckипaджиятa на 02.06.09 10:38.

На мен лично ми се струва по-красиво и дори полезно, да се изписва така както е било в оригинал, но при положение, че няма наложила се вече традиция (тука говоря за имената на автори, не на произведения). Не мисля, че трябва, или има какъвто и да е смисъл, да се изписва "Иванъ Вазовъ", ако ще се цитира нещо от него. Виж, ако става въпрос за някое негово малко известно произведения, което никога не е било публикуван с нов правопис, тогава си струва да се запази оригиналното изписване (но не и на името на автора, струва ми се).

Всичко зависи от конкретните обстоятелства -- ако цитираш речник от XIX в., по-правилно ще е да го цитираш в оригинал -- явно на човека, който го е писал, не му е било все едно как ще се изпише. Същото и ако става въпрос за някоя граматика. Поне аз така си мисля...

Ако в публикацията се цитира нещо от този труд дословно, то той трябва да се спомене и в текста. Че трябва да присъства в библиографията накрая мисля е повече от ясно, щом е използван.
Как ще се спомене в текста (при директен цитат) зависи от вида на цитиране избран от автора. Ако цитира по американския начин, това става в скоби след цитата, а не в бележка под черта. Важното е да се цитира само по един начин.

Относно изписването трябва да е така както е в оригиналния текст, т.е. със старото изписване.


П.П. Сега прочетох коментарите, аман от лаици във всички области, които си мислят, че знаят много и мнението им е меродавно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bhn на 12.06.09 10:43.