Сравнявайки отношението българси-руски с английски-немски търся не толкова пълна, колкото разбираема аналогия. Двойките Езици са в едно семейство, но са доста различни: на най-повърхностно ниво бг и анг. са аналитични, руски и немски - синтетични. Подобието е и лексикално и граматическо. На лексикално равнище: множество думи имат еднакъв характерен за езиковото семейство, произход. Тук е вярно, че между руския и българсия има много повече когнати, отклкото между английския и немския, но и там са предостатъчно - основни глаголи и глаголни форми, много прилагателни и наречия, предлози и някои съществителни. От граматическа гледна точка - бг и енгл. имат пределно усложнена времева система; докато енмския, и особено руския са ограничени в това отношение, но основните причастия са досотъчно близки, за да се види връзката.
Аналогията е още по-удачна от гледна точка на хората, които с които общувам - англоговорящи северноамериканци и имигранти - хора, които надали знаят нещо значително за шведския. Понякога идва въпросът: английският и френският не са ли по-близки от английския и немския? И аз, многознайкото, отговарям - само на лексикално равнище, но дори и там основните думи са по-близки с немския. Добавям, че френския е подобен грамтически и лексикално на испанския.

Що се отнася до над-националното самоопределение - много е удобно когато попаднеш в смесена компния. Балканите са достатъчно прегрято място - ако стане дума за спорен въпрос, винаги можеш да кажеш, че за толкова векове така сме се умесили, че ядем почти еднакви ястия, играем подобни хора и, не на последно място, след толкова войни и превратности, не е ли редно да живеем като добри съседи, аджаба?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Познато.
Аз се чувствам близък с комшиите от всички посоки. С тези от запад - малко по-близък, отколкото с останалите. От там нататък - колкото по-далече географски, толкова по-слабо усещане за общност.

Не се чувствам въобще макар и езика да се води от славянската група.Отдавна питая афинитет първо към Аятолах Хомейни,а сега и към президента на Иран Ахмади Мухамедреджеб макар и нищо да му не разбирам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би би трябвало да се чувствам славянин, тъй като дядо ми по бащина линия бе руснак белогвардеец емигрант, но не се чувствам такъв. Пътувал съм доста, живея в странство от 40 г., имам впечатления.

Някои ще се изненадат, но осезателно най-близки до българите във всяко отношение (манталитет, външен вид, начини на реагиране и бит въобще) ми се виждат турците и това усещане расте с всяко пребиваване в Турция -- дори в по-далечните й краища. Колкото приятно, толкова и тягостно е. После идат албанците. Недалеч оттам са гърците.

Вече по-далеч от нас са румънците. Още по-далеч са сърбите и бившите югославяни изобщо, вкл. македонците.

Останалият свят чувствам много отдалечен от нас. Без значение е въпросът славяни ли са или не -- поляците са толкова далеч от нас, колкото и белгийците; руснаците са ни толкова чужди, колкото алжирците.

Да бе, турците!
Сега аз не бих могъл да се похваля с повече от 3 дена в Истанбул, но там хората са ЗАБЕЛЕЖИМО по-ниски от нас и физономиите им са по-различни, типажът е различен, отделно това което мислех, че тука е зле там е пъти по-зле, имам предвид маталитът "рязане на клави" и "културата" в градския транспорт, но поне в това отношение ги настигаме, ако преди хората в София изчакваха другите да слязат от превозното средство преди да се качат сега и тука, от известно време, като там качването и слизането стават едновременно на всички врати.

Нещо ми е доста трудно за смилане впечатлението ти, че гърците са по-близки до нас от гражданите на Македония, но все пак всеки има право на свое мнение.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Леля ми нали се ожени за грък - симпатяга ама не може две думи да размениме без нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако не броим Македония и югоизточна Сърбия, щото там въпросът е сложен и многопластов, аз бих казал, че с румънците (предимно Влахия, изобщо не броим Трансилвания и околия) имаме повече общо като културно наследство. С тях сме били толкова дълго в една държава, колкото и с турците, но никой от двата народа не е бил рая. Да не говорим за общата религия, която е оформила ценностната ни система. Нагласата и бита си приличат много, а имаме и общи обичаи като коледуването и мартениците. Не случайно езиците ни си приличат толкова.

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

Не случайно езиците ни си приличат толкова.

Приличат си за езиковедите.Бъкел не може да разбереш нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледам възползваш се пълноценно от махането на забраната, а и едно "благодаря" не каза.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Петър Мутафчиев пише в "История на българския народ", че до, не си спомням със сигурност, но мисля XVII век, българският е бил нещо като официален, или, как да кажа - използван от властите и църквата език и говорен от голяма част от населениевто там. И, казва, днес две пети от думите в румънски са с български произход. Това по времето на Петър Мутафчиев. Днес, казват запознати, в Румъния тече целенасочен процес на затриване и изхвърляне от употреба на думите с български произход. Нещо подобно на процеса на прочистване на българския от турцизми, за който съм чувал, че го е имало у нас.

------------------------
Слушай беззвучието...