Те май тези беха повече математици и не знам какви още други.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Ми ще кажа, че човек, който пише котка, но има предвид мачка, има предвид мачка, а не котка. И отказва да мисли на езика, който го свързва с оня от Добруджа. И, че не е овладял същия този език достатъчно добре и да мисли на него му е голем тормоз, затова предпочита родния си диалект, който му е наливан от както се е родил и не му се е налагало да положи никакви усилия да сбере некакъв си там речников запас.
Такъв човек ми напомня за циганина, който се опитва да говори български, ма някак си това го мъчи и са очевидни лекотата и облекчението му, когато премине на цигански.
Никой не може да ме убеди, че който и да било от диалектите е по-богат от книжовния български. Нямам нищо против езикът да се обогатява, въпреки че масата българи, сред които и аз самият, хал хабер си нямат от неговото богатсво. На този фон аргументът "разнообразие на езика" е смешен.
Нека всеки да си говори както си иска. Но не приемам опити за посегателство и неглижиране на книжовния език заради лични затруднения при неговото използване.
За вписването в парадигмата (така и не разбрах какво значи парадигма, ма като я няма в родния ми диалект, аз кво съм виновен) - оди у некое село, нема значение дали по шопско, старозагорско, добруджанко или македонско. Заговори некой турбо селянин, дето има някакъв смътен спомен за някакъв книжовен език дето го е тормозел до безуспешно изкаран осми клас и обърни внимание на нивото на неговата култура, знание, интереси, разбирания... А, може да се опита да ти говори "книжовно", понеже вижда учЕн човек срещу себе си. Ати ще се бориш едновременно със чувсвото на смях, състрадание и снизхождение.

------------------------
Слушай беззвучието...

Това беше отговор на грешния въпрос. Въпросът не е какво мислиш за хора, които не ГОВОРЯТ книжовен език, защото изпитват затруднения, тъй като не са го овладели и прочие.
Въпросът беше какво мислиш за хора, които могат преспокойно, но не ИСКАТ да говорят книжовно, т.е. за opt-out, а не за технически затруднения.

Между другото, имам чувството, че някои хора изптват чувство за превъзходство и гордост от факта, че говорят литературно. Което теоретично може да говори за липса на други поводи за гордост.

В обратен ред:

Да, тук сме на едно мнение. Феноменът "Лили Иванова" не може да бъде приеман насериозно и лично в мен пробужда единствено ирония и вид леко съжаление. Макар, че не се вписва в конструкцията "гордост от книжовно говорене поради липса на друго, с което да се гордееш".

Възхищавам се на хора, които владеят книжовния език, но когато поискат, могат да говорят идеално на диалект. Забележи, че тук обръщам конструкциата от въпроса ти. За мен е истинско удоволствие, когато някой приятел ми заговори перфектно на шопски или се опитва да имитира "разговор в Русьи". Всичките ми приятели, обаче говорят в нормални разговори на "софийски" и си преминават на шопски или македонски или врачански в определени ситуации и с определена цел. Никой от тях не е рипнал да отрича книжовния език и си го ползва (разговорната му форма) както вкъщи, така и навън.

Аз съм привърженик на разговорната форма на книжовния български. Такъв е езикът на София, като изключим софиянци нулево поколение (аре, да кажем значителната маса от тях), както и някои наследници на туземното шопско население, упорито стоящи в доброволна езикова самосегрегация.

А категорично против диалектите съм, в случаите, когато се говори диалектно с явното и целенасочено незачитане на книжовния език. Единствено и само тогава.

Зо ме наостря особено много. Може би го разбирам криво. Може би се заблуждавам и излишно се паля. Може би несправедливо виждам в него благодатна почва за някоя нова наци-сепаратиска теория. Ако нямахме прецедент в нашата история, щеше да ми дреме на ура, нали се сещаш. Мисля, че поне в това отношение Зо ме разбира. Лично за мен така се почва по нашите земи - с безобидно искане за свобода на говоренето. В което аз, вероятно излишно мнителен, съзирам единствено маска.

С едно изречение - привърженик съм на езика, на който могат да говорят всички българи.

------------------------
Слушай беззвучието...

Благодаря за отговора, разбирам ти аргументите.

Разбира се, без да съм съгласен с тях. КОлкото странно да може да ти се стори, за езиковия opt-out на македонците е допринесло именно подобно на твойто отношение. Отоношението, че всички трябва да говорят, не само да пишат на стандартен език. А българския стандартен ячкащо-ъчкащ русифициран език е много далечен за македонците (и за хората от западна Бъглария- аз съм може би от последното поколение, което българския звучеше чуждо и дразнещо и се налагаше да ни се карат, че не говориме на него).
Казвам допринесло - но огромната част на проблем с отделянето на македонците е политическа.
Ако се беше създала ситуация като със швеийцарците, които пишат на немски, но говорят както си искат, щеше да ни остане възка с македонците. Но отново - политически не е имало никакви шансове.

Хм, знаеш ли, никога не съм предполагал, че в западна България българският е звучал чуждо. За хората с македонски, шопски, врачански произход, които са били около мен не е имало никакви затруднения да си го говорят, защото имат произношението, като сменят някоя друга дума с книжовното й съответствие и са готови. По-скоро винаги ми се е струвало, че проблемът е за източна България, заради това пусто произношение, което е взето от западните говори. Но не ми е идвало на ума, че може да има и трудности в лексиката и граматиката. Едно, че тя отговаря на родния ми диалект, друго че все пак на този език се учи от първи до единайсти клас, на този език слушаме радио и гледаме телевизия, четем вестници, списания. И книги. Да, книгите...
Виж, и тук, на Изток книжовният звучи някак си "различно", да кажем. И такива, които го използват звучат някак си особено, малко странно, малко префърцунено. Аз самият го използвам попречупено през местния диалект, за да не бъда "странен". :)
Реално погледнато, настоящия книжовен няма еквивалент сред нито един от българските диалекти. А е сборно формирование от всички тях, което ми харесва адски много. Да забравим прецедента "Македония" - пак ще се кефя на един език, който свързва най-отдалечените краища на България в едно общо езиково пространство. И винаги ще рипам срещу всякакви опити за посегателство срещу него.
Диалектите на са богатство - диалектите са ДЕФЕКТ на времето, когато липсата на достъпни комуникации в течение на години, десетилетия, векове, е довела до анклавиране на говорите и не само.
Живеем във времена на бурно развиващи се комуникации, глобализация, учене на чужди езици, контакти с хора от цял свят...
Това ми е болно - защо можем да учим и да говорим на чужди езици, да се опитваме да мислим на тях, защото това е пълноценното овладяване на езика и защото е необходимо за живота ни в съответната чужда страна. Но категорично отказваме да говорим и да мислим на официалния език във родната ни страна?

Защо?

------------------------
Слушай беззвучието...

Диалектите на са богатство - диалектите са ДЕФЕКТ на времето, когато липсата на достъпни комуникации в течение на години, десетилетия, векове, е довела до анклавиране на говорите и не само.

И преди си правил подобни гнусни изказвания, прав е пичът, че такива като тебе зорлем карат другите да се отделят. Тъпото е че не си оригинален, защото в България хората по принцип са неистово нетолерантни към различното и различните.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Как говоря бе, Зо, дяволите да ме вземат.
Аз тука си изливам сърцето и душата, щото ми е болно за нещата, които говорим, а ти твърдиш, че правя "гнусни" изказвания. Как не те е срам, да му еба майката?
На никого нищо не искам да налагам насила. Иска ми се хората сами да поискат да говорят на един език - и в прекия, и в преносния смисъл. За момент се подлъгах, че с тебе почваме да говорим на един език и ти току извадиш томахавката и почваш да... Наистина ли не можеш да усетиш за какво става дума.

------------------------
Слушай беззвучието...

Не обърнах внимание и на друго - казваш, че заради отношение, подобно на мойто, македонците се били отблъснали. Интересно как същото отношение на сърбите, прилагано с насилие и геоноцид, не ги е отблъснало и за три поколения са заговорили сърбизирания така наречен македонски език, задължителен за всички. Обаче българския много ги отблъсква - щото кореспондира с българите от Източна България. Така ли се получава? Не разбирам.
Всъщност, разбирам много добре. Но, честно да ти кажа, не искам да го разбирам. Защото никак не ми харесва.
Наистина още се опитвам да осъзная как българският може да звучи чуждо за българи. Станах на 33, за да разбера подобно нещо. Това не е риторика, наистина. От оня ден съм в лек шок, защото наистина до този момент не ми беше минавало през ума подобно нещо. И мисля, мисля... И се опитвам да си представя как в повече от една трета от България българският звучи чуждо и дразнещо. И си го представям. И осъзнавам, че може би наистина си прав, поне за част от хората. И съм шокиран от прозрението. Макар че то обяснява поведенито на някои хора тук с болезнена яснота.
Дяволите да ме вземат. Почти всичките ми приятели са със западен произход или натурални шопи. Познавам в близък контакт стотици хора. Но в нито един от тях не съм усетил такова отношение към езика. Може би затова ми е толкова неочаквано и действащо като леден душ.
Дяволите да ме вземат, наистина.

------------------------
Слушай беззвучието...

Как можеш да ми кажеш, че диалектът, който ми е роден и скъп е "дефект" при това с главни букви?

tettares zy8oi kwmis8entwn