Здравейте!

Опитвам се да обясня падежите в българския на чужденци, та стигнах до родителния и не знаех какво точно да обясня( да де обясних за "чий"/"на кого" - "на...")! Хрумна ми да кажа, че семейните ни имена са в родителен падеж(би било логично, иначе от къде идва -ов/а), ама не съм въобще сигурен в това, защото може и да са нещо като прилагателно. По принцип не съм чувал нещо по въпроса...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти е да обясняваш на чужденци падежи в българския, като (може да се каже) че няма такива. е, има некви падежни остатъци, ма то българите не ги знаят, та за чий са им на твоите чужденци? освен ако не учат бг филология?

както и да е, кажи им че родителният падеж (неговият остатък) служи за означаване на принадлежност. правилно си се ориентирал за имената ни - ние сме деца (принадлежност) на бащите си (с висока степен на вероятност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-А какво ще кажете за формите "кому"(бг,рус.), "to whom"(анг.-на когото), "de bellum"(лат.- за/на/ войната)?
Все на ом(ум) завършват, в три различни езика...Това си е още от прото ИЕ матрицата останала непроменена падежна форма и то еднаква в тези иначе така раздалечени географски езици.!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както казах, дадох стандартното обяснение - пита се с "Чий/я/о/и?" или "На кого?"(разговорно "На кой?") отговаря се с "На...", "на Иван", "на Мария", "на детето" и т.н. Обясних и това, което ти казваш - има остатъци от изчезналите падежи в българския, проблема е, че давах примери за тях и там се оплетох.
И все пак няколко падежа си имаме в съвременния език.
Примери:
Мъжът стои на спирката - Той стои на спирката
Аз видях мъжа на спирката - Аз го видях на спирката
Давам книгата на мъжа - Давам му книгата
Как си приятелю? - Иване ела тук!
Kак ще обясниш "той","го" и "му"(за -ът и -а си има извинение) или ю-то в приятелю или е-то в Иване, щом няма падежи в българския и щом на човек, който не учи българска филология, а иска да научи български, не му трябва да знае кавото и да е за падежи. Нужно е напротив!

Рових из уикипедията и намерих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

обяснявам го с падежните остатъци. от (по реда, в който си дал примерите) именителен, винителен, дателен, звателен. както виждаш, остатъкът от именителния се проявява в правилото за пълен/непълен опр.член. остатъците от винителния и дателния - единствено върху местоименията, а от звателния върху мъжките имена (щото от няколко десетилетия префърцунеността по някои направления доведе до това, че използването на звателна форма при женските имена да звучи просташки и грубо).

на чужденците, ако въобще се реша да обясняавам за пълния и непълния член, бих го обяснил така - извършителят на действието винаги е с пълен член (щото може да не знаят какво е подлог), в останалите случаи е непълен (най-общо казано). за го - когато действието се извършва върху замененото съществително. за му - действието се извършва/е насочено не върху, а към даденото лице/предмет. а за му-то, заместващо негов - когато има принадлежност. всичко това, разбира се, придружено от куп примери, от които няма как да не стане ясно.
всъщност, го, му и му са кратки форми на "него", "на него" и "на него/негов"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите