кокни???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нещо днеска ме мръзи и да мислим, а и да пишем, затова ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А много ми е любопитно тези, които произнасят `уъ` дали могат винаги слухово да различават `л` и `уъ`? Според мен е логично да имат трудности и с разпознаването им.

След като разбрах, че има разлика между лъ и уъ, нямам проблеми с различаването им. Преди това дълги години не съм ги различавал.

Първосигнално ми се щеше да кажа "ми много ясно, за тях това е един и същи звук", но едва ли е толкова еднозначно, най-малкото защото у хората корелацията звук-буква е доста дълбоко впита. Един човек може и да произнася лош и wash по един и същи начин, но защото се пишат различно, а и са от различни езици, ако го питаме сигурно ще ни каже, че за него има разлика.

И още три неща може би на пръв поглед без много връзка:

1. Тези, които не учленяват [л] правилно, ми приличат на тези, които вместо th, казват [f], без съмнение звуково се чува почти същото.

2. За проблематичното [л] съм на мнение, че има и възпитателна причина. Децата ги родителите им все по-лигави и разглезени, а точно за лигавенето са характерни замените на ликвидите с [w], не само в български, но и в английски поне, за други езици не знам.

3. Срещал съм "валчер" и "АЛОНСУ" вместо "ваучер" и "АОНСУ", които предполагам са от хора, за които [w] = л, което може би по-скоро накланя везните, че не различават [w] и [л], но сигурно има и други тълкувания.

tettares zy8oi kwmis8entwn

В отговор на:

---

3. Срещал съм "валчер" и "АЛОНСУ" вместо "ваучер" и "АОНСУ", които предполагам са от хора, за които [w] = л, което може би по-скоро накланя везните, че не различават [w] и [л], но сигурно има и други тълкувания.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колкото и да се тюхкат и вайкат езиковедите, тенденцията за промяна на твърдото "л" в "ў" е много сериозна в българския. Нейната сила е в това, че произношението по този начин е по-лесно, а леснината е основна движеща сила в развитието на езиците. Доказват го и наши диалекти, и други славянски езици, където тази промяна вече се е осъществила изцяло. В полза на тази тенденция е също липсата на български думи, в които замяната на "л" с "ў" би довела до промяна на значението. При това "ў" = Л и "ў" = ў не се произнасят напълно еднакво. На трето място тази тенденция е в съзвучие и с всеобщата тенденция на все по-голямо затвърдяване на българското произношение и в частност на "л". Скоростта, с която се развива това затвърдяване, е невероятна - достатъчно е да се чуе българска реч от преди 60-70 години.

Не знам, примерно `поуицай`, да не говорим `коуеуо`с това натрупване на гласни не ми се струва по-лесно. Виж, между съгласна и гласна - да.

Не, за мекото "л" няма проблем, при него уеднаквяването с "у" е само в ограничен брой местни говори и то не е по-трудно за произнасяне. За леснината имах предвид замяната на твърдото "л", особено в някои позиции. Т.е. да стане нещо като в полски, където даже си имат отделна, модифицирана буква за твърдото "л".