|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 хубав
|
|
| Автор | eф ю cий keй ю (Нерегистриран) |
| Публикувано | 03.05.08 19:40 |
|
|
отгде произтича тази прекрасна думичка, "хубав"? щъках из и се натъкнах на потресаващ факт, номерът е 8 ...
| |
|
Тема
|
 Re: хубав
[re: Zo]
|
|
| Автор | Блaropoдниka (Нерегистриран) |
| Публикувано | 04.05.08 18:30 |
|
|
А де ги другите ИЕ-"хубав"-ци?
Помнъ, че -- IIRC -- в някакъв речник бях видял "хубав" като произлизащъ от греческиъ, та затова се вчудих сега? que expliques!!
| |
|
|
|
Иранофилите с гордост го споменават като една от 20-те ирански думи в българския език
| |
|
|
|
Huebsch на немски, значи точно "хубав". Само че като произход го дават от Hof (двор, в селския и царския смисъл), през hoefisch (дворцов, с дворцови обноски), та до huebsch. Сиреч царското е било убаво. Едно е на к'во прилича думата, друго е как наистина се е пръкнала.
--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.
| |
|
Тема
|
всъщност nevermind
[re: avataar]
|
|
| Автор | koльo мoтиkaтa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 05.05.08 01:24 |
|
|
аз не отчетох, че {khub; хубав} и {good; gut; &c} са все едни и същи думи, навремето звуците са преливали един в друг, в тон с говорния континуум... така че може темата вече да се изтрие. единствено не ми е ясно от кое божество идват тия думи, `щото почти 100% е някое богче.
| |
|
Тема
|
Re: хубав
[re: вoлk]
|
|
| Автор | cayp (Нерегистриран) |
| Публикувано | 07.05.08 10:44 |
|
|
Славянските езици са имали доста вземане-даване с иранските. А българският впоследствие е бил допълнително обогатен със стотици персийски заемки.
| |
|
|
|
В отговор на:
отгде произтича тази прекрасна думичка, "хубав"? щъках из и се натъкнах на потресаващ факт, номерът е 8 ...
Уважаемият съфорумник Саур е писал:
В отговор на:
Славянските езици са имали доста вземане-даване с иранските. А българският впоследствие е бил допълнително обогатен със стотици персийски заемки.
Предположение 1. Думата хубав е много стара заемка от ирански в славянски, от времето, когато била заета например думата сто. Контра-аргумент: думата я има само в онези славянски езици, изпитали масивно романско и/или турско влияние в по-ново време. Друг контра-аргумент: става дума за подобна дума в съвременния персийски (фарси), а нищо не може да се каже за древния ирански език, с който пра-славянският си е общувал.
Предположение 2. Думата е заета в български и сръбски през турски от персийски, наред с много такива думи. Контра-аргумент: защо в турски език няма следи от тази дума? Реконтра-аргумент: думата е директна заемка от фарси в български. Излез-контра-аргумент: има ли други директни заемка от фарси в български? Друг реконтра-аргумент: в турски думата е била забравена. Пак излез-контра-аргумент: честата употреба на тази дума в български не би трябвало да позволи тя да бъде забравена в нашенските турски диалекти.
Предположение 3. Думата е обратна заемка в български от влашки. Пояснявам. Първо, славянският корен люб е зает във влашки във вида юб. Може би е заета и някаква дума любав във вида юбав. може такава влашка дума да е образувана във влашки език, който е заел също така и славянската наставка -ав. Второ, влашката дума юбав е заета обратно в български (балкано-славянски), като получава протетично х-.
Други примери за протетично х- в чужди думи: харесвам, хвърлям, хамбар.
я е усетил тази дума:
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
| |
|
|
|
Кубаба е хетската Богиня Майка и Богиня на плодородието.
При траките името се трансформира на Кубала /Кибела/.
| |
|
|
|
В отговор на:
Кубаба е хетската Богиня Майка и Богиня на плодородието.
При траките името се трансформира на Кубала /Кибела/.
Я дай един исторически паметник, на който да е засвидетелствано "Кубала" като тракийско божество.
| |
|
|
|
При руснаците, украинци. поляци го има кат ден на лятното слънцестояне (по време нашия еньовден и се нарича .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
