I have the info. - намерих информацията
J'ai soif. - жаден съм
Io ho le chiavi. - ключовете са в мен

Откъде тръгва разликата в източното и западно мислене, за да се получи този различен начин на изразяване - в западните езици е ПРИТЕЖАНИЕ (изразите са с глагола имам), в източното "гладен съм", "жаден съм", "спи ми се" изразяват СЪСТОЯНИЕ!?
Неслучайно е така - западното общество е по-материално ориентирано. Но откъде идва това в езиците?

Прочети пак постинга си и ще разбереш защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, но защо е така? Защо западното общество е по-материално ориентирано? Откъде е тръгнало това?

Не виждам принципна разлика между:
Гладен съм. и I am hungry.
Вярно, че е tengo hambre и Ich hab hunger, но най-малкото разликата не е между изток и запад, а някъде другаде.
Пък и западното общество става материално ориентирано доста след оформянето на тези изрази.

По-скоро подобен пример е пожеланието bon apetite, enjoy your meal и славянските наздраве и кушайте на здоровье. Явно в славянската култура да нямаш апетит и да ядеш без желание не се е случвало. ;) А и здравословното хранене е било популярно при славяните доста отдавна. ;) Макар че в българския имаме и "Да ти е сладко", така че и тук изводите са малко хлъзгави.

Ясно е, че няма как да важи навсякъде, но има нещо его-концентрирано на запад. Вземи ако щеш и невъзможността да кажеш нещо на английски или френски в 1 л., ед. ч., без да употребиш личното местоимение - без I или je не е правилно. I дори е винаги главна буква, независимо че може да е в средата на изречението.

от религията?

------------------------
Слушай беззвучието...

да, но пък в испански е почти задължително да не употребяваш лично местоимение, освен когато не искаш да нятякнеш. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

Ако продължиш, може да стане отлично помагало по идеологическа борба срещу алчните и материално ориентирани капиталисти от лошия Запад.

В реалността, с подходящо подбрани примери може да се докаже всичко.
Може да каже I found the information или I'm thirsty.
I се употребява защиото окончанията са изчезнали и иначе няма да се разбира кой има инфромацията, а не от егоизъм, и т.н. и т.н.

...от стотната на багатур багаина Севар

Абе, вие на сериозно ли ги вземате тия теории?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 17.10.07 20:44.

Образуване на минали времена:

I HAVE been
j'AI ete

В италиански нещата са като на френски.
В немски за същото се използва глоголът habben.
В румънски спомагателния глагол за образуване на същите времена е отново "имам".
Уви, не помня как стояха нещата в латинския - ако някой тук е наясно, ще ми е интересно да каже.

На български:

аз СЪМ бил

В руски в миналите времена спомагателни глаголи няма, но има в сложното бъдеще време - я БУДУ спать.
"Ключовете са в мен" на същия език - у меня ЕСТЬ ключи (срв. с примера на италиански в пъвия ми постинг).

Ако някой е запознат с друг славянски език, ще ми бъде интересно да даде пример.

Съгласих се за задължителната употреба на лично местоимение в английския; това обаче не обяснява нещата във френския.
На български "имам жажда" звучи безумно.

ПП: Не се опитвам да докажа нищо на никого и не твърдя, че това е общовалидно правило, което може да се приложи във всеки език безпрекословно. Но явлението го има. И питам как се обяснява, а не дали го има. Може би все пак въпросът ми не е в правилния форум - в началото мислех да го постна във философия. Философите обикновено имат доста добра представа за историческите събития, които пораждат съответните философски течения, и в същото време им се налага, обяснявайки и боравейки с термини, да навлизат и в лингвистичната сфера. Твоят постинг само ми показва, че аргументацията ми е била слаба. Благодаря за което.