|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re:Не става изобщо въпрос за български, а за църк
[re: mihailo]
|
|
| Автор | saur (Нерегистриран) |
| Публикувано | 08.08.07 12:27 |
|
|
В отговор на:
Ромъните не са говорили славянски. Били са принудени да слушат в църквите служби на неразбираемия за тях църковно-славянски.
Драги ми Михайло, или, ако предпочиташ, dragul meu Mihai,
можеш ли да кажеш в коя църковна служба и от коя богослужебна книга власите се научиха да говорят на такъв цветист "църковнославянски"?
... защо сме стояли протива погани език, а вие ни подвигате зли речи, како се отметнъхме от господина краля и дадохмо се турцем. Того ради ние служимо господину кралю и светому венцу, и да сподоби Богъ, да ся приближит господинъ крал, да станемо пред ним, да кто ще слъгати, да му ебе песь женъ и матере му!
Аще и поидох у турци, поидох за моя неволя, и учиних покой земи, колико е останъла...
Йоан Александръ, воевода вьсей земли угровлахийской
| |
|
|
|
В отговор на:
dragul meu Mihai
Vreau sa vad originalul! Редактирано от mihailo на 08.08.07 18:42.
| |
|
Тема
|
Re:
[re: mihailo]
|
|
| Автор | Zo (Нерегистриран) |
| Публикувано | 08.08.07 19:39 |
|
|
Напротив, точно за български става въпрос.
Самият Левски е говорил турски, защото е живял в Османската империя, логично нали?!
А от слушане на служби не се научава един език, то така ако беше всички муслимани щеха да са вещи в арабския, ама не са. Да не говориме за латинския, който е бил църковен език в продължение на векове къде ли не.
| |
|
|
|
В отговор на:
А от слушане на служби не се научава един език
Ромънския народ нищо не е разбирал от църковнославянския, на който се пеело в църквите. Никой не разбирал църковнославянското мърморене на свещенниците назначавани от Константинопол.
Тези писъмца, които размахва БАН, са писани от писарите на аристократите - васали чиято власт е зависела от същите тези фанариоти чиито интереси да държат ромъните в сферата на влияние на Вселенската патриаршия.
Ромънецът - аристократ диктувал на ромънски, писарът го превеждал и пишел на църковнославянски.
| |
|
|
|
Е, ти пък много искаш, аз да не съм directorul Bibliotecii Nationale a Romaniei?
Можеш да се запознаеш с този документ в чудесното издание на Йон Богдан, професор в Букурещкия университет и член на Румънската академия (да не кажеш, че е някой великобългарски шовинист):
Ion Bogdan. Documente privitoare la relatiile Tarii Romanesti cu Brasovul si cu Tara Ungureasca in sec. XV si XVI., vol. I, Bucuresti, 1905.
Там (стр. 43, № 23) ще намериш въпросния документ в оригинал и в превод на румънски, както и снимка, с която да сравниш текста.
| |
|
|
|
Не знам какво е било мърморенето на свещениците и кой ги е назначавал, ама хиляди звучни български думи и днес се леят в ежедневния говор на всеки румънец. Дали тези румънци разбират какво говорят? Или думички като drag, lacom, grija, slujba, munca, trebui, nevasta, sluga, gradinar, morcov, hrana, stalp, coliba и пр. са за тях неясно мърморене?
| |
|
Тема
|
Re:Тук ще научиш:
[re: saur]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 08.08.07 22:06 |
|
|
В отговор на:
Не знам какво е било мърморенето на свещениците и кой ги е назначавал
Тук ще научиш:
Limba slavona si formulele culturale legate de ea au apasat ca un balast asupra mintii poporului romаn.
Straina de mentalitatea poporului romаn, ea a impiedecat dezvoltarea si a иnnabusit gаndirea romаneasca timp de aproape opt veacuri (900-1650), rastimp in care ideile progresiste au trebuit rostite intr-o limba straina, nu in cea fireasca.
Gаndirea latina a poporului romаn nu se putea dezvolta decаt prin reluarea contactului cu o civilizatie latina.
Dupa constituirea celor doua Principate romаne (Tara Romаneasca si Moldova) patriarhii greci ortodocsi de Constantinopol s-au grabit sa le domine, sa le aduca in sfera lor de influenta.
Asa incepe sirul de mitropoliti ortodocsi straini (greci) in Tarile Romаne.
In biserici preotii romаni citeau pe slavoneste sau bolboroseau (boscorodeau).
Boscorodirea s-a format deoarece preotii romаni nu stiau slavoneste, dar de teama taierii limbii, au inceput sa imite limba slavona, prin sunete asemanatoare.
Cei mai multi preoti romаni nu stiau in slavoneste decat Tatal Nostru si Crezul, restul slujbei fiind boscorodit.
В отговор на:
Или думички като drag, lacom, grija, slujba, munca, trebui, nevasta, sluga, gradinar, morcov, hrana, stalp, coliba и пр. са за тях неясно мърморене?
Или турски думички в българския като Пенджър, Джам, Шише, Кюфте, Шиш, Кебап, Чан, Коч, Баир, Будала, Сеир, Серсем, Капасъз, Чаршия, Капия, Кибрит, Барут, Топ, Абдал, Келеш, Пич, Тюмбелек, Алтън, Артък, Чоджум, Джанъм, Озаптя, Аджаба, Калабалък, Кушия, Джумбуш, Балък.
Време е ромънците да вземат пример от нас и да изчистят окончателно езика си от славизмите, както направихме ние с турцизмите в мачалото на 20в.
| |
|
Тема
|
Re:Тук ще научиш:
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
saur (ентусиаст) |
| Публикувано | 08.08.07 22:52 |
|
|
Познавам официалното становище на румънците по въпроса. За много неща, както и у нас, просто се мълчи или се говорят лъжи и полу-истини.
Българизмите в румънския (както и турцизмите в българския) не са наложени насила от администрацията или от църквата (изключая понятия от рода на Duhul Sfant и пр.). Те са резултат от вековно съжителство на власи и българи. И не мисли, че румънците на са си прочиствали езика от омразните за тях "славизми" - достатъчно е да погледнеш някой текст от преди век и половина.
Проблемът е в това, че при тях процентът на славизмите в основния речников фонд е много по-висок от този на турцизмите при нас. А да променяш основен речников фонд е мъка (това ми напомня за чудната румънска дума munca). Някак си не върви да лишиш народа от думи като обичам, чета, трябва, грижа, храна и пр.
| |
|
Тема
|
Re:Тук ще научиш:
[re: saur]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 08.08.07 23:07 |
|
|
В отговор на:
Някак си не върви да лишиш народа от думи като обичам, чета, трябва, грижа, храна и пр.
Аааа, това не са турцизми, така че нека си останат в българския език, но бъди сигурен, че румънския ще бъде прочистен от омразните славизми.
| |
|
Тема
|
Re:
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
Zo (Troglodyt) |
| Публикувано | 09.08.07 01:41 |
|
|
Чудно, че фанариоти отдават чест не на фанариотския език, а на българския. А пък нашите колко са се гърчеели (сигурно по същото време) е отделен въпрос.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
| 
|
|
