от къде се е взело това ий е края на латинските имена завършващи на ус?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Темата възникна неотдавна; консенсусът бе, че все пак е по-добре от "us-уй".

хм, не съм я видял. освен да съм я пуснал пак аз и да съм забравил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност това са и гръцки, и латински имена на -ius/-eus. Тези на -us (след съгласна) съвсем закономерно си губят крайното -s (древно общославянско явление) и останалото -u дава -ъ на старобългарски. Това краесловно -ъ си губи гласежа в последствие (също общославянска черта, но по-късна): Brutus > Брутъ > Брут.

Хм, с -ius нещата ще да са малко по-заплетени. Родната дума „славей“ идва от праславянското *solvijь според Фасмер и е родствена на старопруския (сиреч един от балтийските езици) славей „solwis“.
Сега да вземем латинското Antonius и да го пославянчим:
Славянският не обича гласни една до друга и затова първо ще вмъкнем j: *Antonijus. Това вече прилича на старобългарската и-основа (като *solvijь > *slavijь > славии), особено като му махнем окончанието -s: *Antoniju. Краесловното u или просто е изпаднало, бидейки дава -ъ, или е минало през етапа *Antonijъ > *Antonijь > *Antonii > Антоний.

ПП Горното не се базира на кой знае какви познания и със сигурност не е напълно вярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вярно е!!!! и филологически нАучно издържано!!!

съществителните от латински пазят окончанието ус, не се сещам нито една латинска дума да завършва на ий. например тубус, статус, фокус...всички са ус. да не би да е от фамилните имена нещо, нали фамилиите са се наричали julii, claudii? но пък защо тогава личните имена също така се преобразуват?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Латинското окончание -ус се запазва при двусрични думи, които са по-нови заемки като статус.
Отпада при по-стари заемки, заемки през друг език, както и при имената (много от тях са ранни заемки - имена на светци и пр.) - например пулс, стил, ценз, Марк, Брут, Юст.
При думите с повече от две срички -us отпада - портик, сенат, легат, оцет, апарат, кандидат.
В български -ий (-и) може да се получи само от латинското -ius (или гръцкото -иос), а не просто от -us. Имената на фамилиите като Claudii не са нищо друго освен множествено число на имената (Claudius), все едно фамилията на Ивановците.
Тези имена са ранни заемки в български - имена на светци, владетели, също месеци (януари, юли). А защо е -ий, а не -иус, е разяснено по-горе от avataar.

Традицията със собствените имена датира от първите преводи на евангелски текстове на старобългарски. Това са както гръцки (Петър), така и латински имена (Павел) през гръцки. И така вече 11 века си караме по инерция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

верно бе, и съществителни имало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите