тва го гледам на витрината на един магазин на морето

как така "цени в български лева"? тея хора не им ли се е схванала ръката, кат са го писали, не са ли ги болели очите, кат са го гледали?

Толкова тъпа и жестока грешка. Мани

Не им се е схванала. Ти не си ли забелязал, че и на чужди езици изписват множественото число на "лев" като "leva". А не си ли го чувал членувано "левата"? Щото аз съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не пишеш дали надписът е бил на български или на чужд език. Ако е на български, съграсен съм -- не е надпис, а "надрис" :)

Ако е на чужд език, обаче, в повечето случаи "левове" се изписва "leva". Така е според стилистиките на английските вестници The Times, The Sunday Times, The Guardian, The Observer, The Financial Times, The Daily Mail, The Mail on Sunday, The Economist (и мн. мн. др.), но според употреби в немски и френки издания, явно не само там.

Което е в повече, много често единственото число на "лев" си остава "leva", по аналогия с румънската валута, която дори в България малцина наричат "леу" в ед. ч. -- "леи" върви на общо основание.

надрис беше.

ако беше надпис щях да отбележа изрично (на български беше)

я кажи за румънския, че не разбрах

Бройна форма на съществителните в мъжки род се оказва много сложно нещо.

Ама "левата"? Тва вече май само мангалски мозък може да го измисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Апропо, какви други левове има освен българските? Да няма вече и американски?

Уу-у, как се зарадвах, че ме питаш какво съм имал предвид за пустата румънска валута! От възторг току веднага да ти отговоря, ама чак сега ми идват час-два свободно време...

Еми, тая валута в ед. ч. се нарича "леу" (което е "лев", впрочем), а в мн. ч. -- "леи". Обаче, въпреки че сме на една ръка разстояние, 99% от българите не знаят единственото й число. Смятат, че е или "лея", или евентуално -- че остава непроменено и е "леи".

Та мисълта ми е -- по аналогия с малоизвестната Румъния, по света "лева" си върви като името на много известната българската валута, без някой да го е еня в ед. ч. ли е или в мн. ч.

Която мисъл се оказва ненужно е осенила кратуната ми, предвид туй, че пустият надпис си е бил "надрис" на български, нежели на друг език. (Във визираните от мен обстоятелства надрисът бе именно на чужд език и си викам, "бе не са сбъркали чак толкоз хората с тия лева вместо левове".)

Повече недей пита, че не ша сколасам да си разнищвам мислите...

Ситуацията е: счетоводители засичат нещо си в левове и във валута. "Толкова лева, толкова евро, аз засякох еврото, остава да проверим левата". Примерно. Не е точен цитат, но в подобна ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Което е в повече, много често единственото число на "лев" си остава "leva", по аналогия с румънската валута, която дори в България малцина наричат "леу" в ед. ч. -- "леи" върви на общо основание.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На английски лирата е "pound". Това пък е фунтът, който знаем от Алеко Константинов, и който се е ползвал у нас допреди стотина години. Равностойността му по СИ е къде 453 г или 16 унции. Толкоз тежало златото, с което била покривана английската валута. Ама мноо-о-ого отдавна! Днес точковата зена на златото е къде 500 долара на унция (тройунция и викат, `нам `що) -- 30 и кусур-кратна инфлация!

(Всъщност, златото е бивало и далеч по-скъпо. В момента се съвзема от разпродажбите на злато от швейцарската банка преди десетина години и последвалото му изгнание в световен мащаб. Де да купя днес, де утре -- така и ме подмина евтинията и сега ми е хак!)

Сега, на латински "фунт" е "libra". Оттам имаме английското съкращение на фунт -- lb, както и L-образния знак за "фунт стерлинг". За предполагане, с време изговарянето на "либра", особено на разпространените из Османската империя търговски езици гръцки и арменски е минало в "лирра", "лира". (А то може и в самите италски говори да е станало туй, знам ли!?) Оттам -- на арнавутски, "кучешкия" османски турски, български и прочее -- пак "лира".

Лирата стерлинг (pound sterling) -- официалното име на британската валута -- смесва златото с висококачествено, несмесено сребро ("стъъълинь силва"). Така е, защото в продължителни периоди и злато, и сребро обезпечавали валутата.

Та от "либра" на "лира"... Имаме интересен аналог с "драм" -- мярка за обем, често споменавана в българската литература, последно от Щастливеца, недълго след чиято кончина преди век минаваме на СИ.

Тоз "драм" всъщност е корупция на "диран", на турски изписвано "dirhan". Турско (е, по-скоро османско) слово, значещо пара с дадена стойност. Около един "шилинг", впрочем. На времето шилингът-диран бил нещо като "левче". Оттам кръчмарски възгласи като "я дай един драм ракия". Т`ва едно време цяла лира да имаш в джеба -- уу-у! голема работа! Все едно двайсетолевка, педесетолевка. А шилингът-драм -- къде левче, два, да има да дрънчи нещо в джоба за трамвая.

Думата умира в Турция и из бившите османски земи. Не и, обаче, из арабския свят. Днес куп арабски страни имат за валути именно "драмове" -- е, в некорумпиран вид, като "дирхани". Което би следвало да произнасяме "дираан", че и "дероон"...

Сетих се пак за лирата, че всъщност чаа-а-к до "децимализацията" през 1970 г. британците им беше по-лесно с шилинги да работят. Фабричен работник би се похвалил, че взема почти илядо боб на седмица. (В случая, бобът не е фасул, а шилинг.) Инженер или учител със същата заплата би се похвалил пък, че вземал педесе лири. А доктор или адвокат би вземал педесе гвинеи -- демек, по един шилинг башкъ на всяка лира. В сервиза ти искат сто боба, в бакалницата ти искат пет лири, в кабинета на доктора, обаче ти искат пет гвинеи. Бакшиш, демек, че чичо доктор учил с години, докат аз съм печелил по някой и друг боб седмично.

Та така с тая лира...