Как са се произнасяли еровете, ят и щ в старобългарския към 10 в.?
Единни ли са били застъпниците на праславянските (k)tj* и dj*(прощавайте , ако ги изписвам неграмотно) навсякъде в славянските говори в Източните и централните Балкани (землището на българските славяни) или е имало регионални вариации още тогава?

Редактирано от gioni на 22.05.07 21:36.

Еровете към 10 в. са се произнасяли или не в зависимост от позицията си, а тембърът им се е различавал в отделните диалекти. Еровете в слаба позиция се пропущат още в най-старите ни ръкописи. Тези в силна позиция около това време са започнали да преминават към о и е (ь-е е по-рано от ъ-о) предимно в западните ни говори. В ръкописите от източните области ь и особено ъ почти не се заместват с о и е, т.е. са пазили произношението си.

Ят се е произнасял като доста отворено е, близко до а, така че е бил среден звук между е и а. В глаголицата буквата за ят и я е една и съща, в гръцки се предава като еа, иа или а. Такова е било произношението му по всички български земи - от Югоизточна Албания до Черно море, което се вижда от топонимите.

Щ се е произнасяло като [шт] - заместването на Щ с ШТ е обичайно явление в ранните старобългарски ръкописи. Имало е идея, че щ може да е било [штш], защото за tj и dj се предполага междинна фаза на звучене като [штш] и [ждж]. Но понеже няма запазени примери за такова произношение, тази идея е отхвърлена.

Застъпването на праславянските *tj и *dj като щ и жд е единно за българските говори - като се започне от Южна Албания, Македония, Гърция, поречията на Южна Морава и Тимок. Това се изяснява пак от топонимите. В тези райони топоними, в които имаме други застъпници на *tj и *dj, са засвидетелствани много по-късно.
Единственото възможно отклонение от това правило са общо 5 (или 6) случая в ранните старобългарски паметници, в които вместо жд има з, например розьство вместо рождьство (1 път в Маринското евангелие и 3 пъти в Клоцовия сборник). Петият случай е невЬзество вм. невЬждьство, а шестият (съмнителен) е визжь вместо виждь. Тези случаи се обясняват с моравско влияние (например в Киевските листове, писани в Моравия, *tj и *dj са застъпени от ц и з). Промяната на щ и жд в някои български говори е настъпила векове по-късно.

Благодаря. Знам за засвидетелствани топоними в Гърция и Албания и в някои част на Македония от които става ясно, че славянското население там е произнасяло *tj и *dj, като шт и жд, както е в българския език. Можеш ли да ми дадеш примери със стари топоними от Егейска Македония на запад от Струма от които да е видно, че и там е било така за *tj, примерно от Солунско? Как ШТ пак се е върнало на ШЧ? Как в тимошко-моравските говори застъпниците са Ч и ДЖ, в СЗ Македония КЬ и ГЬ? Как и кога е станало това? Естествено развитие на говора, някакви влияния, нови славянски заселници, много ми е мътно... нямам обяснение.

Интересна е тая работа с шт и жд и как са се изменили в доста български говори. Причината е ясна - групите шт и жд, бидейки съставени от два звука с различно място на учленяване (при това вторият е експлозив!), са много по-трудни за произнасяне, изискват по-голямо усилие на говорните органи. Затова учленяването се е изтеглило още по-назад към ч/дж и кь/гь, които имат предимството да бъдат един-единствен звук. Доколкото зная, тази промяна е късна, май няма примери преди 15 в. (но тук си е казала думата и традицията на изписване).
За примери от Солунско най-добре е да се види у Селишчев, той е проучил подробно топонимите от грамоти и подобни документи. За ранни топоними може да се види също Фасмер (Славяните в Гърция). Спомням си, че имаше доста случаи и на щ (на -ище, напр. Зеленище, Зрънище), и на жд (Рожден, Граждани), но не искам да говоря наизуст.