|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Преведена ле е на БГ...
|
|
| Автор | SLR (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.02.07 10:27 |
|
|
- J.C. CATFORD : « A Practical Introduction to Phonetics », Oxford University Press, 1988.
Нещо не ми се вярва, но пък знае ли някой. Както и да е - книжката е "бонбон" и я препоръчвам на тези, които искат да се просветат, без да задълбават излишно във фонетиката - това което ми хареса тук е, че със всяка глава има упражнения за артикулиране. Отделно има схеми и кво ли още не...
| |
|
Тема
|
бау
[re: SLR]
|
|
| Автор | Aлykapд (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.02.07 16:09 |
|
|
Ти наистина ли си убеден/а, че само чрез упражнения за артикулация (без учител и без активно да слушаш въпросния език) може да се научи произношението на даден език?
Иначе ще погледна да я видя дали я няма в нашата библиотека тука, мерси за идеята
| |
|
|
|
Абсолютно, с упражненията по артикулация от тази книга (която съм чел на анг. и търся на бг. да я подаря на един приятел), известни познания по фонетика, и слушане с фонетична транскрипция ("UCLA phonetics" в Google) можеш да докараш доста странни и екзотични езици. Учител не ти трябва.
Мен фонетиката ме радва защото така получаваш реална, съзнателна представа какво става в устата ти като говориш... Все пак, правиш го всеки ден.
PEACE SLR
| |
|
Тема
|
 Re: бау
[re: S.L.R]
|
|
| Автор |
Aлykapд (ангелска жена) |
| Публикувано | 16.02.07 15:20 |
|
|
Май неточно си зададох въпроса. Да речем, за еднократно артикулиране на дума ще го докараш... това, което ми е любопитно е дали в нормална, свързана реч, в разговор на съответния език ще успееш да докараш същото прооизношение, като "неитив спиикъз"
Лично щото живея в Германия вече извествно количество години и не е като да не говоря на немски и не е и като да не поназнайвам малко фонетика и фонология нали... И полагам и усилия да произнасям думите правилно, но вярвай ми не се получва Отделно, че има звуци в немския - за които изобщо не чувам разликата в произношението - трите различни "е"та да речем
Докъм около шестия си месец бебетата все още имат спобност да дискриминират дори звуци, които не се срещат в майчиния им език (повече подробности - търси изследването на някой си Streeter 1976), но тази способност се губи някъде между шестия и дванайстия им месец, когато започват да се сензибилизират по отношения на майчиния език. Загубата на способността за дискриминация по отношение на фонемите изглежда да съвпада с момента
"[...]at which children begin to understrand meaningful speeh [...], to recognize the intonational contours that are typical for their own language [...], and to produce the particular sounds of their native language in their own prespeech babble [...]. In other words, children begin to inhibit perception of sounds that are not in their native language at the same point that they begin to understand and to produce sounds that are in their language" Bates et.a. 1992 S 79
Отделно, че според същия този Bates звуковата система на даден индивид - звуците, които може да продуцира - е завършена докъм 30тия месец и оттам насетне какво да си говорим
Нощем с белите коне в чужди сънища ще бягам
Сутрин с пламнали нозе пак добра до теб ще лягам
| |
|
|
|
Три ета?
Ми аз предлагам всички да се включим в темата с децата и Zo да я лепне отгоре та да го мъдрим и измъдряме и някой дет кат си направим децата да имаме идея кво да правим :-D
... No words ...
| |
|
|
|
тамън трички
е като в
1. Bett mittel vorn unrund
2. sаеt tief vorn unrund
3. Beet mittel vorn unrund
*на мястото на ае в sаеt имаш всъщност а-умлаут
Нощем с белите коне в чужди сънища ще бягам
Сутрин с пламнали нозе пак добра до теб ще лягам
| |
|
|
|
Между [bold]ae[/bold] и [bold]e[/bold] има голяма разлика във финландския, ама в немския не съм забелязал... Е двойното е си е двойно, нали затва са двe...
... No words ...
| |
|
|
|
e в Bett e като нашто е, ае е малко по друго, а "е" в Beet e много по друго. Френските пък 3 е-та са-това с осттрото ударение е нашто е, с обратното ударение е като немското в Beet, а е без ударение е равно на немското oe...-изобщо кеф отвсекъде.
И това си е нищо- в други езици има къде къде по еротични звуци....пардон екзотични
Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins
| |
|
Тема
|
това което върло ме
[re: Gospod****]
|
|
| Автор | Aлykapд (Нерегистриран) |
| Публикувано | 17.02.07 13:06 |
|
|
чуди е, за чий дявол са им в някой езици по найсе гласни - немски да речем: 17 монофтонга и 3 дифтонга (някои стигат дотам да му преписват и още 7 дифтонга) - когато в българския чудесно си се оправяме и с 6 (общо) и то в ударени срички, че в неударени се редуцират до 3
| |
|
|
|
Абе речникът ми няма произношение, та да ги чуя тия думи... Ама Beet е дълго е, нали? А по въпроса за a с умлаут май разликата не идва от там... тоест от буквата, не е ли въпрос на етимология и тяхни си разбирания дали ще е е или а с умлаут, а на общо усещане и диалект останалото?
... No words ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
