Ако въпросът е колко езика може да научи едновременно, аз лично не знам каква е границата, но логиката подсказва, че с увеличаване на бройката ще му бъде трудно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доколкото знам, със ранното учене на език има няколко игри. Първата, и доста важна, е че в първите годинки, детето си ситематизира фонематичния набор - тоест научава се да изолира от сигнала (звука, който чува) тези фонеми които ще са му нужни - иначе-казано фонемите които са смислоразличителни в езиците които чува. Например слушайки само френски, детето няма да схване (и по късно ще има проблеми да произведе) звука "х", който е съставен на българския, но липсва във фр. За сметка на това, дете слуащо само български, няма да усвои носовите гласни които са характерни за френския. Освен фонемите и рътъма на езика се усвоява рано, така че дете живяло във франция от 0 до 3 години, не би трябвало да има проблеми с произношението на френския (да гвори без акцент), дори и от 3 до 15 да живее другаде и чак на 15 да хване да го учи.
За тези работи, наскоро са се появили и неврологични бази които ги обясняват (ако не се лъжа майчиният/ите език(ци) се обработват някъде в лявото полукълбо докато чуждите в дясното). Не знам доколо тази информация е проверена но в момента се работи усилено по въпроса.
Абе от това трябжа да знаете, че докато са ви малко децата трябва да ишм се говори на максимум езици, колкото се може повече, просто мозъкът на бебето е устроен да възприема и е редно това да се екплоатира докато го има..
Български Френски и Англииски като за начало далеч не е лошо, общо имат сериозен фонематичен набор, англииски и български имат променливо ударение (ритъм). Френският има носовки... Ако към това се добави и арабски, ще е перфектно, така детето ще има представа за "задните" артикулации, разни там ларингални и фарингални истории дето на нас ни звучат всички като "х" - пък и арабския има много интересна морфология (заедно с иврит са двата езика използващи "консонантични бази" - от съгласни, между които се вкарват различни гласни за да се образуват различните думи). За да стане вече съвсем потенциален полиглот има и един друг много разпространен езиков феномен на който не е лошо да бъде изложено от рано, - това са така наречените "тонални" езици (китайски, виетнамски итн..) където смислоразличителен е тонът на гласната - една сричка "ма" може да бъде произнесена с няколко интонации и значи нещо различно (маа, мАА, мАа, и маА....).
Аз като (ако) си направя детенце сигурно ще го разбия от фонеми, дано не започне да заеква :) :) :) :)
Да отговоря все пак на въпроса ти: Да - и двата езика ще са му "майчини"... Успех

англоговоряща (силно казано, САЩ, Манхатан :) по скоро спанглиш )
ами само аз и едни съседи българи понякога. А жената е научила стотина БГ думи, и ги ползва тях, като и говори
дано се научи, че срамота :)

Човек може да се научи да говори и 20 езика ако иска. Критерия за научен език е единствен - да си способен да мислиш на дадения език. Аз имам два майчини езика - бг и руски. От малък в училище уча английски, но все нещо не ми достигаше.
Но поради друга причина започнах да уча чешки. Тъй като е славянски, успях да го науча за 2 години свободно да го говоря. Той респективно ми отвори очите към езиците като цяло. Един вид осъзнах какво е това да учиш език, какво е това да знаеш език и най-важното - как да го научиш! А от друга страна в днешния свят закъде си без поне 2 западни езика?? Затова се захванах и с немския и скоро ще мога да мисля и на него....Хора, всичко е до мотивацията...Допреди години си мислех че дори английски няма да се науча да говоря, а скоро ще говоря 5ти език свободно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Български, френски, арабски и китайски... хмм, доста ще трябва да се постараем :-D
И то ако си направим повечко деца еха...
Ама то това си е сериозна работа, важно е да се знае какво ще стане с тва дете, щото така да му говорим на разни езици и да не знаем как ще му се отрази...
Пък и да решаваме отпреди да се е родило че ще става полиглот...
И дали ще проговори докато дойде времето да го пращаме на училище :-D

... No words ...

И какъв е твоят опит с ученето на езиците?

... No words ...

Както споменах, най-важното са мотивацията и причините, които са те накарали да започнеш да гледаш на езиците като на хоби. Но ако трябва да кажа нещо конкретно, ок. На първо място трябва да отделяш време за всичко -граматика, слушане, говорене, писане. Всичко само по себе си е много важно. Стигнал съм до извода, че наблягайки на един или два от компомнентите(в повечето случаи класическото учене на езика е граматика и писане), човек стига до "кривата круша". Също толкова важни са и слушането и възпроизвеждането на тези непознати за нас словосъчетания. Само повтарянето след касета може да те направи възприемчив. Устата ти, езика ти, устните ти - те трябва да са упражнили всичко и то стараейки се максимално да следват инструкциите за произношението на всяка гласна и съгласна. Връзките между думите, как те следват една след друга, как се преливат една в друга, коя след коя може да се каже, коя след коя не може да се каже....На това всичко, мозъка може да се да се научи и то да го прави автоматично, но само чрез слушане и възпроизвеждане.

Вместо музика по улиците с дискмена слушам език. Вместо да гледам някакви тъпотии по телевизията си тегля филми на дадения език и ги гледам и слушам многократно. Това адски помага. Особенно ако има и субтитри на същия език. Тогава мозъка най-лесно възприема езика, защото го асимилира чрез сцените. Тук един вид информацията се възприема и от очите, а това е много важно!! И когато ги гледате 40-50 пъти, вие знаете дадения герой как реагира в дадена ситуация, какво точно казва в нея, какви мимики използва и в същото време точно какви думи използва. И когато вие изпаднете в подобна ситуация с чужденци и знаете езика им, тогава започвате да говорите естествено, защото сте сигурни в това което казвате, именно защото тези сцени са ви се набили до такава степен в главата, че мозъка директно, дори без вие да искате ще използва. И то с необходимите мимики, жестове, интонации......

Но само по себе си - нищо от това използвано самостоятелно, няма да те научи на езика така, както трябва. На всичко трябва да отделите достатъчно време и тогава един език може да се научи да се говори свободно ако се започне от А и Б за 2 години.

Аз пък най-много съм научил от музиката... Щото непрекъснато слушам музика, и то просто едно парче на който и да е език ако те кефи няма как да не ти се набие в главата, достатъчно е да прочетеш един или два пъти текста докато го слушаш... ся без проблем мога да ти запея на финландски или японски, без да знам почти нито една дума... И мисля че добре се справям с произношението ;-)
За филмите и аз преди ги гледах със субтитри на съответния език, ама ме посъветваха да престана да го правя ако искам да се науча да разбирам и престанах... ся ги гледам без субтитри пък каквото разбера тва е...
Ама 50 пъти един филм нещо... :-D Не бе аз си ги гледам по веднъж, после следващият ;-)

... No words ...

Ми не знам... мисля си че е и до езика все пак. С няколко индоевропейски нямах никакъв проблем, обаче на баския запецнах и няма мърдане. А пък и с годините човек все по-бавно учи (казват, че до 7-годишна възраст един човек може да научи език на ниво матерен, макар че и тук лингвистите спорят)