Интересуват не няколко неща ,които се отнасят по-скоро до всички славянски езици:
1.Звукът "Ъ"!Кога и къде за първи път се появява,само при интерпретация на големия юс от стаобългарски ли е и ако е така,как е звучал този звук(дали пак ъ) в старобългарския,как звучи по останалите славянски езици и коя би била най-правилната му интерпретация(примерно имайки предвид праславянски или праиндоевропейски варианти на думи с голам юс)?
Интересно е че при Сръбския(това ме интересува най-вече) на местата,където в българския се пише ъ там е пише "у"(муж,пут),или се пропуска(црна,србска), а в някои думи и "а"(када,ташта)
2.В сръбския-дАн,седАм,осАм и т.н.Това диалектно ли се е получило така,или в българския "е"-то е неправилното в сравнение с старославянски например.
3. В 2л.мн.ч.-Ср.-мо(ми смо),Бг-ме(ние сме)-кое е по-правилно
4.Как се пресъздават големия и малкия юс в сръбския и останалите славянски езици
5.Ако някой се сеща за други прилики и разлики между "Събохъватския" и Българския за които може да напише нека го направи в тази тема

Редактирано от kacev на 24.10.06 14:56.

1.Звукът "Ъ"!Кога и къде за първи път се появява,само при интерпретация на големия юс от стаобългарски ли е и ако е така,как е звучал този звук(дали пак ъ) в старобългарския,как звучи по останалите славянски езици и коя би била най-правилната му интерпретация(примерно имайки предвид праславянски или праиндоевропейски варианти на думи с голам юс)?


Като начало забравете за връзката на звука "Ъ" и големия юс. Звукът "Ъ" си го е имало в старославянски (и праславянски), наред със звук "Ь". (За тези два звука в кирилската азбука са били предвидени и тези две букви.) "Ъ" и "Ь" са били ново "небрежно" произношение на старите кратки праиндоевропейски гласни "У" и "И". Защо небрежно? Първо, защото при прехода от праиндоевропейски към старославянски устните престанали да участват в произношението на тези гласни, при което те се променили качествено. И второ, защото "Ъ" и "Ь" били твърде кратки и впоследствие изчезнали в слабите си позиции. Този процес - изчезването на "Ъ" и "Ь" в слабите им позиции, се е случил във всички славянски езици, но той е бил съпътстван и от процес на промяна на "Ъ" и "Ь" в силните им позиции.

Е, процесът на промяна на "Ъ" и "Ь" в силните им позиции е различен в отделните славянски езици. В български звукът "Ъ" запазва качеството си, а звукът "Ь" преминава в "Е" (ден), понякога в "Ъ" (лъв) или в "ЙЪ". В сръбски вероятно много отдавна "Ь" преминало в "Ъ", а после звукът "Ъ" преминал в "А" (дан-ден). В руски "Ъ" преминало в "О", а "Ь" - в "Е". В полски и чешки "Ъ" и "Ь" преминали в "Е". Разбира се, имат се пред вид тези звуци в силна позиция - в слаба позиция те навсякъде отпаднали.

Пример: Старославянски/старобългарски "дьньсь". Ако ударението е на втората гласна, както е в източно-български, само тази гласна е в силна позиция и се получава "днес". Ако пък ударението е на първата гласна, както е в западно-български и сръбски, само третата гласна е в слаба позиция и се получава "денес" (български) или "данас" (сръбски).

Дотук стана дума за старославянските "ерови" гласни "Ъ" и "Ь". После може би ще стане дума и за юсовете.


Интересно е че при Сръбския(това ме интересува най-вече) на местата,където в българския се пише ъ там е пише "у"(муж,пут),или се пропуска(црна,србска), а в някои думи и "а"(када,ташта)

Тук има два въпроса: за юсовете и за сричкотворните съгласни.

За юсовете ще стане дума при въпрос 4.

Предполага се, че в праиндоевропейския език имало сричкотворни съгласни - понякога съгласните "Р", "Л", "М", "Н" можели да образуват сричка без друга допълнителна огласовка.

Сега в чешкия език се срещат сричкотворни "Р" и "Л", а в сръбски - сричкотворно "Р". От друга страна, в руски и източно-български няма сричкотворни съгласни и вероятно никога в историята им на славянски езици не е имало. Значи става дума за много старо различие между славянските диалекти - западните диалекти имали сричкотворни съгласни, а източните нямали. Затова ние казваме "сръбски", руснаците "сербский", а сърбите - "српски". Сричкотворни "Р" и "Л" могат да се срещнат и в някои западно-български диалекти.


2.В сръбския-дАн,седАм,осАм и т.н.Това диалектно ли се е получило така,или в българския "е"-то е неправилното в сравнение с старославянски например.


Вече бе отговорено. На тези места в старославянски имало "Ь", което в български преминало в "Е", а в сръбски - в "А".


3. В 2л.мн.ч.-Ср.-мо(ми смо),Бг-ме(ние сме)-кое е по-правилно


Как кое е правилно? Всяко нещо си е правилно за съответния език. В случая вероятно става дума за много старо различие между славянските диалекти. Пра-старото окончание било "-МЪ", което затруднявало диференцияцията, понеже станало омонимично, и било заместено по различен начин в отделните старославянски диалекти.



4.Как се пресъздават големия и малкия юс в сръбския и останалите славянски езици


Юсовете (големият и малкият) като отделни гласни звуци са запазени в съвременния полски език и вероятно в старославянски (старобългарски) се произнасяли така, както и сега звучат в полски. В съвременния български малкият юс навсякъде преминал в "Е" (т.е. загубил носовия си призвук), а големият юс се изменил по твърде различен начин в отделните български диалекти. В котленско-еленския диалект, стоящ в основата на българския книжовен език, големият юс преминал в "Ъ" (запазената старославянска ерова гласна). В други български диалекти големият юс преминал в "А" или в "У".

Юсовете имат сходна съдба в руски и сръбски - много много отдавна големият юс там преминал в "У", а малкият в "Е" (в сръбски) и в "Я" (в руски). Това е причината в сръбски и руски да имаме "муж" (източно-български "мъж", полски и старославянски "монж").


5.Ако някой се сеща за други прилики и разлики между "Събохъватския" и Българския за които може да напише нека го направи в тази тема


И приликите, и разликите между българския и сръбско-хърватския са прилики и разлики между два славянски езика.

Особеното в случая е, че до началото на 19-ти век имало "езиков континуум" (непрекъсната езикова среда) в района на разпространение на българския и сръбско-хърватския език. Това означава например, че по линията от Лозенград до Любляна всяко село разбирало говора на съседните села. Разликите се натрупвали с разстоянието. Не било ясно и нямало как да е ясно къде е границата между български и сръбски например.Това било естественото състояние, докато се появили националните езици със свои определени норми и правила. Тогава вече териториалните диалекти били заместени от (регионални варианти на) националните езици.

Впрочем, в по-далечното минало езиков континум е съществувал в "цялото славянско море", но после унгарският и румънският език създали "плитководие и сухоземни острови в това море". По такъв начин, континуумът между български и полски, например, "изсъхнал" много отдавна (около 15-то век), докато континуумът между български и сръбски съществувал до 19-ти век (до нормираните бационални езици).

Благодаря за изчерпателната информация!Само искам да попитам още в праславянския как ТОЧНО са се произнасяли звуците,обозначени с "ъ" и"ь".Става въпрос че явно в прабългарския "ъ" е имала днешното звучене,но също така се знае че старобългарския който е познат днес по писмени паметници е формиран възоснова на солунския южнославянски диалект,където "дь" преминава в "жд",а "ть" в "щ",за разлика от всички останали славянски тогава диалекти.Та въпроса ми е дали в праславянския това "небрежно произношение на гласната "у"" е звучало точно по начина по който звучи сега в българския или това е интерпретация само на славянските племена живеещи около Солун?И другият въпрос е как точно е звучал "ь",тоест как е звучал на праславянски "львъ"?

"Дь" е преминало в "жд", но "ть" е преминало в "шч', а не в ''шт''.

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Звукът "Ъ" си го е имало в старославянски (и праславянски), наред със звук "Ь".

Много ме вълнува въпроса как са се произнасяли в старославянски и в старобългарски?
Отдавна някъде бях чел, че Ъ в старобългарски се е произнасяло като нещо средно между О и У, а Ь като нещо средно между Е и И. Това може ли да е вярно или е сигурно, че не е?

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

да, затова в старобългарския имаме йотация от от типа:

СК+ j = ШТ

например умалителното от ДЬСКА в старобългарската книжовна норма е ДЬШТИЦА, което, предполагам, не е звучало по-различно от съвременното българско дъсчица [дъшчица]. това ме навежда на мисълта, че изписването ШТ, поне в егейския район, е имало звуковата стойност на [шч] и в съвременния български само правописът е нормализиран в съответствие с изходното дъСка.

а думата ДЬСКА, ако наистина не ме лъже паметта, че се пишеше на старобългарски с Ь, ме навежда към едно допълнително уточнение в чудесните обяснения за развоя на еровете на г-н Тамарин: малкият ер в слаба позиция не е изчезвал, ако това би довело до натрупване на прекалено много съгласни ("дска"), а се е изравнявал с големия ер.

Над пропастью весны собрались сны и ранние глотки большой тоски

Много интересна тема! На мен иначе винаги са ми били интересни думите, които са заимствани в българския от сръбския и обратното, но за съжаление никога не съм успявал да намеря достатъчно по въпроса. Сещам се сега само за няколко такива, който знае повече за тях е добре дошъл да сподели :
- измишльотина - тази дума я има само в нашите два езика, в никой друг славянски я няма, а звучи доста сръбскИ.
- камоли - също не съм я срещал в други славянски езици освен сърбохърватския и българския.