Един поляк наскоро ми каза, че според него словашкия бил нещо средно между чешки и полски? Има ли нещо вярно в това? Мислите ли също така, че ако източно-моравски говори бяха основа на литературен език, сега щеше да съществува единен стандартизиран чехословашки език? Този въпрос пък го задавам защото според мене няма логична причина чешки и словашки да се обособят като два отделни езика (литературни), а точно това се е случило!

Редактирано от gioni на 08.09.06 20:34.

Този въпрос пък го задавам защото според мене няма логична причина чешки и словашки да се обособят като два отделни езика (литературни), а точно това се е случило!

Защо?

да ке да ке ама неке

Ами едните са православни, а другите - католици; излиза малко като сърби и хървати.
Иначе за словашкия казват, че бил ключът към славянските езици. Затова твърдят, че един чужденец, който иска да се занимава със славянски езици, е най-добре да започне именно със словашки, поради средищното му положение между тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откъде накъде един език?! Южнославянските елементи от Средна Словакия какво ще ги правим и да - полското влияние в източната част, също.

Словаците са също толкова католици, колкото и чехите. Леките културни различия са в следствие от това, че чехите (бохемците и моравците) са били векове част от немския свят, а словаците от унгарския.
Що се отнася до диалектите съм попрочел, че рязка граница между чешки диалекти и словашки диалекти няма. Нещо повече - диалектите в Източна Моравия и Западна Словакия се преливат и са много сходни по между си, даже непосредствено по политическата граница - идентични. Двата езика(стандарта) са абсолютно разбираеми взаимно, дори повече от български с македонски стандарт.
Имало е опити за противопоставянето на моравски и чешки, т.е. освен чешки и словашки да се утвърди и трети стандарт (а от там и идентичност, които от време на време възкръсват).

Да де западнословашките диалекти са много близки до чешките, така както източнословашките до полските, а централнословашките до южнославянските, как от тези близости произтича изводът, че чешкият и словашкият са един език - не знам... А за моравските истории - да прав си, но каква е връзката между щетенията за моравски език и "идентичността" между ч и сл. пак не разбирам...

Аз словашки разбирам без особени усилия, а от полски и чешки думичка не схващам. Словашкият ми се струва по-близък до словенски и сръбски, т. е. южнославянски.

Южнославянските елементи в централнословашкия са силно преувеличени като явление. Гледах един паралелен надпис на чешки и словашки и открих от между 30-40 думи, съществени разлики в три-четири, две от които откровени чуждици в славянското пространство. Един литературен стандарт не може да угоди на всички диалекти, но и пет литературни стандарта да имаше в чехословашкото или българското езиково пространство пак щеше да е същото. Зададох този въпрос в контекста на тезата , че езикът (стандарта) е диалект с армия и полиция. Какво ли би станало, ако в Чехословакия, която до 1968г. е била унитарна, а не федерална държава беше направена езикова реформа чрез която най-силно да бяха застъпени в нормата диалектите между Братислава и Бърно, вместо тези около Прага. То и официално чешкият тогава се е наричал чехословашки и е бил единствения официален език. В случая, обаче някои дребни културни различия и исторически наслоявания караха хората да се самоопределят като чехи или словаци от векове. От там след като са чехи или словаци, а не чехословаци, беше неуместно търсенето на компромисен стандарт. Ето пример за това, че съзнанието за различна идентичност е възпрепятствало изграждането на единен езиков стандарт. При преброяването през 1991г., в еуфорията от демокрацията, около 1 300 000 души от хората в Чехия са се самоопределили като моравци и че говорят на моравски език, сега така се определят само около 300 хил. души. Ами ако Чехословакия беше съставена от 3 а не 2 републики, сега щеше да ми обясняваш как например моравския не може да бъде нито чешки, нито словашки.