Здравейте! С приятели сме в село Добърско, Разложко. Поподнахме на книга от местен автор с майтапчийски истории. Майтапът обаче не е най-важното нещо в нашия случай. Озадачаващи са следните роднински думи:
Батнаа има туне. - Кумата има бебе.
Значи:
батнаа или батинаа - кума, кръстница
туне - бебе
нана - обръщение към леля, която не е кръвна родственица
Имате ли идея за аналози в други български диалекти?

Барай ги аналогиите у шиптарско. Много албанци християни са били асимилирани я от гърци, я от българи, я от сърби...

Ами точно шиптарски братя тук май никога не е имало. Имало е гурбетчии към беломорието, но не и към адриатиката.
Поздрави!

Албанци е имало по целите балкани. Понеже не са имали собствена държава, те са се движили свободно в териториите на държавата която ги е владеела. Освен тва техните диалекти се различават значимо, достигащо до неразбиране. Изобщо не отхвърляй албанското влияние имайки предвид Динарския ген по македонските предели.

Как не е имало? Арнаути (било като турски заптии, било като наемници на някой местен големец), е имало навсякъде.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Чакай, че се сетих нещо...

Преди време чух за първи път албански фолклор. Мелодиката беше идентична с многогласното мъжко пеене в македонския край. Имаше само една разлика- езика...

Според мен в този регион гръцко и сръбско влияние почти няма или ако има е от по-ново време. Обаче албанско и влашко има от древността. Ако албанската връзка не те удовлетворява, пробвай с влашката то ест аромънската то ест цинцарската. Мисля, че спецификата на диалектите и фолклора в региона се дължи главно на дейното участие на шиптърите и власите. Талев докосва тази тематика!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за идеите! Ето тук малко история на селото. Местните търговци купували и препродавали памук еди-къде си и в БОСНА.

http://www.dobarsko.org/Bg/History.htm

Думата за кума "батнаа/батинаа" е възможно да е свързана с "бай/бат/бате/".
Поздрави!

Нана- леля

Чувал съм сицилианците, а предполагам, че и в останалите части на италия да казват "нона" за баба, но тогава защо "нана" да е леля в смисъл на чужда жена. Освен тва да е някаква трансформация на думата във б(в)улгаризирания латински, тоест цинцарския. Иначе за кумата/батинаа мисля че си прав. Бебето обаче е мистерия за мен...

Що се отнася за Босна. Според мен в Босна, Сърбия и Хърватия са имали силно Български влияние в средните векове.

Няня - при руснаците - дойка, леля /но не кръвната тьотя - леля/; мексиканците си наричат бабите - нана... Току-що научих, че туне/дуне за бебе се е употребявало и в с. Сарая - Пазарджишко. Дали пък това има общо с дуня /дюня на турски/ - свят, вселена, мир /при нас по-скоро със значение - "хора/та"? Да се мисли за бебето като за Бог при нас има традиция. Ще ви цитирам част от мое собствено теренно проучване във връзка със "защита" на бебета и малки деца от "зли сили". Произхожда от разградско:
"От баба си Марийка, която почина през 2004 г. съм чувала, че тяхната акушерка, която е бабувала в Пороище в средата на ХХ век е казвала при раждане :"Хайде, Боже, хайде, Боже". После веднъж баща ми като бебе безмалко да се удави в коритото и тая баба Величковица (акушерката на селото), дошла, хванала бебето, казала "Хайде, Боже" и баща ми изплюл водата и оживял. После чух как баба Марийка веднъж на моето бебе му говореше, сочеше му през прозореца и му казваше :"Виж светло, Боже". И когато една непозната жена на улицата (българка, бабичка) веднъж надникна в количката на Еричка и също я нарече "Боже", запозодрях, че може в българския бит да е нормално към малко бебе да се обръщаш с думата "Боже". Но не съм чела никъде такова нещо..."

Поздрави!

А тук открих и нещо на руски, но ми трябва малко помощ за точен превод. Става въпрос за "Туне приясте, туне дадите. Матф. X. 8"!!!

http://www.stsl.ru/lib/book13/chap190.htm

Благодарско!