Това, казаха ми, била новата мода в учебните програми. Е ли някой или има ли някой дете в средните класове да потвърди или отрече тая двайсе-и-четири-часовизация на езика ни?

... и всяка възраст, класа, пол, занятье взимаше участие в това предприятие ...

По наше време не му ли викаха сегашно историческо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато кандидатствах след 7-ми клас в далечната 1993-та, си ги пишехме точно в това време.

To ensure ongoing quality of service, your death may be monitored for training purposes.

И до ден днешен може да си му викаме така. За времената - Бояджиев, Куцаров, Пенчев (ако ви трябва учебник).

Дръж се естествено!

Сегашното ,,историческо'' е за всеизвестни истини, не за преразказ на нещо произволно, като например споделена случка от приятел. За преразказа си има специално преразказно наклонение, ма то пък иска минало време. Другото е изпростяване на езика, все едно говориш чужд език и знаеш само сегашно време...

Примери :
сег. ист. ,,През 1939 Германия напада Полша и с това слага началото на ВСВ.''

преразказ:
- преразказно наклонение: ,,Той ми каза, че е отишъл там, но теб те е нямало.''
- сегашно време ,,Той ми казва, че отива там и тебе те няма''.

... и всяка възраст, класа, пол, занятье взимаше участие в това предприятие ...

Много често учебните тренировъчни задачи са тъпи. Но как да вкара в работа преподавателят цялото формообразуване на несвършените глаголи в сегашно време? Сигурно затова е дал такава задача. Те му викат даже "сегашен план", щото то пък не може да мине без бъдеще и сегашно резултативно (сиреч минало неопределено).

Изобщо - преразказ след 9-10 годинки ми се струва... излишно. Научи децата да РАЗКАЗВАТ, да изразяват себе си, своите мисли, своите мнения, своите впечатления. А преразказите ги дресират за после: зубрене, възпроизвеждане, зубрене, възпроизвеждане. А други познавателни процедури - йок! Не се тренират, щото не се толерират... Частно мнение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, де, не е "историческо". Но нещо в смисъл: Иван казва на Драган, че ще набие Петър. Драган отговаря, че е ходил там и Петър вече го е нямало, иначе е щял лично той да го набие. Като разбират, че Петър се е скрил, те се отказват да го бият.
Горе-долу по такъв начин се дават съкрането например сюжетите на опери и пиеси, мисля.
Не казвам, че е по-добре от онова специалното наклонение, но не е нещо необичайно.

Напротив, по-добре е от онова специалното наклонение (дето сума ти граматик пише, че май не е баш наклонение) - преизказното.
По-добре е, защото преизказването - освен всичко друго - ясно декларира дистанцираност на говорещия\пишещия от истинността на казваното.
Когато си 100% сигурен, не иде да преизказваш. Има и други неща - известна "епичност" на разказа и пр.
Та по-добре е динамичен разказ да е в сегашен план: сегашно, сегашно резултативно, бъдеще... И така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, преизказното ти дава готова дистанцираност. Но като ви чета вас двамата май е по-добре съвсем да изпростее езика ни, защо да се мъчат хората с разкази, преразкази, описания и прочие формални задачи: само сегашно време, а след време - само инфинитиф и гюбеци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, ако това те засяга, но искам да ти кажа, че богатството на езиковата култура е именно в това, да уцелиш (ако не умееш да ги избереш осъзнато) ТОЧНИТЕ изразни средства за точната комуникативна цел.
Изводът, който си правиш, може да ти е много прилягащ на ЯРОСТславието, но не МОЖЕ да бъде направен от написаното от двамата ти събеседници. Нещо май не ни (или поне не ме) разбираш.
А направения от теб извод си го припиши на вестниците, списанията, нередактираните книги, парламентарните дебати и пр., които четем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите