Транслитерация- шедьовър на БАН / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

(без претенции за точност и изчерпателност)

Българския е сравнително лесен език от фонетична гледна точка. Особените звуци, които ги няма в стандартната латиница са малко: Ж, Ч, Ш, Ъ. Освеен това има разнобой в предаването на Й и Ц.
Щ, Я и Ю са букви за комбинация от 2 звука.
(В сравнение с дуги езици, па даже и старобългарския, това си е направо песен)

Чавките са изобретени от чехите по времето на Ян Хус. Използват се от чехи, словаци, хървати, словенци, поляци, лужижки сърби, сърби, македонци, латвийци, литовци, финландци.
Полския има и комбинации cz i sz за Ч и Ш, но използва и същите букви с чавки (по точно ударения) за ЧЬ и ШЬ (каквито звуци ние нямаме).

Унгарското писане няма нищо общо с никое от избоените.

Румънския правопис е правен по подобие на италианския. Ц и Ч се предават с варианти на Т и С със запетайки отдолу, за да остане връзката с латинския.
Ш е S със запетайка.
Ъ се пише като А или И с покрив отгоре.

Албански: Език, който няма близки роднини, писането му също изглежда странно. Х май означаваше ДЖ, С със запетайка - Ч, Sh - Ш.

Турски- С - ДЖ (турска измишльотина), С със запетайка- Ч, S със запетайка- Ш (румънско-албанско). Ъ- I без точка (още едно турско изобретение).

Гърция, Русия- подобно на нас-стари навици в неписането на латиница и никакво устройство по въпроса.

Вижда се, че сродните културно и езиково източноевропейски народи (славо- и балтоговорещи) използват визуално сходни системи (леко доизкилиферчени в полски заради сложните им звуци). Унгарския, който няма нищо общо с горните, си има и напълно различна система за писане. Народите, които разработват тепърва латиница, се включват към групите, където принадлежат (сърби, хървати, словенци, сорби, балтийци - към славянските, румънците- към романските). Албанския следва унгарския и като екзотичен език разработва екзотична азбука.
Турския създава латиница from sctarch и си измисля някои странни букви, но има шансове сродните му азиатски езици да се присъединят към него.

Логичното място на българския е в славянската група. Балканската му черта е звука Ъ, за който вече има буква в румънския (вероятно и звука е общ от дакомизийския ни субстрат). Така мозайката се намества.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...