Откъде се пръква тази дума в българския език със значението "забава"? Привидно двете нямат нищо общо, следователно историята трябва да е особено конкретна и интересна.

Не знам, но думата е славянска, има я във всички славянски езици.

Аз я чух за първи път в една серия на "Синьо Лято" някъде през 80-те :-)))

Hotel Costes 7 - Only Child - Addicted

Aaaa, "Синьо Лято", яко, яко...

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

.. ako stava vypros q ima i vyv Angliiski i Frenski, taka che maj ne e sys slavqnski proizhod

Мда, и думата компютър я има във всички славянски.
Май съм чувала, че по времето на купонната система хората се събирали в дните, когато получавали срещу купоните си храна и пиене и от там идва "купон".

Да, и аз съм чувала точно това обяснение. :)

Всеки дава по някой купон и...

И как е на английски и френски думата?

coupon

от фр. couper - режа, откъсвам

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

1822, "certificate of interest due on a bond" (which could be cut from the bond and presented for payment), from Fr. coupon, from Old Fr. coupon "piece cut off," from couper "to cut," from coup "a blow." Meaning widened to "discount ticket" 1860s by British travel agent Thomas Cook. The specific advertising sense is from 1906.


купон - куп от куп-увам

от старобългарски коупити

а коли имоут коупити татарскїи товар, оу сочаве илї шолкь, илї перець, илї камхи ... а они абы платили от гривны 3 гроши (Сучава, 1456)

ку́пля,

Near etymology: укр. ку́пля́, ст.-слав. коупл& - няма как да го напиша последния знак


Ближайшая этимология: куплюґ, укр. купиґти, блр. купiґць, ст.-слав. коуплЂ, коупити ўgor¦zein (Супр.), болг. куґпя, сербохорв. куґпити, ку?пи?м, словен. kuґpiti, чеш. koupiti, слвц. kuґрit', польск. kupicґ, kupie§, в.-луж. kupicґ, н.-луж. kupisґ. Отсюда купеґц, куґпля.

Дальнейшая этимология: Заимств. из гот. kаuрЎn "промышлять торговлей" или из *kaupjan; ср. др.-англ. суґраn. Из этого же источника происходит др.-прусск. kѓupiskan вин. ж. "торговля", фин. kаuрра "mercatura". Герм. слова заимств. из лат. саuрЎ "лавочник, трактирщик"; см. Бернекер 1, 647; Траутман, ВSW 123; Клюге-ГеЁтце 291; Уленбек, AfslPh 15, 488; Кипарский 204 (с литер.). Сомнения на этот счет высказаны Ягичем (AfslPh 23, 536), а также Младеновым (СбНУ 25, 69), однако их сомнения неосновательны, по- скольку родство лат. и слав. слов абсолютно невероятно, вопреки Младенову (там же).


според мен това си е индоевропейски корен

и все пак думата е славянска, заемката дори и да е такава не е нова

Мисли преди да говориш
най-малкото на всеки чал три реда на СтБ му е ясно............