В българския език е възприет принципът за предаване на чуждите собствени имена по начин, който е максимално близък до тяхното произнасяне в чуждия език. Само че има две съществени изключения - старогръцки и латински. И в двата случая са отрязани окончанията на имената, като в някои родове/склонения са прибавени български. Например Julius е станало Юлий, а пък Marcus - Марк. С гръцкия ми е по-сложно да дам примери, най-вече защото не знам как се изписват имената на латиница, но и там положението е същото - Сократ, Херодот, Аристофан. С женските имена също има достатъчно примери, само дето не мога да се сетя нито един по-известен - но Деметра, Персефона, Атина са достатъчни.
И докато за старогръцките има някакво обяснение - все пак гръцкото влияние се простира през цялата ни история, - то защо са решили да побългаряват и латинските имена? За толкова ли неуки са били смятани читателите през 19. век, когато, предполагам, са навлезли тези имена у нас, че да не могат да възприемат име, което не звучи по български?
Пиша всичко това, защото с латинските имена има един проблем. Какво правим с латинизираните имена, така популярни в Европа през средните векове и Ренесанса? Например как да обясним на български, че Mikolaj Kopernik (Миколай Коперник) е латинизирал името си на Nicolaus Copernicus - което по традиция също е Николай Коперник? Или пък подобният Bartolomeo Eustachi -> Eustachius. И пак тези са известни личности, там можем да караме с възприетите им имена. А когато имаме не толкова известни хора, от къде на къде ще си измисляме побългарен вариант - например Jacobus Sylvius след побългаряване би станало "Якоб Силвий", твърде неуместно според мен.
И така, откъде е дошло побългаряването? Защо е възприето? И защо не само на старогръцки, но и на латински имена?

не знам дали е официално (май не), но при Ренесансовите и новолатинските изкуствено архаизирани имена е възможно да се запази окончанието -ус, за да се подчертае стилизираността им.

сигурен съм, че в Стандарта за транскрипция на гръцки и латински имена това го няма, но пък ми го е казвал специалист по Ренесансова latinitas.

е, за много популярни имена като Еразъм Ротердамски едва ли може да важи, но нищо не пречи да напишеш например, че първото му име е било Дезидериус (а не Дезидерий, защото такова латинско име май няма).

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...