Много често се замислям, когато говоря, по колко начина може да бъде казано нещо и колко от думите могат да бъдат заместени с други думи. Това ме провокора от факта, че филолозите смятат английския за ненадминат по отношение на лексика - имали над един милион думи. Това според мен е малко вероятно, а ако е така, звучи много отчайващо за опитващите се да го научат много добре. От друга страна нашият език е невероятно богат на глаголи, изразяващи едно и също действие в различна степен на извършване. Специфична и уникална характеристика на българския(филолозите да ме поправят ако греша), е наличието на разказно време за невидени действия и липсата на инфинитив. Когато говоря и слушам английски обаче, се отчайвам, заради хилядите им начини да кажат нещо и то в крайна сметка да излезе граматически и лексикално правилно. Дали не се дължи на слабата инфлективност на английския, за разлика от българския. Често срещам изказвания в полза на руския като най-богат и едва ли не майка на всички славянски езици. За последното знам че не е така - нали старобългарски = църковнославянски , които е родоначалник на останалите такива. А руската лексика не е ли 100% покриваема с български думи? Не са ли двата езика еднакво богати или нашият е изостанал в лексикално отношение вследствие на игото и е изпростял малко заради него? От друга страна знаем, че българският е най-еволюиралия славянски език и единствен по рода си такъв без падежна система (ако не броим т.нар. македонски). Би ми било много интересно да разбера мнението на филолози за тази изненадваща еволюция на езика ни , за обема на лексиката му, за също така изненадващата му близост с руския, въпреки огромното време от тяхната разлъка. Как си обяснявате факта за странното неславянско твърдо звучене на българския? Много въпроси Предварително се извинявам за евентуални неточности - не се занимавам професионално с езици, така че поправяйте смело

Често срещам изказвания в полза на руския като най-богат и едва ли не майка на всички славянски езици

чиста проба политика

такива впрочем са и всички изказвания кой език бил по-по-най-богат...

понятието "богат" език отсъства от сериозната лингвистика. абе бяха правени някакви социолингвистични изследвания навремето, но това е друга тема - там ставаше въпрос за сравнение на нивата в един език, а не на различни езици.

всеки език отразява "реалността" (?) така, както я вижда даденият говорещ колектив. всеки език задоволява нуждите на социума, в който действа. това означава, че всеки език е напълно задоловително и изчерпателно средство за изразяване в рамките на културата, която обслужва. а колкото до междукултурните разлики и несъответствия - те са неизбежни, и това не е "вина" на езика. българският не е виновен, че няма еди-колко си думи за "сняг" като ескимоския, нито езиците на австралийските аборигени са виновни, че нямат дума и понятие за "грях". щом няма, значи не е необходимо на носителите на езика да го има. когато стане необходимо, думата или се измисля, или се заема от друг език.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Напълно съм съгласен с мнението на уважаемия съфорумник the bomb. Но би ми се искало да развия темата и в малко по-друга насока.

Какво от това, че английският език имал милион думи в речника си? Има ли такъв човек, в активната лексика на когото да има толкова много думи?

Да наречем "майстори на словото" хората с относително най-много думи в активната си лексика. Смея да твърдя, че един българоезичен майстор на словото би могъл да бъде съпоставим с един англоезичен по обем на активната си лексика.

Ще доразвия една мисъл на the bomb, което е и поглед от друг ъгъл. Всеки език си има механизъм за словотворчество (словообразуване). Майсторите на словото умеят най-добре да използват този механизъм. Е, колкото повече майстори на словото за един език са живели през вековете, толкова повече те са обогатили лексиката на езика. Но да повторя, става дума за лексиката на езика, а не на някой индивид, говорещ на този език.

Можем да си направим някои изводи доколко си струва да се придържаме към езиковата традиция, за да не отчуждим досегашните майстори на словото.

и аз само да допълня мисълта уважаемия г-н Тамарин, че:

1. броят на лексемите в един език се изчислява според това колко са записани в този или онзи речник, което е отражение на редица издателски, езиковедски и чисто технически съображения, а не 1 към 1 на езиковата реалност.

2. може би си струва, освен да не отчуждаваме класиците на новобългарския, да се замислим и дали не можем да "приобщим" по някакъв начин класиците на старобългарския, както в момента тече "санскритизация" на индийските езици чрез всевъзможини заемки и новообразувания по древни езикови модели.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

От 1971 г. живея в Англия. Там съм завършил образованието си и работил до сега. Общо-взето съм съгласен с талвега на горните мнения -- един език е толкова богат, колкото и друг. Лично смятам, че в умели уста българският често печели точки пред английския -- по икономия на изказването по-рядко, по изразителност по-често.

В българския липсват съвременни технически термини (произлезлите още от ХІХ в. такива) от местно потекло. Това донякъде отразява материалната бедност на страната. До по-голява степен, обаче, то отразява и настройката на българите, че езикът им бил беден, срамът (никога не изказван, но явно чувстван) им от него и оттам безразборното заимстване на "модерни" чуждици.

Добре помня как четох за един конкурс на сп. "Наука и техника за младежта" отпреди 30-ина години. Искаха да намерят българска дума за онова, което на времето наричаха ЕИМ (електронно-изчислетелна машина) -- днешният компютър. Сред първенците излезе думата "числер". По-икономична от "компютър", по-звучна от "ЕИМ", не смехотворно дериватна като "драспал", тая дума така и никога не намери почва сред българите. В близко до това поле, на "калкулатор" дълги години по български викаха "елка" -- удивително удачен и елегантен термин. Но народът упорито го изтри от устата си и днес мълвим за калкулатори -- близо три пъти по-неикономично, по-грозно и тромаво, прозрачно заимствано...

Днес говоримият български по радио и телевизия е под всяка критика. Писменият български, на който са експонирани милиони българи също. Тарикатско-просташки, беден, пълен с криворазбрани заемки, изкривен. Казармено-педантичното училищно образование отнема естествения домашен език на децата и ги вкарва в неестествена ризница. Омразата на възтържествалия град спрямо селото удушава притока на "нови", свежи думи и термини оттам, от миналото. Отхвърлянето на комунизма води до отхвърляне и на естерестемес-медийната дисциплина, която му бе присъща. Резултатите са на лице. Днес дори водят сериозни дебати дали Вазов и Йовков не следвало да се преведели на съвременен български защото, видите ли, децата били неспособни да се напъват да научават ненужни отживелици. Тържество на борбения (и борчески) анти-интелектуализъм!

Следва да се отнасяме малко по-скептично към богатостта на английския. Грамадният му речник отразява една англосаксонска особеност -- протестантската, макар и неказармена, педантичност на жреците езикови. Щом в Големия оксфордски речник има еди-колко си думи, то английският е на-богат, точка! А тъй като речникът е етимологически, видно е колко много от тия думи съвсем не биха били сметнати за английски от един българин -- "аппаратчик", "самовар", "тройка" са станали "английски" само с по едно "обнародване" във вестник. "Къри", "сари" и "набоб" са станали английски с по едно надлежно датирано и запазено писмо от имперски чиновник до роднини в метрополията.

С други думи, смятам, че съвсем не сме лишени от богат език, че до голяма степен сами сме си криви за обедняването му.

Все пак, нека не съдим английския толкова сурово. Нали именно той е матерният език на подрастващите!

Всъщност ЕЛКА = ЕЛектронен КАлкулатор.
Наистина се получи много добра думичка. Тя се наложи, когато в България почти нямаше други изчислители освен родно производство.
Сега пък има само вносни. Трудно да обясниш на някого, че това е елка, когато той ти сочи кутийката и казва "Ама то на нея си пише "calculator".
Ама аз си знам че е елка, де ;-)

Дори из чужбина продаваха евтини български елки. Приятелката ми си купи такава през 1974 специално да ми се изфука. С години я ползва. Зелена, с червени цифри на чер фон и "ELCA" отгоре. За едната бройка пак да дадем нещо на света! То дори днес Chisler не би бил лош "бренд" за компютър. Малко на Chrysler бие, ама няма лошо :) Виж, Pravets малко така, на към Colditz, бие...

Aбе всички му намериха леснията, я рачунар, я rechner, я ordinateur, само ние не можахме да си си прекършиме езика и да му викаме "сметало" щото...знам ли що-сигурно щото много просто звучи

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

баси, чувствам се дърт! остава да кажете че и ония мили животинки, дето приличат на голям крокодил, са измрели




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ето някои интересни данни:
Средностатистическо шест годишно дете знае приблизително 13 хиляди думи.
Средностатистически американски абитурент знае приблизително 45 хиляди думи.
Шекспир е исползвал общо 15 хиляди думи във всичи свои постановки.