тоя ,,синтетичен'' език сред масите в периода преди масовите комуникации (черквите са си продължавали по старому)?

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Сам отговаряте на въпроса си -- черквите (където им е било разрешено, а и където поповете са си правили труда -- и в двата случая има силно проблематични моменти) са ползвали старата "катаревуса".

По домовете са говорени и евентуално писани множество домашно-диалектни форми на демотичния език. Силно дивергентни както спрямо една друга (най-вече по географски показатели, но вероятно и учудващо различни според социологичните, образователни и други показатели на носителите им), те са били и силно различни от църковната норма.

Общо-взето тия домашни езици са били бедни -- способни да служат в ежедневието, но неспособни както да обединят един народ около единен език, така и да изразят практически грамадната гама нетривиални и недомашни теми, нужни за пълноценен национален живот. Така прароднината ми, търновалията търговец и лихварин Хаджи Славчо Хаджи Паскалев, ползва български писан с гръцко писмо за личните си записки, а търговията си води на полиран гръцки. Човекът -- природно събуден, а и не зле образован за времето -- така е бил принуден да прави, без никога да се е гърчеел. Оттам и нуждата да се привнесат и побългарят всевъзможни термини от странство като важна предпоставка за реална независимост.

Не ми се карайте, че наричам крайния резултат "синтетичен". Същият епитет се прилага свободно спрямо македонския език от най-отговорни хора в най-авторитетни среди. В крайна сметка сума еси съвременни езици са умишлено "синтетични". На 46 см западно от София усилено се "възражда" пре-Драшковския сръбски в крак с възраждането на хърватския по-западно оттам. На запад от Македония градят черногорския. Имаме дори босненски език. Словашкият се възражда и обогатява; същото с куп пост-съветски езици.

Не че имам нещо против. Нека ползващите тия езици се радват на свободата и насладата да ги преоткриват и прилагат в съвремието си! Едва ли, обаче, езиците им биха били същите ако в развитието им е нямало по-къси или по-дълги прекъсвания, или пък ако те просто не са били смятани за нищо повече от диалекти на други езици. Няма ли непрекъснато органично развитие, има само синтетично такова, с неминуемите му пресилвания, преструвки и поголовни привнасяния.

Турският етнос до удивително голяма степен е формулиран не отвътре, а отвън. Включително и от българите, които наравно с останалите европейци упорито мълвят на турците, че са турци. Аналогия имаме в днешната Саудитска Арабия. Преди 35 години саудитец с леви убеждения, който май ухажваше студентка -- наша квартирантка -- ми каза, че фактически страната му се казвала Хиджаз, а сам той бил хиджазец. Днес анти-монархически настроените (леви едва ли -- разломът там вече не е в посоките, а във верската настройка) негови сънародници спокойно си се самоопределят като саудитци.

"Отоманските джентълмени" съвсем не са станали турски такива. В лудостта на разпада си империята организира два геноцида на меркантилната си, образована и урбанизирана класа. В първия загиват милион и половина арменци. Във втория (включително в Смирненското всесъжжение) загива по-малък, но пак значителен брой гърци. Именно Микоян, Онасис и Ниархос биха били "отомански джентълмени", но съдбата им била да ги имаме за съветски и гръцки функционери и еминенти. Броят на турците с подобен ценз преди времето на Ататюрк е изключително скромен в сравнение с арменския и гръцки контингенти. Именно затова Ататюрк предприема сталински-стил програми за догонване на напредналите страни. Догонването на напредналия свят за десетилетие-две не е патент на Димитров или на Мао.

Що се отнася до езика, днес трудно се намират хора с познания по отомански език. Грамадни масиви имперски документи стоят неразгадани. Отоманският език съвсем не се е превърнал в турски просто с едното преминаване на латиница. Той се създава умишлено за новосъздадения турски народ след възтържестването на Ататюрка и разликата между него и отоманския е грамадна. Стига да отбележим, че две трети от отоманската лексика е с персийски и арабски произход.

Интересно е, че докато създаденият по сходни съображения и със сходни прийоми македонски език претърпява само едно леко донагаждане десетилетие след формулирането си, много по-синтетичният турски търпи безброй реформи до ден днешен. Речта на Ататюрк по случай десетата годишнина от революцията (в който той повтаря твърденето си, че турците са последните, освободили се от отоманско иго) днес е преведена изцяло на съвременната норма, за да може учениците да я разберат!

Поставянето на члена след съществителното може би е правено по аналогия с конструкции като дьнь-сь > днес. Сходството между румънски и български пък не е нелогично при вековното смесено съжителство на славо- и романоговорящи южно и северно от Дунава, предполагам могат да се намерят доста паралелни явления в двата езика, които не се срещат у останалите представители на групите им или на Балканския езиков съюз.
Нещо сходно се е получило и при германските езици: в немски, холандски и английски членът е предпоставен, докато в скандинавските - следпоставен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, тогава как да наричаме представителите на властващата група от хора с мюсюлманско вероизповедание и тюркски, макар и силно арабизиран и персизиран (ама че дума) език? Османци? И което ми е още по-интересно, защо почти всичките ни възрожденци говорят за турци (още преди някой даже да сънува появата на младотурците)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам, че възрожденците с името "турци" са наричали смесица от най-различни племена: черкези, добруджански татари, и други такива.

Е, тук вече наистина рискуваме ялова софистика. "Турци" е било прието из Европа от самата им поява -- и толкоз. Османлийте се представят за приемници на арабските халифи и до тая степен може се твърди, че най-почитаната националност би следва де е била арабската.

Ала дори плитък анализ показва, че идеята за някаква водеща националност в империята издиша. Отоманският език е по-скоро лингва-франка на една висша образована каста, нежели истински държавен (камо ли търговски или научно-технически) език. Еничерската прослойка е говорела по-скоро на "кучешки", низък квази-тюркски ("военен турски"). Падишахите по закон са синове на предшественика си и християнка. Сред везирите им, архитектите им, корабоплавците и военачалниците им са и множество българи, сърби, гърци, албанци. Ранният синкретизъм на тюркските сунити е широко известен.

Религията, а не каквито и да било национални признаци, е била водещият показател за това кой коли-беси и кой е колен-бесен. А това, че за външният свят всички тия хора (вкл. българите и пр. сред тях!) са били "турци" е сходно на описването на българските роми като "българи" извън България.

Малей... хората значи не са се разбирали, ако ги е делял един балкан? И ,,домашният'' им език е бил недостатъчен?

Спорът е излишен ...

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

хората са се разбирали повече или по-малко толкова добре, колкото ние днес се разбираме със сърбите, примерно, или ние с днешните македонци, или сърбите с македонците. тоест, в общи линии без проблем, което не пречи говорите да са доста различни.

а "домашният" език е недостатъчен не за друго, ами не е достатъчен да бъде национелен език, с медии, преса, администрация, наука и т.н., а не по принцип че е дефектен или му липсват изразни средства. на никой "домашен" или "народен" език не му липсват средства да изрази каквото и да е, но, ако няма държава, на езика му липсват ресурси за неща като "наложен платеж", "граждаски договор", "редовна сесия на Народното събрание" и т.н. и такива понятия трябва да се измислят чрез целенасочена държавна политика.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Хубаво правят се нови понятия, като от тебе изброените, и те се налагат посевместно. Но и без тия понятия хората са се разбирали, стига да са искали.

А тоя младеж ги разправя едни - хем хората не се разбират, хем само църквата е възможният създател на единния нов език, хем тоя нов език е бая далече от старобългарския (църковно-славянския).

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...