Коледа наближава и започва да ме тормози следния въпрос : откъде се е появила именно тази дума ? Има ли нещо общо с латинското Kalenda ? На румънски пък Colinda означава коледна песен, това значи че дума с този корен има и в романските езици. Друга версия на старите хора, която съм чувал пък, е че Коледа е "Коледа", защото тогава колели животните, въпреки всичко последната ми се вижда доста неправдоподобна... Други идеи ? Още хипотези ?

От латинското " calenda" по общоизвестни фонетични закони в славянския език.
На чешки "календар" е "коледар" - зает е по времето, когато те още са действали - до 9/10 век.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

V polskia sushto ima Koleda, makar che kato se proiznasia zvuchi malko kato kolenda. Mozhe i da ne e latinski.

OK proverih v etimologichnia, polski rechnik i eto kakvo otkrih:

ot latinskoto calendae, koeto znachi: purvi den ot meseca.

Imalo e i t.nar. festum Calendarum ili nova godina. V klasicheskia Rim nova godina e bila na 24 Ianuary i s priemaneto na hristianstvoto se transformira v rozhdestvo hristovo.

Ima i po=malko populiarni teorii, svurzani s kolene (Slovenia) i s koliano.


Po natatuk stava mlko obirkano.
Samite koledni pesni i pozhelania obache sa ezicheski, panslavianski i dokolkoto mi stana iasno za pruv put zapochvat da se asocirat s koleda ili rozhdestvo Hristovo na Blkanite (predi tova sa bili samo novogodishni pesni).

"In umbra, igitur, pugnabimus"

Кои са тези общоизвестни фонетични закони? Явно едното е тоталното неколкократно омешване на о/а, така любимо в споровете с автохтонските славяни (чисто религиозно понятие ). А как стои въпросът с изчезването на н-то / замяната на носовката с е? Мислиш за промяната старобългарски > някои новобългарски диалекти > книжовен български ли? Би било интересно да се види къде и кога за пръв път е използвано Коледа (в какъвто и да е фонетичен вариант). *
Както errata е казал, думата я има и в полския, само че значи коледна песен, което макар и да не изключва напълно версията за произход от "коля", поне я прави доста по-малко вероятна - коледарските песни не звучат много-много като песни за фон на заколение .



*Между другото, според

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Това, което са го записвали с "о" е било отворено и е звучало по-скоро като сегащното "а" (и тогавашното латинско "а"). Това може да се установи от много заемки в балканския славянски- комин - caminus ,basilicum- босилек, paganus-поганец, acetum-оцет. Веднъж влезли в славянския, мандалото е хлопнало и а-то в тези думи бавно се е променило в "о" заедно с същия звук в "родните" думи.
- Имало е закон е за отваряне на сричката, т.е. че всяка сричка е трбвало да свършва на гласен звук. По този закон всичко, което е имало -ом и -он е станало на носово о-голяма носовка, а -ем и -ен - малка носовка. Голямата носовка има в думи като ръка, мъка, път и т.н. които са звучали като РОнКА, МОнКА, ПОнТъ и т.н. Малката носовка в българскяи е станала Е.
Единствено в полския носовките са си останали носовки и затова еррата каза, че звучало "малко като коленда".

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Ти ми се струваш прав.

За Колад, трети крал илирически
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, че и тази Коледа не пропусна да ни обогатиш

В отговор на:

---

Това, което са го записвали с "о" е било отворено и е звучало по-скоро като сегащното "а" (и тогавашното латинско "а"). Това може да се установи от много заемки в балканския славянски- комин - caminus ,basilicum- босилек, paganus-поганец, acetum-оцет.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми, явно не винаги е било ударено?! :)

щото горното цитатче от монаха, въобще не е в опозиция на римско-календарната версия, а преводът спокойно може да е
"Бог се роди!, (припев:) Ден Първи (е)!", което хем се връзва литературно, хем и смислено, защото слънцестоенето е начало на слънчевата година и наистина на този ден се ражда слънцето, по което броим първи ден.

ние, тантристите агностици