Въпросите ми към тези думи са следните:
1. Каква част на речта са думите вуду и дао?
2. Обикновено думата демокрация се определя като проста дума, макар и по произход да е сложна. Не трябва ли да се признае и в български за сложна.

Carpe diem

1. могат да бъдат съществителни, а могат и прилагателни ("вуду магьосник").

2. в един език една дума се определя за сложна ако:

а) корените, от които е съставена думата, сами са думи. в случая няма дума "демо(с)", нито "крация" или дори "кратос".

б) корените влизат в състава на други думи, които се чувстват като производни от говорителите на езика. тук работите стават малко по-сложни, защото имаме "плуто-крация", "аристо-крация" и т.н., и доста хора се усещат. да не говорим, че по-светнатите свързват и първия корен на думата с "дем-агогия", "демо-графия" и т.н.

обаче за показателни в това отношение трябва да вземаме езиковите инстинкти на някой чичо от село, а не на онези, които поназнайват нещичко за етимологията на думата и боравят с много чуждици и технически термини.
ако чичо от село не усеща думата като производна от нещо, значи за българския език в естественото му състояние тя не би трябвало да е такава.

сигрен ли си за демо народна версия шегувам се

да си определя например в клуб "Л-ра" тва демокрация ли е, демократически централизъм, или демагогия...
Нима само заради БК го затвориха за нерегистрирани?

ай стига си се заяждал/а, пренасяйки проблемите на други клубове тука.

или кажи нещо по темата, или млъкни!

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Чакай да те питам сега, бомба. Нали все пак се интересуваме от корените и основите, а не от номинативните форми? Ако в една дума разпознаваме повече от една основа, не е ли редно да я считаме за сложна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. казах ти какво мисля.

2. не знам и да си кажем право некем и да знам. чини ми се дека това са въпроси от сорта на "каков е смисъло на живота?".

да ке да ке ама неке

въпросът е кой разпознава в тази дума повече от една форма.

ако си учил китайски, сигурно и в името Шанхай ще разпознаеш съставна форма...

което не значи, че от гледна точка на българския език, взет сам по себе си, думата "Шанхай" може да се приеме за съставна.

показателно е, че българите не иновират на тема "-крация". тоест, производните на "-крация" съществуват като заемки, и учените глави знаят етимологията на такива думи, но нито една новосъставена такава дума не е получила широко разпространение на местна почва.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Бомба, не съм особено убеден, че дао и вуду са прилагателни. Можеш ли да кажеш "по-вуду" или "най-дао" ? ;) Не си спомням със сигурност, но не е ли образуването на степени едно от необходимите условия, за да определим думата като прилагателно?

Мисля, че бомбата имаше предвид по-скоро предикативната им употреба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите