вуду, дао, демокрация / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

Лил, въпросът ми е свързан с преработването на правописния речник от 2002 г., където на всяка заглавка трябва да припишем само ПО ЕДИН морфологичен признак

E, работата била сериозна, аз мислех, че просто си лафим, трафик да тече

Щом трябва да се избере само една част на речта, то това определено ще е съществително за думи като дао и вуду. Логиката ми е следната: от възможните критерии при определянето на част на речта най-важен е семантичният, а той според мен включва: тълкуването или дефиницията на думата, както и родовата и видовите (или сходните) думи към изходната. В случая с ДАО имаме дефиниция от типа: източно религиозно учение, което... и т.н. Очевидно, че дао е абстрактно понятие, а абстрактните понятия са съществителни. Родовата на ДАО дума е УЧЕНИЕ, а съпоставими с ДАО думи са будизъм и т.н. Също така имаме примера на думи от типа да речем на КАРАТЕ, които дисциплинирано се държат като съществителни в речта. Също така на никого няма да хрумне да се чуди дали да определи БИЗНЕС или КАФЕ като съществителни или прилагателни, въпреки съчетанията бизнес организация или кафе пауза.
А за да ни е съвсем чиста съвестта, ще приемем, че вуду магия, кафе пауза са несъгласувани определения. В българския има модел на съчетаване на 2 съществителни: чаша вода, ято птици. Вярно, че според граматиките това става само с думи, изразяващи количество или ограничение, но можем да се измъкнем като преценим, че не каква да е пауза, а именно пауза, в която се пие кафе ;))

А като си седнал да ни изпитваш, професоре, айде една задачка и за теб: каква част на речта е думата ЕКРЮ?

По принцип разпределянето на всички думи без изключение в прокрустовото ложе на непресичащи се и изчерпателни части на речта с ясни разграничителни критерии си е утопия от класическата лингвистика, но лексикографията и школските граматики трябва да се съобразяват с тази утопия. Още по-зле е с частите на изречението, там има такива главоблъсканици и двойствени възможности, че да не си ученик. Спомням си култовото изречение "Пие ми се бира", по което спорихме преди година-две тук.

По повод на слятото, полуслятото и разделното писане: моето лично мнение (не се позовавам на авторитети, нито на свети текстове) е, че това са словосъчетания и трябва да се пишат разделно. Логиката ми е следната: такъв модел на словосъчетаване е значително по-логичен за българския език и по-продуктивен от подобен модел на словообразуване (т.е. слято писане, да не говорим за полуслятото писане, което според мен си е направо отмиращо правописно правило). Словообразуването чрез лепене на думи, подобно на това в немския език, в българския не е имало, не виждам защо тепърва да бъде въвеждано. Субективното възприятие на носителите на езика също е важно в случая, макар и да нямаме възможности за обективното му измерване: дали гей наклонности или гей/диско/пиано/ретро/латино клуб се възприемат като отделни думи? Според мен - да. Имаше някаква статия точно за този тип изписване на нови думи, но не си спомням от кого и къде, може да се погледне на литер.нет. Там май се препоръчваше полуслятото изписване.