Популярно ли е междуметието "е"? Използува се главно в началото на изречението, например: "Е, да допуснем, че x>0." Чувал съм го главно от математици и физици. За него съм слушал следната легенда: Това е било маниеризъм на Коши. Чрез неговите ученици, той се е разпространил из университетите в Германия. Я. Тагамлицки, който е учил в там го е донесъл в България. Чрез неговите ученици, това междуметие беше разпространено сред много математици и физици през 80-те години. Не знам дали тази легенда е вярна. Въпросът ми е дали "е", като междуметие се среща по-масово в българския език или е просто маниеризъм на някои физици и математици.

Прилича по-скоро на професорски фолкор
Като един дето разправяше, че пил водка с Котелников, и като се напили, Котелников му казал, че всъщност е преписал "теоремата на Котелников" от Найквист.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Абсолютно!И се използва най-често по време на изпити:
Е сега,колега,колко да ви пиша?
Е такова чудо не съм виждал!
Е такива глупости не бях чувал
................................
Е дано за следващия път да го научите

Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!

Редактирано от alteza на 17.11.05 19:23.

Е де сега?!
Като се забие мисълта на човека в една идея малко трудно поглежда под друг ъгъл.
Еми (= Е ами), това е от мен.

Животът не е черно-бял!

Не е ли 'ами', а не 'еми'?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Крейг е прав, много фолклорно звучи. Освен това цял живот с математика се занимавам и никога не съм чувал "Е, да допуснем, че x>0.". Обикновено се ползва 'нека'.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е де знам ли?
Ако ти казваш само "ами", еми, аз пък си ползвам и "ами", и "еми", но не знам да има някакво правило кое междуметие кога се използва. Те така или иначе са характерни изключително за разговорната сфера на общуване. Освен това, според мен има разлика в употребата. Например, в следния диалог:
"Ами, майко, то такова, котката скочи иии, ами събори вазата."
"Амии?! Наистина?! Котката значи! Ще ти дам аз на тебе една котка!!"
Първото изречение може спокойно да звучи "еми,...,еми...", но не мисля, че това междуметие може да замести ироничното "ами" на майката.

Ето и един бисер от интервю с една от напусналите реалити-шоуто по Оруел (Биг Бротхер):
"Водещ:А, кое е най-странното място, на което си правила секс?
отг.: Ами няма много странни. По коридори на заведения, по спални.
Водещ:Е, чакай де, по коридори на заведения.. там нямаше ли хора?
отг.: Еми имаше, ама те не си завираха погледа там, къде не трябва."*

Употребени са четири междуметия: "а", "ами", "е", "еми". Ако разликата в смисъла между "а" и "е" е по-осезаема, то тази между "ами" и "еми" е по-недоловима. И все пак, втория отговор спокойно би могъл да бъде
"Е, ами имаше...", в смисъл на "Е сега де, ами имаше...,"
"Ама" в случая не е междуметие, а съюз, в смисъл на "но".

*източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иди в Благоевград или Петрич, ще се наслушаш на "е, де!!","е, па...", "еми,...", "e, що да ти кажем", вкл. от хора без професорска титла и без дарба в математиката . В никой случай не е приоритет на науката .

Аз снощи се замислих, че може да е дошло от гръцки, както отвратително много други думи. Просто се замислих, че гърците казват 'е' когато се замислят вместо 'ъ' както ние казваме. Може умните(гърчеещи се) глави едно време да са се запъвали на 'е' вместо на 'ъ'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разликата е че грърците е израелците се запъват на "еее" не само започвайки изречение, мене даже ми се струва дека това начално "е" не е баш запъване.

ни гърците ни израелците имат ъ-звук, което май обеснява нещата