Chuval sym, che v njakakyv moment BAN, t.e. Institutyt po bylgarski ezik, dejstvitelno oficilalizira ekavskoto proiznoshenie i to ne samo za dubleti kato "mlekO", no i vyobshte, s utochnenieto, che vinagi se pishe Я spored pravilata za promenlivo Я.
Vsichko tova s ogled priblizhavane na bylgarskoto proiznoshenie do makedonskata "pismeno-regionalna norma".
Znae li njakoj neshto poveche za tazi istorija?
Blagodarja!

Да - зная цялата история. Това става с излезлия през 1983 г. "Правописен речник на съвремння български книжовен език", съставен от Секцията за съвременен български език на Института за български език, където в края на раздела за променливо я се мъдри въпросната забележка, включена по настояване на тогавашния Президиум на БАН. Настояването е изречено от тогавашния председател на БАН акад. Ангел Балевски, личен приятел по лов на Тодор Живков.

Carpe diem

а кога и защо за отстъпили от това нещо?

да ке да ке ама неке

Допущеньето е още в сила, тъй като никой не го е отменял изрично, макар че последният правописен речник го разрешава само в поезия...

Carpe diem

Въпросът за т.нар. "литературен език" е доста... смешен. В един език, съществуващ в много диалекти, до някакъв момент няма "норма". Дали му трябва такава в действителност, никой даже не пита. Казал някой някъде, че требе норма и туй то!
И кво? Събират се лингвисти (обикновено видни) и решават кой от примерно 30-те диалекта да е нормата. Как го избират? Обикновено се водят по некви политически основания. Е, може за гарнитура да сложат нещичко от някой и друг от "ненормативните" вече диалекти. Ама това, че по този начин езика обеднява няколко пъти, че всъщност бива кастриран - на кого му пука?

Така е и с т.нар. "български книжовен език" - едно напълно измислено и лишено от жизненост творение. Въпросното "екане" е само частица от цялостния проблем. Или целостния?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

*целоснио

да ке да ке ама неке

Де, де, мисля, че прекаляваш. Книжовният език в никой случай не се припокрива с някой диалект. Според мен е достатъчно добре конструиран, доколкото повечето му характерни особености се срещат из по-голямата част от територията на разпространение на езика. За съжаление Зап. България е далеч по-малка като площ и население, дори и да включим в нея цяла Македония, а и по време на налагането на литературния език културно е тежала по-малко от Изтока .
Що се отнася до така нареченото от теб "кастриране" на езика - смятам, че и то се дължи не толкова на факта, че е бил създаден книжовен език, колкото на това, че немалка част от речниковото богатство на диалектния език е била схващана като нискокултурна и негодна за общуване в "неселска" среда (което ми се струва, че е било неизбежно дори и при отсъствието на норма, наложена отгоре - в този случай пак не е изключено естествено да възникне някаква амалгама от диалекти, лишена от очевидно издаващи произхода на говорителя елементи, която постепенно да се наложи).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е не сме в магазина да ги мерим нещата "на кило". не знам кой как ги брои говорещите западен/източен български, но силите са си равностойни. не е като да кажеш: Зап БГ са 100 000, а източен 5 000 000.

също ако ти прави впечатление старата емиграция (негово величество или пък всички преселили се в Израел о/о 1945) "ека", явно това е било престижно по това време и ако престижно то поне не е било срамно.

да ке да ке ама неке

Защо винаги ми се струва, че вина за това има правописът? Писали са си хората ят и са си го чели според местния диалект. В един момент идва новият пролетарски правопис и почва да се пише „някой“, „хляб“ и т.н. Ганка Гюрова от с. Бусманци тръгва на училище да се учи на четмо и писмо и почва да си мисли „абе я ако викам хлеб у градо че ми се смеат--другарката вика дека хляб се пише, така и че викам...“ Пък дома си останал лебо, оти там ако речеш хляб пак че ти се смеат :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е баш като да са равностойни - планинската Зап. България си е бая рядко населена.
Някъде бях срещал статистика на броя и типа книги, появили се на източно- и западнобългарски диалекти в течение на 18. и 19. век. Отначало силно преобладават тези от запад (основно Македония), но от около средата на 19. век (вероятно и покрай замогването на Балканските градчета) източнобългарските в някои години са дори два пъти повече, при това между тях са и граматики на българския език.
А за второто може би играе роля разположението на София усред Шоплука . Предполагам и тогава е имало нещо като софийски "диалект" (по-скоро жаргон?), както и сега: близък до книжовния, но с проблясъци на "шопост", екането например:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите