Нужно ли е да познаваме граматичната таксономия, да различаваме частите на речта и частите на изречението, за да говорим и пишем...правилно, да кажем? Какво значи да говорим "правилно"? "Правилно" по отношение на какво? Кодификаторите също са хора със свои пристрастия - вж. Института за български език - българската кодификаторска институция. Харсевта ли ви правописните ричници на Института за български език?

Carpe diem

Нужно ли е да познаваме граматичната таксономия, да различаваме частите на речта и частите на изречението, за да говорим и пишем...правилно, да кажем?

По принцип, естестено, не е нужно. Има много деца, които не ходят още на училище, не знаят що е то съществително, не знаят какво е глагол и има ли той почва у нас, и в същото врме говорят правилно. Или поне рядко правят грешки.

Има, обаче, една много интересна зона на здрача - неща, които не са нито правилни, нито грешни. Просто не се употребяват. И децата, които усвояват родния си език, и възрастните, които учат чужд, често пъти попадат в тази зона. С което предизвикват усмивки.

С писането проблемът е малко по-сложен - там има разни правила - плод на кодификаторски услилия, за които няма как човек да се сети, ако не прочете граматиките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е - няма какво да добавя. Въпросът обаче е в друго - на какво да бъдат обучавани децата в училище: на граматика или на нещо друго? Или, по-правилно, само на граматика, или на граматика и нещо друго? И дали нещо другото да не преоблладава? Защото какво като зная всички форми на глаголи, в това число и преизказните. Проблемът е зачекнат още от Виктор Волошинов (съратник на Бахтин), който тотално отрича обучението по жив език да повтаря 1:1 обучението по "мъртъв" език.

Carpe diem

Разбира се, че обучението по жив език не бива да повтаря обученето по мъртъв. А обучението по роден е нещо съвсем различно от обучението по жив чужд език.

Така че правилният отговор е

на граматика И на нещо друго.

Обаче, аз се съмнявам, че в момента се учи дори граматика.

Защото много хора виждат зор голям с правописа. И на курса по чужд език някои за пръв път научават, че глаголите се спрягат /глей ти к'ви работи имало/ и че прилагателните имат сравнителна и превъзходна степен /я колко интересно/.

Какво се учи при това положение в училище за мен е тайна велика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мене в осми клас като ми обясняваха по български за съществителни, сказуеми, прилагателни и подобни простотии направо ми се гадеше защото нищо не вдевах. сега разбира се тези неща не ми се виждат простотии, не знам дали просто «сухият материал» е бил много за годините ми или просто не са могли по човечен начин да ми обяснят тези неща...

същите чувства остави у мене и обучението по руски, и то до такава степен че като чуех че даден език има падежи ме втрисаше, само и единствено гръцкият ме излекува от тези ми алергии и сега вече не ме плаши наличието на падежи.

тука много пъти съм казвал какво мисля за кодификаторите, последната тема в която беше зачекнат въпросът е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

всъщност, това са два въпроса. един в топика на темата, един в самата нея.

по въпроса, зададен в самата тема:

кодификацията като процес не може да се разглежда извън историческия си контекст.

самата идея за налагане на единни езикови правила идва от нуждата от общо образование и е неразривно свързана с един от елементите на строителството на националната държава - общ език за всички.

дотолкова, доколкото съвременият свят се състои от суверенни (национални) държави, всяка от които е със силно изразена национална идентичност,

-> много важна част от която е ОБЩИЯТ за всички национален език,
---> налаган чрез различните държавните институции,
------> една от най-важните от които е образователната такава (без общо образование няма обща ценностна система),

националните езици подлежат на силен натиск за кодификация. как е решено това инстуционално е друг въпрос.

по въпроса, зададен в топика (нужна ли ни е граматика, за да си служим с езика)
няма език без граматика.

Редактирано от Бoзa Kocмaтa на 06.12.05 03:00.

Определено няма език без граматика. Но граматиката на родния език се усвоява интуитивно още от най-ранна детска възраст. Трябва ли интиутивното познание на граматичните правила да се рационализира и и експлицира по време на училищното обучение? Трябва ли учениците да бъдат карани да правят морфолочиген и синтактичен разбор, вместо да бъдат учени да създават качествени текстове - това е въпросът ми.

Miser, miser!
modo niger
et ustus fortiter!

ами да го беше задал още в началото :Р

отговор: не! освен ако не учат мъртви езици или нещо не се опитват да ги прават башка езиковеди.

да ке да ке ама неке

Не виждам защо не.
По тази логика, понеже децата ежедневно ползват електроуреди, не би било необходимо да знаят какво е електрически ток, следователно няма нужда да учат физика в училище.

не всеки може да създава качествени текстове, но всеки (ако не страда от дадени генетични увреждания) може да бъде грамотен.