Аз съм много не съм за тук, но се надявам някой да ми помогне. Ако има някой който разбира испански да преведе това, ще съм му вечно благодарен:

/роден 23.12.1940 – Плевен/ Той е първата голяма наша поп-звезда от началото на 60-те, с известност извън България, не само като певец, но и като композитор –"Арлекино", "Моряшко сбогом", и най-вече "Моя страна" под името "Monica"са изпълнявани от световноизвестни певци и окестри. Емил Димитров произхожда от артистично семейство - син е на факира Мити и хиромантката Мадам Сузи и е със силно изразени заложби в изкуството. След 1 година студент във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", той се посвещава изцяло на музиката. Идват годините на големите шлагери – "Арлекино"/62, "Нашият сигнал"/64, "Моряшко сбогом"/69, "Моя страна"/70. В началото на 70-те Е.Димитров сключва договор с френски грамофонни издателства, работи с оркестъра на Пол Мориа, пее на една сцена с Демис Русос, "Карпентърс", Аструд Жилберто, Милва, Ал Бано , Жилбер Беко, Енрико Масиас. Големите отличия започват с "Арлекино" – трета награда на фестивала в Сопот/62, за "Моя страна"/Monica/ получава почетна грамофонна плоча на ФРГ/73, с неговата"Арлекино" Ала Пугачова започва кариерата си. Въпреки усамотения живот, който Емил Димитров води от началото на 90-те, той издава 2 албума – "Дива самодива"/95 и "Златни хитове"/95/Рива саунд/. През 1992 г. Антоний Арнаудов публикува книга за Емил Димитров – "Без грим", посветвна на творческия му път. АЛБУМИ: Най-хубавото от.../80, 20 години с песните на Емил/82, Дива самодива/95, Златни хитове/95

Надявам се не ти трябва за нещо много официално, защото превода е повече от любителски – направо си е аматьорски :


/Nacido al 23.12.1940 en Pleven/ Esta nuestra primera star del principio de las sesentas, famoso fuera del pais no solo como un cantante, sino como un compositor – “Arlequino”, “Adios a la marinera” y sobre todo “Mi pais” bajo del nombre de “Monica” estan ejecutado de cantantes y orquestas de fama mundial. Emil Dimotrov proviene de una familia artistica – es el hijo del mago Miti i de la quiromantica Madame Susy – y tiene grandes capacidades artisticas. Despues de un año como estudiante en la Escuela Teatral “Kristyo Sarafov” se dedica completamente a la musica. Van los años de los exitos grandes – “Arlequino” (1962), “Nuestra señal” (1964), “Adios a la marinera” (1969), “Mi pais” (1970). Al pricipio de las setentas E. Dimitrov firma contratos con sociedades gramofonicas frances , trabaja con la orquesta de Paul Mauriat, canta juntamente con Demis Roussos, “The Carpenters”, Astrud Gilberto, Milva, Al Bano, Gilbert Becaud, Enrico Macias. Las grandes gratificaciones comienzan con “Arlequino” – la gratificacion tercera del festival en Sopot / `62. Para “Mi pais” recibe un disco honorifico de Alemania (1973), Ala Pugachova empieza su carrera con “Arlequino”.
Aunque Emil Dimitrov vive solitario desde del principio de las noventas, el publica dos albumes – “La ninfa indomabla” (1995) y “Golden hits” (1995, Riva sound). En el año 1992 Antoni Arnaudov edita un libro para Emil Dimitrov – “Sin maquillaje”, dedicado a su camino creativo.
Albumes: Lo mejor de.../80, 20 años con las canciones de Emil/82, La ninfa indomabla/95, Golden hits/95.